Братовчедите Христови въртели бизнес със сина на Джо Байдън

Търговецът на оръжия Христо Христов, чиито офиси бяха претърсени по искане на Украйна, работи заедно със сина на американския президент Байдън – Хънтър Байдън. Самият Хънтър пък се оказва, че е станал член на управителния съвет на мощна украинска газова компания, писаха преди време влиятелни медии в САЩ.

Връзките на толкова високо ниво във Вашингтон помагат на Христо Христов да сключи няколко интересни договора с Пентагона за доставка на оръжие, разкриват отлично запознати. Въпросните сделки са направени чрез панамската му офшорка „Сейдж консултантс лимитид“. Доставени са десетки контейнери с патрони и ракети, става ясно от регистъра за сделките на американското военно ведомство. При част от тях обаче Христов си има проблеми с българските данъчни власти, които подозират спестено ДДС. Дори му е направен акт за неплатен данък, той обжалва в съда и глобата е отменена.

Както показва справка в Търговския регистър, печалбата на обискираната тези дни фирма „Сейдж консултантс”, със седалище на столичния бул. „Черни връх“ само за последните 4 години е над половин милиард лева.

За 2021 г. 200 млн. лева, 2022 – 195 млн. лева, 2023 г – едва 70 млн. а за 2024 г. няма още резултати но според експерти се очаква да е около 200 милиона лева. Причината е, че точно по това време фирмата прави онези сделки за износ на оръжие едновременно към воюващите Русия и Украйна, за които сега ги разследват. Скандалът е още по-голям, понеже не само, че е продавано оръжие и на двете страни, но при това цените са надувани до безобразие. Докато руснаците нямат проблем да плащат каквото им се поиска, понеже техните заводи така или иначе не спират да произвеждат снаряди и патрони, то при Украйна си е чиста далавера. Срещу комисиони, давани киевските чиновници, които сключват договорите, цената на българското оръжие скача в пъти спрямо заводската.

През последните години Христов обаче изгражда силни връзки не само във висините в САЩ, но и с нашия президент Румен Радев. Бизнесменът, както е известно, прави преди години завод за части за противотанкови край Пловдив. Управител на фирмата „Сейдж Технолоджис“, която стои зад това производство, е Чоно Дънев.

Той е бивш кадър на ВВС, завършил е Долна Митрополия през 1979 г. Описват го като един от най-големите специалисти по авиационни ракети в България. Работил е 15 г. н авиобазата „Граф Игнатиево“, но е поддържал и ракетите на други държави, казват запознати. Точно покрай него оръжейният бос завързва запознанство с Румен Радев. Президентът освен всичко друго е и бивш началник на Чоно Дънев.

Явно много ангажиран в бизнесделата си, Христо Христов успява да свие семейно гнездо едва наскоро, след като вече е прехвърлил 60-те, твърдят запознати. Неговата съпруга, при това първа и единствена, е рускиня, и е два пъти по-млада от него – казват, че е 30-тина годишна. Тя работела във фирмата му като секретарка и пиарка. Как рускинята е попаднала точно при толкова крупен оръжеен търговец, е друг въпрос.

Преди време новоизлюпената госпожа Христова получава български паспорт, при това след много силен натиск от страна на ДАНС да й бъде издаден възможно най-бързо. Явно Христов е намерил начин добре да „мотивира“ дансаджии, понеже едва ли този частен въпрос е свързан по някакъв начин с националната сигурност.

Новоизлюпената българка вече пътува спокойно по света с нашите документи. Това е много полезно за младото семейство, понеже Христо Христов е натрупал имоти от Бевърли Хилс до Кан, които вече ще си имат и стопанка.

Иначе родното му село е Каменар, община Лозница. Това е родният край и на прословутия БКП функционер Пенчо Кубадински. Христов обаче не се задържа дълго в Каменар, а отива да учи в Русе. Без съмнения качествата му са били оценени по достойнство, понеже е пратен да учи висше образование в Унгария. Преди промените е ясно, че такава привилегия имат само деца на активни борци или близки на партийни велможи. Не е ясно какво точно работи Христо Христов, след като завършва образованието си, но домашният му адрес от онова време може да подскаже какви са били професионалните му ангажименти. От времето на соца до средата на 90-те години той е собственик на апартамент в блок на един от главните булеварди в Русе. Сградата носи многозначителното име „Блок Спартак - МВР". В тази сграда живеят само служители на вътрешното министерство. Христов без съмнение е част от това ведомство, понеже жилището не му се е паднало по наследство, а е лично негово.

Той обаче има по-високи амбиции от кариера в МВР и през 1993 г. подхваща частен бизнес. Става съдружник с влиятелния представител на групировката „Мултигруп" за Северна България Димитър Калчев, който, освен че е реститут, по-късно става кмет на Русе и министър в правителството на Симеон. Освен това е и масон от 33-та степен, а също и кадър на Държавна сигурност, при това с два псевдонима като съдържател на явочна квартира – Колев и Клуба.

Фирмата на Калчев и Христов е „Н&К-БРОКЕРИДЖ” има финансово-брокерска насоченост, а също като предмет на дейност е записано търговия с благородни метали и ценни книжа, управление на международни инвестиционни фондове и т.н. От тази компания започва възходът на Христов. По стечение на обстоятелствата или не съвсем, след като Калчев става царски министър, тръгва и оръжейната търговия на неговото протеже. Първите му сделки са с военното министерство. Христо Христов купува стотици бракувани танкове Т-55, които след това са препродадени с огромни печалби в Еритрея, малко преди ООН да наложи ембарго. По същата схема като посредник успява да продаде и милион и половина автомата „Калашников”. И те също заминават към Африка. Далаверата е страхотна – бракуваните автомати, купени по 60 долара бройката, след това са препродадени по 400 долара парчето.

В Африка добри контакти има и неговият патрон Калчев, който дълги години е ръководител на обекти на някогашното соц предприятие „Машиноекспорт”. Известно е, че точно с мистериозно изчезналите пари на външнотърговските дружества се родиха икономическите групировки като „Мултигруп”. Затова не е случаен и възходът на Христо Христов, тръгнал от Русе, за да стане оръжеен търговец, мултимилионер, собственик на палат в Бевърли Хилс, колекционер на шикозни апартаменти във Виена, Париж, Цюрих, Лондон, притежател на имение в Кан. Човекът поне е успял да се задоми, макар и на зряла възраст, така че младата му съпруга ще може да се грижи за това имане.

Покрай търговията с оръжие Христов, разбира се, има контакти на много високо ниво и в Русия. Само да припомним, че името му изплува през 2023 г. като посредник между правителството и Москва при продажбата на „Лукойл – Нефтохим“ в Бургас.

В оръжейната търговия Христов има и съдружник -- бизнесмена Генчо Христов. Твърди се, че са втори братовчеди, но фамилията Христов така или иначе е доста разпространена, затова нито потвърждаваме, нито отричаме версията за роднинството. Генчо е родом от другия край на България – той тръгва от карловското село Дъбене. „Появи се в оръжейния бизнес изневиделица", разказват хора от бранша. Те си спомнят, че още в началото на 90-те години той парадирал, че има яхта. Освен това си купил и хубав имот някъде около Каварна. Само че в един момент бил пред фалит.

„Щеше всичко да изгуби, беше страшно притеснен, но успя да изплува”, допълват запознати. Спасила го голяма сделка за оръжие в Африка. Става дума за продажбата на оръжие, за което най-вероятно му помогнал братовчедът.

През 2000 г. двамата ортаци с фамилия Христов регистрират фирмата си „Сейдж консултантс”, при това на столичната ул. „Жолио Кюри", където са прословутите дипломатически блокове и живеят видни генерали и разузнавачи от ДС. Самият Генчо Христов също е тясно свързан с ДС, по-точно с военното контраразузнаване, четем в разсекретените архиви. Той е вербуван като войник през 1977 г. Агентурният му псевдоним е Петров. В документите е записан като Генчо Вълков Вампиров, а в скоби е посочено Христов.

Няма спор, че още на младини и той е бил доста предприемчив, понеже веднага след промените регистрира в родното си село фирма за бутилиране на безалкохолни напитки. След това и той се ориентира към по-мащабен бизнес. Затова не е чудно, че още през 90-те години е успял да си купи яхта. Става управител, заедно с покойния вече бизнесмен Стефан Шарлопов на „Акцепт – инвест“ – финансово-брокерска къща. Тя е записана в Пловдив, а след това през 1998 г. седалището й с прехвърлено в парк-хотел „Москва“. В нея сред собствениците е и пенсионираният вече пловдивски съдия Севдалин Божиков, който по времето на НДСВ е зам.-министър на правосъдието с ресор синхронизиране на законодателството ни с европейското.

През царското управление така или иначе е силният старт в оръжейния бизнес на Христо Христов и Генчо Христов. Самият Генчо Христов остава управител на финансово-брокерската къща до 2014 г.

Малко по-късно лицензът и е отнет, понеже собствениците й по време на масовата приватизация прехвърлят и продават акции на хора, които хал хабер си нямат за това, като използват фалшиви пълномощни и удостоверения за наследници.

Извън големия бизнес двамата с фамилия Христови са и важни клечки в ръководството на Българската федерация по джиу-джицу с председател Томо Борисов. Сега в управата е останал само Генчо Христов. Показателно е, че дори там няма оставена негова снимка. За. Христов пък да не говорим, и той явно няма желание да бъде известен. Все пак не става дума за инфлуенсъри, а за продавачи на оръжие.

Единствено във виртуалното пространство могат да се намерят снимки на някаква бизнесдама Дора Праматарова, която се оказва съпруга на Генчо Христов. Тя е в прегръдката на Евгени Минчев, който е запленен от нейната аура, а също и от скулптурите на Павел Койчев, украсили двора на госпожата. Оказва се, че Дора Праматарова е успешен предприемач с няколко строителни фирми, които се вихрят на имотния пазар в София и Пловдив.

Освен това се изживява и като колекционерка, при това само на чуждестранно. изкуство, но притежава и няколко платна на Евгени Минчев. Той самият се похвали миналата година, че картината му „Суетната крава" е намерила своя дом в Швейцария. Закупила я ценителката Дора Праматарова.

Източник: Уикенд