Учени за пръв път откриха преки доказателства за съществуването на живот отпреди 3,5 милиарда години, съобщи „Сайънс алърт“, позовавайки се на изследване в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Преди близо четири милиарда години първите форми на живот на Земята са се зародили от т.нар. първична супа. Макар времето да е променило останките им почти до неузнаваемост, в редки древни скални образувания все още се откриват следи от микробни постелки - слузести биофилми, формирани от колонии на едноклетъчни организми. Наскоро екип, ръководен от геолога Трисрота Чаудхури от Индийската геоложка служба, успя директно да датира биологичен материал, вграден в останките на такава микробна общност, съществувала преди 3,5 милиарда години, предаде БТА.
„Намирането на добре запазен биологичен материал и на циркони, подходящи за датиране, в една и съща скала е изключително рядко явление за ранната история на Земята“, обяснява Чаудхури пред „Сайънс алърт“. „Когато това е възможно, възрастта на скалата и доказателствата за живот могат да бъдат свързани директно. Това осигурява много по-надеждни геохронологични и изотопни доказателства за съществуването на древен живот.“
Геологията и времето заличават следите от някогашния живот. При специфични условия обаче мъртвите микроби бързо биват запечатани в силициев диоксид. Това ги запазва като тънки въглеродни слоеве, оцеляващи дори при екстремна топлина и налягане.
Изследвани са вулканични цирконови кристали.
Точно такъв слой в древна ивичеста скала в индийския кратон Сингбхум привлича вниманието на учените. За да докажат биологичния произход на въглерода, те трябва да потвърдят три неща: че той се е образувал едновременно със скалата, а не е внесен по-късно; че произлиза от живи организми и че структурата му напълно съответства на микробна постелка.
Ключът към прецизното датиране се крие в миниатюрни циркониеви кристали, открити сред въглеродните слоеве. По време на своята кристализация цирконът абсорбира уран, но естествено изолира оловото. Тъй като уранът се разпада в олово с постоянна и строго известна скорост, съотношението между двата елемента служи като напълно надежден метод за определяне на точната възраст.
„Ивичeст“ кремък, анализиран в проучването.
Изследователите анализират осем кристала от скалата. Четири от тях се оказват геоложки променени, но останалите дават съвпадаща възраст от около 3,5 милиарда години. Специфичната им игловидна форма доказва, че те не са по-стари скални отломки, пренесени от ерозията, а нов вулканичен материал, отложен точно при формирането на самата скала.
Това определя възрастта на находището на 3,497 милиарда години с отклонение до 5 милиона години. Откритието е революционно, защото за първи път елементите, чрез които се изчислява възрастта, се намират директно в самото биологично находище.
„Откритието ни помага да разберем кога се е появил животът и как ранната Земя го е поддържала“, казва Чаудхури. Преди 3,5 милиарда години планетата е била коренно различна - без кислород, доминирана от горещи вулканични и хидротермални процеси.
Изследването потвърждава, че примитивните микроорганизми не просто са оцелявали, а са процъфтявали в химически екстремна среда. Те са се адаптирали към динамични вулканични условия, развивайки се в първобитния океан, богат на желязо и силициев диоксид, казват учените.
trud.bg
