Управляващите в Полша са решени на всичко да завършат съдебната реформа, а ЕС изчерпва възможностите си
“Би трябвало да са пазители на справедливостта. Наричат себе си “изключителна каста”. Но всъщност те унищожиха живота на толкова много хора.”
Ето как полската държавна телевизия оповестява своя нова поредица от репортажи за съдиите в страната - около 10 000 мъже и жени, на които управляващите консерватори обявиха открита война.
“Каста” е името на шоуто, а първите кадри на всеки епизод показват как се руши статуята на богинята Темида. Всеки ден от понеделник до четвъртък вечерта TVPInfo пропагандира в полза на полското правителство, като разказва за хора, жертва на неправомерни присъди, коравосърдечност и корупция.
Съдебната система на Полша е мрачен ред, а кастата на съдиите - конспиративно тайно общество, привилегировано, алчно, безскрупулно - това е посланието.
Излъчването на поредицата съвпадна с плана на управляващата партия “Право и справедливост” (ПиС) да стартира третия етап от съдебната си реформа.
След като успя да подчини на себе си Конституционния съд и до голяма степен постави назначаването на съдиите под контрола на парламентарното мнозинство, лидерът на ПиС Ярослав Качински успя да прокара т. нар.
дисциплинарен
закон, по който
ще се уволняват
непослушните
съдии
Европейският съд в Люксембург остро критикува начинанието. Еврокомисията и Европейският парламент изпратиха предупреждения до Варшава като ясен знак за приближаващи санкции.
Законопроектът беше силно критикуван и от Венецианската комисия, експертния орган на Съвета на Европа по конституционни въпроси, полския Върховен съд и правната служба на Сейма.
На управляващите в Полша обаче не им пука. С президентските избори на хоризонта през май, на които ПиС иска нейният президент Анджей Дуда да бъде преизбран, повечето наблюдатели очакваха партията да се държи добре и да играе честно в опит да привлече по-умерените избиратели.
Вместо това ПиС се измести още повече вдясно с поредна доза драконови съдебни реформи.
Преди дни долната камара на полския парламент окончателно одобри законопроекта, който ще успее да запуши устата на съдии, критични към правителствените реформи. Сеймът одобри спорния дисциплинарен закон, въпреки че преди това той бе отхвърлен от горната камара - Сената. Остава само подпис от президента.
“Надявам се да успеем да почистим нашата полска къща”, каза Анджей Дуда, който досега неизменно одобрява всяка стъпка от съдебната реформа.
Спорът излиза
от пределите на
Полша, защото
става въпрос
за основен
принцип в ЕС
- разделение на властите. Идва и въпросът, дали страна-членка на ЕС има право да пренебрегва решенията на Европейския съд. Ако на Варшава ѝ се размине, то ЕС като общност на ценности ще бъде силно разклатен.
През декември 2019 г. самият полски Върховен съд предупреди за възможен Полекзит. “Противоречията между полското и европейското законодателство по всяка вероятност ще доведат до намеса на европейските институции за нарушение на европейските договори и в по-дългосрочна перспектива до нуждата от напускане на ЕС”, гласи становище, подписано от председателката на съда Малгожата Герсдорф.
Стара мания на лидера на ПиС Ярослав Качински е да успее да прочисти съдиите в Полша. Братът близнак на загиналия в самолетна катастрофа президент Лех Качински смята, че всички те са още белязани от репресивния комунистически режим.
След като спечели изборите преди 4 години, той постави под контрол Конституционния съд. Тогава с гласовете на управляващото мнозинство възрастта за пенсиониране на съдийките бе свалена от 67 на 60 години, а на съдиите - от 67 на 65 г. Право да се произнася по изключенията от това правило получи еднолично министърът на правосъдието, който в Полша е същевременно и главен прокурор.
Сега новият дисциплинарен закон има за цел
да забрани на
съдиите да се
занимават
с политика,
да ограничи възможността им да се съветват със Съда на ЕС и да прилагат решенията му, задължава ги да обявяват профилите си в социалните мрежи и т.н. Дисциплинарен орган ще следи за спазването на правилата, а съдиите, нарушаващи забраните, са застрашени от уволнение.
Членовете на дисциплинарния орган ще се назначават от президента по предложение на Националния съдебен съвет (НСС). 15 от 25-членния състав на НСС обаче (с промените от октомври 2017 г.) се избират от Сейма.
Хиляди полски съдии многократно протестираха през последните години. Безпрецедентна подкрепа те получиха на 11 януари т.г. по време на мълчалив протестен марш “Хиляда тоги”.
“Марширувахме в тоги, така че всички поляци да ни видят. Вижте - ние не сме извънземни, каста, комунисти, предатели или крадци. Ние сме поляци, чиято професия има важна мисия. Съдийската тога е като униформа, лекарска мантия, символ на служба. И ние сме тук, за да служим на хората.” Това заяви Кристиян Маркевич, председател на най-голямата полска съдийска организация “Юстиция”, която инициира шествието.
В марша
“Хиляда тоги”
участваха и трима
български съдии,
членове на Съюза на съдиите в България (ССБ) - Нели Куцкова, Атанас Атанасов и Владислава Цариградска. Разказ за преживяното те публикуваха на фейсбук страницата на ССБ: “И един трогателен епизод. В края на марша към нас се приближи група от един мъж и три жени. Мъжът ни заговори на български (с полски акцент, очевидно отдавна живее там) и каза: Толкова се радваме, че видяхме българското знаме. Не знаехме дали ще има и български съдии и сега сме много горди!”. Във Варшава бе и председателят на ВКС Лозан Панов.
“Накрая искам да кажа, че има и хора, които не маршируваха с нас не защото не искаха, а защото не можеха. Такъв пример е Мурат Арслан. Турски съдия, защитник на върховенството на закона, осъден на 10 години въз основа на фалшиви обвинения, който ни написа писмо от затвора! Ние като поляци наистина ли искаме подобен сценарий тук?
Отмяна на
разделянето
на властите и
излизане от ЕС?”,
попита пред европейските съдии шефът на “Юстиция” Кристиян Маркевич.
Надеждите във Варшава са насочени към Брюксел. ЕС обаче изчерпва възможностите си. Има три варианта с несигурни шансове за успех:
l ЕК може да започне нова процедура за нарушение. Но това би бил продължителен процес - вероятно твърде дълъг, за да се спасят последните остатъци от независимостта на полската съдебна система.
l Европейският съд отново може да издаде разпореждане, както направи през 2017 г. срещу обезлесяването на Беловежката гора. Тогава правителството на ПиС се съобрази, вероятно защото го заплашваше неустойка от 100 000 евро на ден. В този случай е възможно съдът да заплаши Полша с максималното наказание - глоба от 300 000 евро на ден.
l Съветът на ЕС може да вземе незабавно решение за финансови санкции. Преговорите за следващия дългосрочен бюджет 2021 - 2027 г. вече са в разгара си. Страните от ЕС трябва единодушно да одобрят бюджета, но Полша или Унгария могат да блокират решението. Спънка пред съгласието обаче може да станат и нетните вносителки, а посланието от Германия, Франция и други страни е ясно: без механизъм за върховенство на закона няма одобрение на бюджета.
Ако т.нар. многогодишна финансова рамка не бъде одобрена навреме, т.е. до края на годината, част от започналите европрограми за финансиране ще приключат на 1 януари 2021 г. Полша ще бъде особено силно засегната. От 2014 до 2020 г. страната получи над 23 млрд. евро от кохезионния фонд - приблизително толкова, колкото следващите 4 страни, взети заедно.
Политиците от “Право и справедливост” отхвърлят критиките на Европа. Качински говори за “еврорасизъм”. Партията изтъква, че критиците на законопроекта
просто са се
вкопчили в
привилегированите
си позиции
И макар че никой политик от ПиС да не говори открито за излизане от ЕС, те нямат полза да са част от система, в която правото на ЕС има приоритет и позволява на европейските институции да причиняват демократични дефекти в тяхната държава.
Истинската опасност от реформите в полската съдебна система не е просто отстъпление от демокрацията, а наближаващ Полекзит. Има вероятност управляващите от “Право и справедливост” да сметнат, че това е цена, която си струва да се плати.
Източник: https:www.24chasa.bg
