За прокуратурата взаимодействието с другите власти е най-наложително
Вестник “24 часа” публикува на 5 септември интервю с Иван Гешев, който е заместник на главния прокурор и номиниран от прокурорската колегия на ВСС за главен прокурор. Поканихме за мнение по тезите му известния юрист Иван Тодоров:
Приветствам позицията на кандидата за главен прокурор Иван Гешев, че приема за необходима и полезна дискусията по представената от него концепция. Подхожда честно, като не се опитва да омаловажи големите правомощия на главния прокурор, които определят засиления интерес към неговия избор, а именно: “Продължителността на мандата, а и правомощията на главния прокурор … и методическото ръководство на дейността на всички прокурори и следователи”. Да, вярно е, че съдът решава, но до съда се стига само чрез прокуратурата.
Полезно е да не се забравя, че дискусията следва да бъде преди всичко професионална и да се избягват политическите нюанси. В правната система на България главният прокурор не е политическа позиция. Главните прокурори в България се помнят колкото и президентите и в крайна сметка за техния мандат обществото формира една обща позиция. Което е стимул за един главен прокурор да се справи добре.
Гешев много точно обобщава, че правната уредба на съкратеното съдебно следствие е дискусионна и там са наложителни промени.
Прави ми впечатление, че заетата от Гешев позиция е да се търси консенсус в предложенията за промени на съкратеното съдебно следствие. Той основателно посочва, че прокурорът е изключен при вземането на решение за съкратено съдебно следствие. Инициативата може да е на съда и на подсъдимия. А че има проблем – това е безспорно в случаите, когато има събрани безспорни доказателства, а подсъдимият може да постигне занижено наказание, като поиска съкратено съдебно следствие.
Н
а първо място, основната цел на съкратеното съдебно следствие е, когато събраните доказателства не са стопроцентово сигурни в своята убедителност в началото на съдебното производство, да се стимулира подсъдимият, ако е виновен, да признае, като получи по-леко наказание. Добре, но кой най-добре може да прецени в началото на съдебното производство дали доказателствата са достатъчно убедителни, или не? Естествено, това е прокурорът. И специално в този случай въвеждането на съгласие на прокурора за съкратено съдебно следствие не нарушава равнопоставеността на страните пред съда. Защото и без съгласието на подсъдимия не може да има съкратено съдебно следствие. Т.е. в този случай би имало равнопоставеност между страните в наказателното съдебно производство.
В момента, дори да има събрани стопроцентово несъмнени и убедителни доказателства за вината на подсъдимия, той може да поиска да има съкратено следствие и по този начин независимо от съда и прокурора да редуцира с 1/3 наказанието си. Което би засегнало чувството за справедливост на пострадалите. Едно съгласие на прокурора би осуетило такова развитие.
Е
стествено, втората основна цел на съкратеното съдебно производство е цялото наказателно производство да приключи по-бързо. В големия брой случаи при съкратено производство решението не се обжалва. Заангажирането и на съда, и на прокуратурата в обжалването на две съдебни инстанции изяжда съществена част от капацитета им за борба с престъпността. Ето защо изцяло споделям направеното от Гешев заключение, че промени при съкратеното съдебно следствие следва да се извършат, но “заличаването изобщо на тази процедура би било крачка назад в усилията за ускоряване на наказателното производство”.
Към предложенията за декриминализиране на активния подкуп Гешев е много категоричен, че това не бива да се допуска. Той предлага законодателно да се уреди намаляване на наказателната отговорност в случай на доброволно сътрудничество, включително и заменяне на наказателната отговорност с административнонаказателна по реда на чл.78а от НК. Гешев изтъква, че подобен механизъм е уреден в НК за участник в организирана престъпна група, който доброволно се предаде на органите на властта.
В подхода на Гешев към предлаганото от него декриминализиране на провокацията към подкуп ми прави впечатление, че това следва да стане в съответствие с практиката на съда за защита правата на човека в Страсбург “при възможно най-широк съдебен контрол. Не само при първоначалното разрешение за ползването й като способ за доказване, а и при одобряване на резултатите с оглед ползването им като годно доказателство”. Това би било сигурна гаранция срещу възможна злоупотреба с провокацията към подкуп. Гешев специално акцентира върху силната превантивна роля на провокацията към подкуп срещу корупцията. Защото в много случаи този, който би искал да получи подкуп, ще се притеснява от възможността да бъде обект на разрешена от съда провокация към подкуп.
В съвременния свят и в правовите държави никой не поставя под съмнение разделението на властите и необходимостта от взаимодействие между тях. Няма как в една единна държава да има китайски стени между властите. Няма как съдиите да бъдат отгледани от малки от други съдии, да се подготвят за съдии и да станат съдии. В цял свят при формирането на съдебната власт има пряко или косвено участие на другите видове власти. В САЩ – държава, за която няма съмнение, че има разделение на властите и демокрацията е изявена, федералните съдии и съдиите от ВС на САЩ се избират пряко с участието само на президента (изпълнителната власт) и на законодателната власт. Съдебните съвети в повечето държави се избират с участие на други видове власти извън съдебната. Но все още не е намерен съвършен вариант за конкретна държава.
За прокуратурата взаимодействието с другите видове власти е най-наложително поради характера на дейността. Как прокуратурата ще стига до престъпленията без съдействие на полицията, на десетките контролни органи в държавата и на НАП? Нормално е при една законодателна инициатива законодателната власт да изслуша и вземе пред вид становището на правоохранителните органи, чиято дейност се урежда – защото те най-добре познават тази дейност и проблемите й.
Кандидатът за главен прокурор казва, че ще изисква прокурорите да подхождат с още по-голяма отговорност към работата си – например, когато събирането на доказателства е непълно и правните квалификации не са точно обосновани.
Гешев заявява, че ще работи за осигуряване на “още по-голяма прозрачност и институционна предвидимост… чрез своевременното, обективно и открито предоставяне на информация пред обществото при спазване на закона”. И наистина – само от полза на обществото е то да е информирано, ако това няма да пречи на откриването и доказването на престъпленията.
Източник: https:www.24chasa.bg
