Урсула фон дер Лайен е, на практика, некоронованата кралица на Европейския съюз. Тя заема поста председател на Европейската комисия от 2019 г. Повече от всяка друга политическа фигура, тя олицетворява имперските амбиции и авторитарните инстинкти на ЕС. И все пак миналата седмица тя едва успя да оцелее при вот на недоверие към нейното ръководство.
Фактът, че тази самозвана „кралица на Европа“ бе толкова близо до загубата на власт, отразява дълбоката нестабилност на политическия блок, който я подкрепя. Четирите парламентарни фракции зад нея – консервативната Европейска народна партия (ЕНП), центристката Renew, социалистите и зелените – все по-трудно ѝ дават безусловна подкрепа. Социалистите, зелените и Renew се тревожат, че фон дер Лайен е твърде отстъпчива към десните критици на Зелената сделка и масовата миграция. В дните преди вота на доверие дори евродепутати от партии, съюзени с нея, открито критикуваха председателството ѝ.
Доскоро съюзниците на фон дер Лайен успяваха да изолират влиянието на консервативните и десни партии в Европейския парламент чрез неофициален „санитарен кордон“ около тях. Но след изборите за ЕС през 2024 г. Европейските консерватори и реформатори (ЕКР), заедно с новата дясна група „Патриоти за Европа“ (съставена предимно от членове на бившата група Идентичност и демокрация), спечелиха значително влияние. Този „карантинен“ кордон вече започва да се разпада. В отговор фон дер Лайен внимателно се придвижи надясно, дори формирайки мълчаливо работно сътрудничество с ЕКР. Ето защо някои от обичайните ѝ съюзници предпочетоха да се въздържат, вместо да гласуват срещу вот на недоверие.
В крайна сметка много евродепутати от доминиращите партии подкрепиха фон дер Лайен не от лоялност или принцип, а от страх, че всяко сътресение ще даде още повече влияние на ЕКР и Патриотите. Центристките партии в ЕС имат само една водеща цел: да запазят статуквото на всяка цена. Затова, въпреки нарастващата си непопулярност, фон дер Лайен остава относително сигурна – съюзниците ѝ просто не искат да „разклащат лодката“.
Заслужава си да се отбележи, че Европейският парламент не е истински демократична институция. Той функционира по-скоро като Потьомкински парламент – нагласено представление, в което доминиращите партийни блокове се преструват, че представляват избирателите. Манфред Вебер, лидерът на ЕНП и основен поддръжник на фон дер Лайен, показа истинското лице на институцията, когато заяви миналата седмица: „Ние сме най-старата група в Европейския парламент, уважаваме неговата политическа култура. Европейският парламент не е Уестминстър.“ Тоест – предпочитат система, управлявана от джентълменски сделки зад кулисите, а не от реален сблъсък на мнения, както в британската Камара на общините.
На практика Европейският парламент е институционализирал собствена версия на американската „свинска бъчва“ – система, при която властта на фон дер Лайен зависи от способността ѝ да балансира конкуриращи се искания за достъп до ресурсите на ЕС. Но надигащите се популистки партии подкопават този балансиращ акт – и заедно с него стария ред на ЕС.
ЕС се крепи върху онова, което най-точно може да се нарече картелно управление – система, базирана на партии, които, изрично или не, се договарят помежду си. Политолозите Ричард Катц и Питър Маир въвеждат термина „картелна партия“, описвайки тенденцията партиите да се превръщат в полудържавни субекти, използващи обществени ресурси, за да се предпазят от изборна конкуренция. В Европейския парламент основната цел на картелните партии не е да представляват избирателите, а да контролират разпределението на огромните ресурси на ЕС.
Съглашателството между тези партии е норма, а политическото съперничество – сведено до минимум. Те често сключват формални и неформални пактове, за да блокират популистките партии от достъп до институциите на ЕС.
Понеже тези картелни партии нямат реална идеологическа принадлежност, те лесно правят сделки с опоненти. Парламентарните дебати се превръщат в чисто представление. Истинските решения се вземат зад кулисите. Ето защо евробюрокрацията и неизбраната Европейска комисия играят водеща роля при формирането на политиките – дебатите в парламента са просто параван.
Фон дер Лайен може и да е оцеляла за момента, но със сигурност е въпрос на време да се изправи пред нов вот на недоверие. Ако бъде отстранена, това няма да е победа на демокрацията в Брюксел. Това ще е знак, че останалите членове на картела са загубили търпение към управлението ѝ.
Автор: Франк Фуреди
Франк Фуреди е изпълнителен директор на аналитичния център MCC-Брюксел.
Източник: “Spiked”
