Руските сили атакуват кораби, свързани с украинската търговия.
Морската разузнавателна и консултантска компания „Амбри“ съобщава, че на 5 и 6 октомври 2026 г. три търговски кораба са атакувани с безпилотни летателни и надводни апарати в изключителните икономически зони на Румъния и България. Два от корабите потънаха. Компанията определя атаките като „съществена ескалация“, тъй като търговски кораби вече са изложени на кинетична активност в изключителните икономически зони на две държави от НАТО.
Според „Амбри“ атаките в български води са първите преки удари срещу търговски кораби в изключителната икономическа зона на България от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. И трите атакувани кораба са пътували към или от пристанища по река Дунав. Компанията оценява като „много вероятно“ руските сили да са извършили и трите атаки и като „много вероятно“ корабите да са били избрани заради връзките им с украинския износ на зърно.
В оценката на „Амбри“ се посочва, че морското пространство на конфликта се е разширило, докато профилът на целите не се е променил. Компанията посочва, че руските сили атакуват кораби, свързани с украинската търговия, вече и в изключителните икономически зони на две държави от НАТО. Същевременно „Амбри“ оценява, че умишленото поразяване на кораби без връзка с украинската търговия остава малко вероятно.
Компанията посочва също, че корабите в румънски и български води „вече не трябва да бъдат третирани като безопасни по подразбиране“. Оценката включва увеличен риск от удар вследствие на погрешно идентифициране, съпътстващи щети и неразоръжени боеприпаси в западната част на Черно море.
Разширяването на зоната на военния риск
На 16 септември 2026 г. Съвместният военен комитет на лондонския застрахователен пазар разшири определената като рискова зона в Черно море, така че тя да обхване цялото Черно море, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия. В анализа си „Амбри“ посочва, че през 12-те месеца до 21 септември 2026 г. 45 търговски кораба са били поразени извън предишната определена зона, при нито един такъв случай през предходните 12 месеца. От тези 45 удара 31 са станали след 1 юли 2026 г.
Компанията отчита, че атаките са се преместили в открито море. Атаките срещу свързано с Русия корабоплаване, приписвани на Украйна, са се случвали на медианно разстояние около 58 морски мили от най-близкия бряг, основно край северното крайбрежие на Турция и в открито море южно от Новоросийск и Сочи.
„Амбри“ посочва още, че откриването на неразоръжени боеприпаси извън руските и украинските води се е увеличило от 11 до 65 за година - увеличение от 491 процента. Безпилотните летателни и надводни апарати вече са преобладаващата плаваща опасност в Черно море.
Българското и румънското крайбрежие
В анализа за разширяването на рисковата зона „Амбри“ изрично посочва, че изключването на териториалните води на съседните черноморски държави „не трябва да се тълкува като отсъствие на риск“. Според компанията румънското, българското и турското крайбрежие продължават да регистрират най-висока концентрация на открити неразоръжени боеприпаси. Компанията посочва и случай на поразен танкер на приблизително 11,6 морски мили северно от Босфора.
В отделен анализ от 10 септември „Амбри“ отчита 91 случая на открити неразоръжени боеприпаси, безпилотни летателни и надводни апарати в Черноморския басейн за периода от 2 септември 2025 г. до 7 септември 2026 г. Случаите включват най-малко 105 отделни системи. Броят на регистрираните случаи се е увеличил от 27 през първата половина на периода до 56 през втората - ръст от 107 процента. Само през първите седем дни на септември 2026 г. са регистрирани още осем случая.
„Амбри“ посочва, че увеличението е концентрирано по крайбрежието на държавите от НАТО. Броят на откритията в Румъния, България и Турция е нараснал от 13 на 40 между двата сравнявани периода - увеличение от 208 процента. За Украйна и Русия съответният брой се е променил от 14 на 16.
Как се е променил характерът на опасността
Съставът на опасностите също се е променил. Откритите безпилотни системи са се увеличили от 13 на 41, докато откритите морски мини и стари боеприпаси са намалели от 11 на 8. Компанията определя безпилотните летателни и надводни апарати като преобладаващата плаваща опасност в басейна.
В анализа си „Амбри“ посочва, че най-малко една трета от откритите обекти са били потвърдени като носещи активен боен товар. При други 53 случая, или 58 процента от всички регистрирани открития, публично не е било потвърдено дали има боен товар. В публикация от 21 септември клубът за морско застраховане „Стиймшип Мючуъл“, позовавайки се на анализа на „Амбри“, посочва, че откритията на плаващи боеприпаси, безпилотни летателни и надводни апарати вече не са ограничени до районите около руските и украинските пристанища.
Все по-често такива обекти са откривани в румънски, български и турски води, включително в райони на морска енергийна инфраструктура и крайбрежни подходи. Според „Стиймшип Мючуъл“ тази заплаха има значение за всеки кораб, който оперира в Черно море, независимо от търговския му маршрут или от планираното пристанище на посещение.
Разширяване на кръга на засегнатите кораби
В анализа, публикуван от „Сийтрейд Маритайм“ на 23 септември, „Амбри“ посочва, че първоначалните цели на украинската кампания за атаки срещу кораби са били танкери.
Впоследствие обхватът се е разширил към кораби за насипни товари, кораби за генерални товари, контейнеровози и ро-ро кораби. „Амбри“ посочва, че изборът на цели се определя от санкционния статут, собствеността, историята на търговията и експозицията към санкции, а не единствено от декларираното направление, флага или собствеността на кораба. „Сийтрейд Маритайм“ съобщава, че „Амбри“ очаква условията в Черно море, довели до разширяването на определената като рискова зона, да се запазят до края на 2026 г. и не очаква зоната да бъде намалена в близко бъдеще.
Морската оценка след атаките на 5–6 октомври
В оценката си от 6 октомври „Амбри“ определя трите атаки в румънската и българската изключителна икономическа зона като „съществена ескалация“. Компанията посочва, че търговските кораби вече са изложени на кинетична активност в изключителните икономически зони на две държави от НАТО. Компанията оценява, че трите кораба са били „много вероятно“ избрани заради връзките им с украинския износ на зърно, а корабите без връзка с украинската търговия остават извън установения профил на руските цели. Едновременно с това „Амбри“ отчита, че рискът от удари вследствие на погрешно идентифициране, съпътстващи щети и неразоръжени боеприпаси в западната част на Черно море се е увеличил. I БГНЕС
---
Анализ на Международния отдел на Агенция БГНЕС.
