През 2020 г. основен стремеж ще е целият ни ресурс да е достъпен за крайните получатели, като по този начин ще подкрепим началото на голям брой проекти
Александър Георгиев има богат професионален опит, придобит на експертни и ръководни длъжности в застраховането и финансите. Бил е член на Съвета на директорите и прокурист на Националния гаранционен фонд, където е участвал в създаването и управлението на финансови инструменти, както и в консултативните комитети за прилагането им по различни оперативни програми.
- Г-н Георгиев, в края на 2019 г. как бихте обобщили работата на Фонда на фондовете?
- През изминалата година приключихме успешно договарянето и възлагането на малко над 70% от ресурса, който управляваме. Средствата, за които имаме вече подписани споразумения, са на стойност близо 900 млн. лева.
Вложихме основно усилия в посока на иновациите – важен за държавата, стратегически сектор. Концентрирахме се върху разработването и стартирането на дяловите ни инструменти – 6 алтернативни инвестиционни фонда с многоспектърно покритие.
През 2019 г. разработихме инструментите така, че да облекчават достъпа до финансиране за всеки етап от развитието на една компания – от нуждите на ранната фаза (стартов дялов капитал за ускоряване и начално развитие) през вариантите за бързоразрастващи се и иновативни фирми (рисков капитал) до големия обем средства на етап разширяване и нови пазари (Фонд мецанин за растеж). През 2020 г. нашият основен стремеж е целият ни ресурс да е достъпен за крайните получатели, подкрепяйки по този начин началото на голям брой проекти.
Стартирахме и още един инструмент за микрокредитиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Това, че сред посредниците се появи и банка, ни кара да очакваме
силно навлизане
на продукта. Започнахме процедура по избор на финансов мениджър за един доста интересен и специфичен инструмент, чрез който да подкрепим превръщането на научните изследвания в икономически ползи.
- Какви нови проекти подкрепихте през 2019 г.?
- Най-забележими и мащабни са проектите за градско развитие. Сред тях са обновената Клиника по изгаряния и пластична хирургия в „Пирогов“, аквапаркът в София (проект, който този месец спечели престижна награда на европейско ниво), зоологическата градина в Стара Загора, гарата и централната алея в Плевен и още много, по които се работи на местно ниво.
Подкрепяме и регионалния туризъм, базиран на богатото историческо наследство на България, чрез инвестиции в проектите за културните центрове на Видин и Бургас, обекти с важността на Перперикон, „Света на траките“ в Казанлък, Античният град Диоклецианопол (Хисаря), Кремиковския манастир и други.
- Ресурсът ви се управлява чрез финансови посредници и по този начин достига до крайните получатели. С кои посредници работите в момента?
- За началното финансиране на компаниите (т.нар. стартъпи) работим с три посредника – „Ню Вижън 3“, „Иновейшън Акселерейтър“ и „Витоша Венчърс“. Първите два от тях са в инвестиционна фаза и вече набират проектни предложения. Управляват алтернативни инвестиционни фондове, регистрирани в България, по пример на развитите финансови пазари като Люксембург и Холандия.
През 2019 г. избрахме „Морнингсайд Хил“ да управлява фонда ни за рисков капитал, който също е в инвестиционен период.
По този начин на пазара в момента има
готови за инвестиране над 140 млн. лв.
заедно с привлечения частен капитал и крайните получатели могат да се възползват от тях.
В допълнение на това фондовете за градско развитие се управляват от два финансови посредника: Фонд за устойчиви градове (ФУГ) – за Южна България и София, и Регионален фонд за градско развитие (РФГР) – за Северна България.
Кредити при облекчени условия за стартиращи и социални предприятия компаниите могат да получат в офисите на Първа инвестиционна банка с развитата й клонова мрежа, както и от „Микрофонд” и „СИС Кредит”.
- Има ли интерес към финансовите инструменти?
- Несъмнено. По-лесно е от грант, стига проектът да е жизнеспособен, тоест да може да осигурява приходи, което означава да е смислен. Една от най-важните характеристики на инструментите е, че съчетават политиките на държавата и ЕС с пазарните механизми.
Използваният публичен ресурс дава допълнителна увереност на участието на частните инвеститори в даден проект, който при други условия те не биха подкрепили. Така се стига до ефекта на лоста –
събужда се спящ капитал,
който се мобилизира за ръст на икономиката. Развива се средата, като средствата могат да се инвестират отново и отново, защото генерират собствени приходи и се възвръщат. На практика често се стига до функциониращи публично-частни партньорства, за които иначе трудно се намират достатъчни стимули.
В този контекст очакваме през новия програмен период все по-сериозен размер средства по бюджета на ЕС да се разпределя за финансовите инструменти и комбинирано финансиране спрямо безвъзмездната помощ. Тя, разбира се, има своята роля, но само дейностите, генериращи приходи във времето, могат да имат траен ефект и да водят до икономически ръст и заетост.
Бях доста приятно изненадан, когато при участието си на едно събитие, в което представяхме ползите от нашите продукти, бях заобиколен от млади предприемачи, най-вече в IT сектора. Те подробно ме разпитваха за работата на Фонда и възможностите, предлагани от нас за финансиране на бизнес начинанията им. Тази среща и не само ми дават увереност, че ползите от нашите продукти и интересът към тях се повишават, а усилията ни са в правилната посока.
- Смятате ли че дейността на Фонда на фондовете вече е по-позната?
- Основната ни дейност е структурирането и управлението на финансови инструменти, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове и от националния бюджет. Близо половината от средствата ни са насочени към малки и средни предприятия, иновации, развитие на технологии, стартъпи, включително микрокредитиране и дялови инструменти. Останалите 55% са по-скоро за инфраструктурни проекти, градската среда и културни обекти от национално и световно значение.
Фондът на фондовете се утвърждава все по-устойчиво във финансовата система на България, а на европейско ниво - като силна национална институция, съчетаваща стабилността на публичната собственост с динамиката на частния сектор. Ние осигуряваме възможности за финансиране на иначе рискови за банковия сектор проекти, като това става чрез висококвалифицирани финансови посредници, които в партньорство с нас да фокусират инвестициите в
най-жизнените и устойчиви инициативи.
За обществото не бих казал, че сме толкова разпознаваеми, но това е свързано най-вече с етапа от нашето развитие. С реализацията на все повече проекти, които предстоят, хората ще виждат резултатите, а чрез тях ще научават и за нашата работа.
- В каква насока ще бъде фокусирана дейността на Фонда през 2020 г.?
- Конкретно по продуктите ни остава да стартираме портфейлна гаранция за кредити, насочени към иновации и енергийна ефективност. Ще потърсим и варианти за облекчено финансиране в сектор „Отпадъци“. През 2020 г. ще заработи и Фондът за технологичен трансфер, който ще осигурява финансово сближаването на науката и бизнеса. Имаме за цел през 2020 г. да работим съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите за облекчаване достъпа до финансиране на земеделските производители.
В по-широк аспект - завършваме работата по структуриране на финансовите ни инструменти от този програмен период. Засилваме ролята си на партньор за посредниците в дейността им по реализация на ресурса, като съдействаме в идентифицирането на подходящи проекти за финансиране. Следим за спазването на националното и европейското законодателство, като полагаме усилия да подобрим цялостната среда за инвестиции.
За повече информация посетете страницата на Дружеството https://fmfib.bg/
Източник: https:www.24chasa.bg
