Седем години след разстрела на бизнесмена Петър Христов, все още няма яснота нито кой е убиецът, нито пък поръчителят на мократа поръчка. И това не е особена изненада, предвид факта, че МВР през годините доказва, че разплита успешно само битови убийства, а този случай очевидно не е такъв…
Петър Христов, останал завинаги на 49 години, става мишена на 8 януари 2018 г. Срещу него се стреля от съседен строеж и е улучен с пет куршума.
Само седмица по-рано България е поела председателството на Европейския съюз. Дали пък нямат основание онези, които казват, че страната ни е завладяна от мафията?
Убийството тъне в мрак и досега, но бизнесът Петър Христов се развива добре. След смъртта му фирмите преминават в ръцете на официалните му наследници – дъщерята от първия брак Михаела, втората му съпруга Паулина и нейния син Петър. Те видимо се справят с бизнеса, а Петър-младши дори го ориентира към модерните зелени технологии. Член е на сдружението „Български водороден клъстър“, като там си партнира с куп известни бизнесмени, сред които и бившият шеф на НСО Тодор Коджейков. Сдружението ударно се налага из цялата страна в партньорство с общини и държавни структури.
На погребението на Петър Христов във Велико Търново, очевидци разказват, че се появява и още един мистериозен негов син, за когото никой не предполагал, че съществува. Той обаче е бил признат от баща си и носи имената му. Проверка показва, че младежът е добре обезщетен като наследство. Получил е акции в една от фирмите на бизнесмена, а също и имоти в София. Всичко това обаче е набързо продадено. Дяловете и имотите са изкупени от другите наследници. Тайнственият младеж наскоро е купил дялове в известна верига оптики – малка компенсация за това, че цял живот е обитавал панелка в „Люлин“.
Самият Петър Христов приживе винаги е казвал, че парите, с които развива бизнеса си, не са нито източени от държавата, нито от фондовете на Европа. След разстрела му обаче парите са основна версия за смъртта му.
Първата и възможно най-банална причина за убийството е изстреляна от Христо Терзийски, тогава шеф на Националната полиция, после вътрешен министър и от години несменяем депутат от ГЕРБ. Той предполага, че убийството е заради неуредени сметки по сделка. Само че каква е тази сделка и с кого е направена – един Господ знае.
По онова време Петър Христов работи с инвеститори от Израел. (Не е случайно, че на погребението му е прочетено послание от бившия посланик на Тел Авив у нас Шаул Камиса Раз) Запознати обаче казват, че Христов затънал в дългове към чужденците. Така или иначе, но бившите му партньори от Израел били неприятно изненадани, когато до тях стигнала мълвата, че е убит заради пари. За да са на чисто, наели детективи и направили частно разследване. Резултатите от това проучване разбира се, не с оповестени официално, но запознати казват, че разстрелът на Петър Христов е свързан с конфликт около строежа на магистрала „Хемус“.
Най-известното му бизнес начинание, разбира се е производството на млека под логото „Балкан“. Само че той е имал интереси и в строителството. По тази пиния се свързва и с партньорите от Израел. Те били наясно, че Христов е главен спонсор на ГЕРБ във Велико Търново, откъдето пък редовно става депутат вторият в партията Цветан Цветанов. Двамата с Цветанов са изключително близки и дори ходят на почивки заедно, но в един момент – около година преди убийството, се скарват.
Бизнесменът, заедно със съдружниците си от „България Инвестмънт Груп“ – Рон Дихно и Яков Хай, построява луксозния комплекс „Велико Търново Хилс". Партнира им „Тидар България“, като в нея са акционери израелската „Тидар груп“ и дружество, регистрирано в Кипър. Тези компании са само част от многобройните структури от чужбина, с които Петър Христов е правил бизнес.
След няколко успешни проекта той обаче задлъжнява с милиони евро. Тези пари също са дадени от израелски инвеститори. Веднага след разстрела определени среди пускат „контролирана“ информация, че голям строителен проект останал с години нереализиран и затова чужденците се принудили да ликвидират Христов. Този слух тръгва точно година след разстрела му, но може би е пуснат, за да се отклони вниманието от истинските поръчители.
А те, според ветерани от МВР, трябва да се търсят сред най-близките му политически приятели. Влиятелен политик бил подвел Петър Христов, че ще му осигури огромни поръчки за строителството на магистрала „Хемус“ Убеден, че схемата работи безотказно, бизнесменът накупил скъпи пътностроителни машини, като инвестирал в тях огромни пари. Само че други фирми спечелили поръчките. Христов се опитал да поиска обяснение от иначе много влиятелен политик и да изиска да бъде обезщетен по един или друг начин. Като резултат получил куршуми, при това стрелецът не оставил следи. От друга страна, смъртта на Петър Христов прави нулева вероятността той самият някога да проговори за аферите си с видни политици. Казват, че негови приятели въздъхнали с облекчение, когато им рапортували за разстрела.
През годините Петър Христов е щедър не само към партиите, но и към отделни техни представители. Твърди се, че подарил апартамент на някакъв депутат, за да се сложи точка на разработки, водени в МВР срещу него.
Петър Христов, който е завършил военно училище, на младини е състезател по карате, през 90-те е охранител в столичната дискотека „Анаконда". В този период е създадена охранителната му фирма „Дито“. Има данни, че в онези години за него работят и над 40 проститутки в „Люлин“. След това става лице на СИК – регионален представител на групировката за Велико Търново. Фирмата му „Дито" поема охраната на известни предприятия, сред които на първо място са „Захарни заводи“ в Горна Оряховица. По широко разпространения тогава модел за източване, Петър Христов стои на входа и на изхода на производството.
През 90-те години той се настанява и в курорта Албена, където отваря дискотека. Не е ясно колко е била печеливша, но пък е начин да се легализират пари от други бизнеси. Държи я няколко години, докато му върши работа, а после я затваря.
От сътрудничеството със СИК му остава доброто приятелство с бившата барета Румен Николов – Пашата. А покрай „Захарни“ заводи се сприятелява с полицая Орлин Тодоров. Ченгето става кум на Петър Христов, а по-късно бизнесменът на свой ред му изтласква нагоре полицейската кариера. Тодоров става шеф на звеното за борба с организираната престъпност във Велико Търново, въпреки съпротивата на колегите. През 2011 г. обаче е арестуван, като се твърди, че рекетирал местни бизнесмени с помощта на кримифигури. Казват, че заради ареста на Орлин Тодоров, кумецът му Петър Христов не бил номиниран за кмет на Велико Търново. Вместо него издигат Даниел Панов.
Пак според мълвата Петър Христов тогава се обидил на Цветан Цветанов и двамата зверски се скарали. Милионерът започнал да помага на Юлияна Дончева, издигната от забравената вече партия ГОРД на Слави Бинев. След години Орлин Тодоров е оневинен по всички обвинения и дори осъжда прокуратурата да му плати 40 000 лева обезщетение.
Случайно или не, но след като не е издигнат за кмет Петър Христов напуска Велико Търново и се установява в София. Пред приятели казва, че никога не е искал да става кмет и слуховете за негов конфликт с Цветан Цветанов били силно преувеличени.
През изминалите 7 години след убийството на спонсора на ГЕРБ се появи още една версия, според която той е поръчан от „Килърите“ и „Наглите“. А причината е, че ги издал на Цветан Цветанов. „Наглите", да припомним, бяха осъдени, дори вече повечето от тях си излежаха присъдите, но по-важното е, че така и не се разбра къде са онези 6 млн. лв. от отвличанията! Защо тогава да го убиват? Другия сочен като поръчител на разстрела Георги Вълев от „Килърите" почина наскоро. Той винаги е отричал да има интерес от разстрела на Петър Христов и е насочвал вниманието към влиятелните му приятели от политиката. Известно е, че през 2009 г. бизнесменът води при ченгетата Найден Недев и Валентин Михайлов – Ихтиманския, които дават обилни показания за „Килърите“. Въпросните показания в някои от случаите са направени под диктовката на следователите, а онези, които ги дават, стават защитени свидетели.
Така убийството на Петър Христов ще си остане в графата „неразкрити“ и след време за него ще си спомнят само близките му, но такава е житейската логика. Бизнесът му в строителството може и да е приключил, но млечната му компания е в подем, в ръцете на наследниците. Той се сдобива с нея през 90-те години по времето на приватизацията. Не я нарязва на скрап, а я развива и дори пуска първия фабрично произведен айрян.
Източник: Уикенд
