Масивни, плътни скални формации, заровени дълбоко под западната част на Тихия океан, поставят под въпрос дългогодишни теории за структурата на мантията на Земята. Това показват резултатите от ново изследване, публикувано в Scientific Reports, съобщава The Times of India.
Съвременни сеизмични изображения разкриват аномалии, които не се вписват в традиционните модели на субдукция на тектоничните плочи. Според учените откритите структури подсказват, че вътрешността на нашата планета е много по-сложна и древна, отколкото се смяташе досега.
„Тези формации са изключително необичайни по размер, форма и местоположение. Те не се намират в близост до съвременни зони на субдукция, а в геоложки стабилни региони, които се считат за непроменени милиони години", обясняват авторите на проучването.
Изследването е използвало усъвършенстван метод, наречен инверсия на пълната вълнова форма, който позволява създаването на триизмерни изображения с висока разделителна способност на дълбоките слоеве на Земята. Сеизмичните данни показват необичайни скорости на вълните в определени райони, което предполага наличие на студени и изключително плътни скални масиви на хиляди километри под океанското дъно.
Тези открития оспорват традиционната представа, че субдуциращите плочи постепенно се деформират и се смесват с мантията. Ако новите структури са остатъци от древни плочи, това означава, че те са оцелели непокътнати стотици милиони години. Друга възможност е, че те представляват първобитен материал от най-ранните етапи на формирането на Земята, което би могло да разкрие химическа информация на милиарди години.
Според геолозите разбирането на тези формации може да хвърли светлина върху дълбоките геоложки процеси, включително циркулацията на мантията, вулканизма и движението на тектоничните плочи. Аномалиите могат да влияят на топлинния поток, да пренасочват разтопения материал и да обяснят активността на вулкани в Хавай, Самоа и други части на Тихоокеанския огнен пръстен.
Откритието подчертава колко малко знаем за дълбоката вътрешност на Земята. Дори най-дълбоките сондажи достигат едва до земната кора, докато мантията остава загадъчна и динамична. Бъдещите проучвания ще разчитат на разширени сеизмични мрежи, усъвършенствани технологии за изображения и геохимично моделиране, за да определят точния състав и възраст на тези мистериозни структури.
Засега тяхната природа остава неразгадана, но откритието вече предизвиква сериозен научен дебат и поставя основите за преоценка на фундаменталните геоложки процеси в дълбоката мантия на Земята.
