- Г-н Радев, как се възприе в Брюксел предложението на Европейската комисия да падне мониторингът над България?
- Много добре се възприе. Аз виждам сред колеги, че се дава положителна оценка. Все пак много очаквано беше да се даде край на този мониторингов механизъм. Борихме се за това в Европейския парламент. Радвам се, че в предходния мандат имаше добре изразена общобългарска позиция за падане на дискриминационния механизъм за сътрудничество и проверка. Видяхме, че беше полезен в едно отношение, но се използваше от нашите противници много изкусно в разрез със схемите на механизма.
Нека да напомним, че нашите противници за влизане в Шенген се позоваваха на този механизъм. Само фактът, че съществува, правеше невъзможно приемането на България и Румъния в Шенген. Европейската комисия многократно заявяваше, че няма никаква връзка между механизма и членството ни в шенгенското пространство. И комисията, и парламентът ни подкрепиха за членство в Шенген. България още преди 8 г. прие и изпълни всички критерии за присъединяване към пространството.
- Означава ли, че отпадането на мониторинга е една крачка към приемането на България в Шенген?
- Разбира се, защото един много сериозен аргумент, който се използваше срещу България, ще отпадне. За съжаление, мониторинговият механизъм ще остане за Румъния и може би ще се използва пак. Защото ние обикновено за Шенген вървим с Румъния пакетно и всички методи са направени така, че България и Румъния да влязат едновременно в шенгенското пространство. Пак ще има някакво използване на мониторинга над Румъния, но смятам, че един голям аргумент срещу България ще отпадне.
- Това, че винаги сме вървели в пакет с Румъния, лоша роля ли играе за страната ни?
- В случая вече не вървим в пакет с Румъния по отношение на механизма за сътрудничество и проверка. Докладът за България ясно казва, че сме изпълнили препоръките, но не е така за Румъния. Ясно се казва, че има какво да се направи още, не са достатъчни реформите. Да не забравяме, че в последните два доклада се казваше, че Румъния върви назад. Оттам нататък беше очакван този резултат - да остане механизмът за съседката ни.
Много често ни даваха Румъния за пример, но ето че рязко тя се върна много назад, като предложи даже законодателство, което да декриминализира корупцията по високите етажи. Независимостта на магистратите беше застрашена и т.н. Всичко това се вижда и в докладите по механизма.
- Това, което се случи в Страсбург във вторник, е даване само на препоръка от страна на Европейската комисия. Кога да очакваме края на мониторинга да бъде наистина факт?
- Да, на практика комисията прие поредния и последен доклад на България. В него има ясна препоръка, че трябва да се гласува отпадане на механизма. Изпълнили сме всички 17 критерия, които бяха заложени в доклада през 2017 г. Направили сме всички нужни реформи. Оттук нататък комисията казва, че счита напредъка по сигурността на България по схемата на механизма за достъчен и са изпълнени ангажиментите, поети от страната ни по време на применето ни в Европейския съюз. Трябва сега да осигурим постмониторингов период и преди да приеме окончателно решение, комисията взема под внимание становищата на съвета и Европейския парламент. Това решение е за отмяна на решениета взети през 2006 г. за изграждане на мониторинга.
Тъй като няма изрично разписана процедура, тук чисто юридически всички правомощия са в ръцете на комисията, защото този инструмент е въведен само с решение на комисията. Може би ще са нужни няколко месеца, за да излязат и съветът, и парламентът със становища. За парламента не се притеснявам, защото ние ежегодно приемаме становища по докладите в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. В последните години над 90% от изказващите се по тази точка апелират за премахване на механизма над България и Румъния. Така че смятам, че ще намерим подкрепа от колегите ни в Европейския парламент. А мнението им е водещо за премахването на механизма.
- Кога най-рано да очакваме окончателното решение?
- Едва ли ще успее тази Европейска комисия да вземе окончателното решение. Надали ще дочака становището и на парламента, и на съвета. Все пак ни трябва време да одобрим състава на новата Европейска комисия. Така че всичко е въпрос на процедури и как във времето ще протече изборът на нова комисия. Чакаме да се подадат нови кандидатури за румънски комисар, френски и т.н. Има технически процедури, за които не знаем колко време ще продължат. Оттам нататък решението ще трябва да бъде прието от новата комисия.
- Появиха се анализатори, които нарекоха предложението за отпадане на мониторинга “незаслужен подарък”. Какво смятате за тази критика?
- Първо, не бих казал по никакъв начин, че е подарък. Това е много добре свършена работа както на българското правителство, така и на Висшия съдебен съвет, прокуратурата, МВР, магистратите, Народното събрание, което прие новата законодателна рамка. Бавно изпълнявахме всички препоръки, защото за това трябва време, трябват реформи. Виждаме, че на новото антикорупционно законодателство му трябва време да покаже резултати. Така че зад всичко това стои много работа. Премахването на механизма е съвсем заслужен резултат. В никакъв случай не мога да кажа, че някой прави подарък на някого.
Второ, ние не правим тези реформи, защото някой иска това от нас. Правим ги, за да имат българските граждани бързо и ефективно правосъдие и да бъде премахната организираната престъпност и корупционните схеми в страната.
- Какво се постигна с всичките доклади за България през последните 12 г.?
- Този механизъм в началото е имал много голямо значение и наистина, когато е въведен през 2006 г., законодателството на България не е било адаптирано към Европейския съюз. Трябвало е да се свърши много работа. Имало е голям смисъл от въвеждането на този механизъм. За съжаление, тогава не са преговорили договарящите какво точно трябва да свърши България, за да бъде свален механизмът. Даже съм чувал, че първоначално се е предвиждало да бъде само за 3 г. Виждахме, че с течение на годините имаше все нови и нови препоръки. Дори някои от препоръките в различните години си противоречаха, но от тук нататък стигнахме до 2017 г., когато за първи път имаше 17 на брой съвсем ясни препоръки. Тогава за първи път Европейската комисия каза: “Изпълнете ги и това ще е достатъчно да свалим механизма!”. Виждаме, че 2 г. по-късно заслуженият резултат вече е налице.
- Този механизъм не ни ли принизяваше повече от останалите европейски членове?
- За съжаление, винаги съм казвал, че този механизъм е много дискриминационен за България и Румъния. Едва ли не по този начин се оставя впечатлението, че само в тези две страни има нужда от реформи и от борба с корупцията. Такова е положението в целия Европейски съюз. Всяка държава членка има проблеми с корупцията. Тук нека да кажа, че усещането за корупция сред населението в България е 95%. Това не е малко, но в Гърция е 99%, в Италия например е 98%, в Испания е 96%. Над 90% е при балтийските републики. Виждаме, че проблема с корупцията го има навсякъде. Независимо дали са добре икономически развити, дали са на изток, или на запад.
Затова е важно да се въведе друг механизъм, който да не е само за отделни държави, а за всички членки и да има равни критерии. Чрез него да се вземат мерки за борба с корупцията и да се утвърди върховенството на закона. Хърватия я приеха много след България и Румъния. Въпреки че и там имаше проблеми с правораздаването и корупцията, за нея нямаше такъв механизъм.
Този механизъм много вреди на България и Румъния и със свалянето му справедливостта ще възтържествува. Ние не се притесняваме от мониторингов механизъм. Нека има такъв общоевропейски, но да действа за всички. От там нататък да се гледат проблемите при всички членки.
- От много време се говори за приемането на общ европейски мониторингов механизъм. Кога ще се случи това?
- Ние приехме доклад по собствена инициатива още преди няколко години в предходния мандат. Очакваме нов мониторингов механизъм, включително и ясни санкции за тези, които не изпълняват препоръките. Единственият орган със законодателна инициатива в Европейския съюз е Европейската комисия. Има вероятност новата комисия да въведе такъв механизъм и аз се надявам в близко бъдеще да има такова законодателно предложение. Много ще са тежки дебатите между комисията, парламента и съвета какъв ще е обхватът на този механизъм. Парламентът иска той да е доста разширен, вярвам, че съветът няма да е съгласен. Но първо трябва да видим в какъв обем ще е предложението на Европейската комисия. Важното за този механизъм е, че той трябва да е с еднакви критерии за всяка държава членка. От там нататък всички страни в ЕС да се оценяват с един аршин. Да няма двойни стандарти и слагане на етикети на дадени държави.
Преди няколко години имаше един-единствен доклад за нивата на корупцията в Европейския съюз. Те бяха много големи, включително и за държавите от Западна Европа. Такъв повторен доклад нямаше. ЕК спря този инструмент в европейския семестър. Въпреки че Европейският парламент все още всяка година иска да има такъв доклад, той все още не е въведен. Той би измервал държавите по един и същи начин.
- Брекзит е тема, която се обсъжда всеки ден. Как виждате изхода от този казус?
- За съжаление, изходът е много неясен. Всичко е в ръцете на Великобритания. Това, което се вижда през последните дни, посочва какъв е хаосът при издаването на решения. Европейският съюз прави всичко възможно да има нормално излизане на държавата без сътресения, да се осигурят правата на европейските граждани. Направиха се многократни отсрочки. За поредна година Брекзит се отлага. Крайното решение остава в ръцете на парламента във Великобритания.
- Ако се случи най-лошият възможен изход - Брекзит без сделка, ще пострада ли Европейският съюз?
- ЕС в последните 2 г. предприе редица мерки. Така че, даже и да има Брекзит без сделка, ще бъдат защитени европейският бизнес и европейските граждани. Но все пак неяснотата около излизането на Великобритания играе много лоша роля за бизнеса. Не може да се правят дългосрочни планове, не се знае какъв ще бъде нормативният ред при вноса и износа, митническите режими през следващите няколко месеца. Едно е, ако се постигне сделка, и съвсем друго, ако се случи Брекзит без сделка. Цялата тази неяснота води само до загуби за европейския бизнес. Много е важно в най-кратък срок да има яснота по казуса. Въпрос е дори дали ще излезе Великобритания от ЕС. Виждаме, че обществените нагласи се промениха в последно време.
- ЕС получи и много заплахи от Турция за нова мигрантска вълна. Готова ли е Европа за нов наплив от мигранти?
- Никой не може да бъде напълно готов за нова мигрантска вълна. Когато говорим за Европа, имаме предвид 28 държави членки и външни граници, в които попада България. Ние сме най-близо до Турция. Що се отнася до мигрантите, Европа няма обща ясна политика. На тази тема са разделени държавите членки. Ние като страна трябва да направим всичко възможно да няма нова мигрантска вълна. Нужна е добра дипломация, да се поддържа мирен диалог между ЕС и Турция, така както България успява да поддържа добри отношения.
Над 3,6 млн. мигранти, разположени в Турция, са една огромна бомба. Спомняме си какво се случи през 2015-2016 г., когато влязоха в Европа много по-малко емигранти. Представете си сега, ако всичко това тръгне към Европа, няма сила, която да може да ги спре. Така че ЕС прави всичко възможно тези хора да бъдат под издръжка в Турция. Дават се милиарди за тяхното медицинско обслужване, за прехраната и за обучението на децата. Така че те в края на военните действия в Сирия да могат да се приберат по родните си места, а не да тръгват към Европа.
- Как оценявате преминаването на кампанията за местните избори?
- За съжаление, кампанията не е само позитивна. Виждаме, че кметовете и общинските съветници на партия ГЕРБ по населените места показват това, което са успели да направят, да подобрят живота на хората. Нашите опоненти използват много черна кампания и компромати, които в един момент демотивират българския избирател и той въобще не отива да гласува. А колкото по-голяма е избирателната активност, толкова по легитимни са резултатите от изборите.
Смятам, че всеки трябва да покаже това, което е направил и смята да направи. Това са най-важните избори. Те решават управлението, което достига до всеки един български гражданин. Това са хората, които отговарят за нашите квартали, нашите градинки и улици. Стремим се да живеем в много по-добре уредени населени места, много по-европейски. Виждаме, че България успява да усвои европейски средства и се подобриха градовете и инфраструктурата. Страната ни стана много по-добро място за живеене.
Източник: https:www.24chasa.bg
