Има високи технологии, има виртуални данни, събрани за всеки обитател на „цивилизованите държави“, има цифров концлагер, цифрово бъдеще и пр. Има компютри, роботи, смартфони, има и централен компютър, наречен „звяр“. Има и покани да си направим дупчица в черепа, за да се включим в „изкуствения световен разум“, да общуваме едновременно с всички „цивилизовани“ жители на планетата, „да надскочим човешката си ограниченост“ и пред нас даде разкрие небивал кръгозор, свръхчовешко познание.
Но за какво му е на човека вселената, ако изгуби душата си?
Всъщност това, което се представя за „световен изкуствен интелект“, е интелектът на сатаната, който не е фикция, не е измислица, а реално съществуваща личност. Цялата смартсистема от високи технологии е вдъхновена и наложена от него, той стои зад всички тия кодове, високотехнологични програми и устройства. Не се касае за „изкуствено“, а за живо, реално съзнание, само че демонично. Виртуалната „реалност“ е неговата реалност. И неслучайно тя е толкова обсебваща, неслучайно поведението на нейните роби е идентично с това на наркоманите и зомбитата.
Единственото спасение за човешката личност е да се откъсне от тази чудовищна зависимост и да се върне към земята, към селото, към простия и благословен земеделски труд. Нищо ново не е нужно да се измисля. Трябва да живеем по примера на нашите благородни предци. За садим дървета, да сеем пшеница. Да месим хляб с ръцете си. Да пишем стихове и романи с писалка, на бял лист.
Сторим ли това, ще сме неподвластни на всяко зло. Дори на непосредственото зло – игото, с което са ни оковали днешните български политици и олигарси. Защото дори разобличаващите текстове, които им посвещаваме, радват демоничните същности. Защо ги радват? Защото дори когато протестираме срещу злото, то обсебва съзнанието ни. Защото самият път на този протест, за да стигне до съмишлениците ни, трябва да приеме дигитална форма и да премине през дигиталните технологични канали. Това е безсилен, обречен на провал протест. Протест срещу сатанизма, контролиран от сатаната. Ето защо вместо отчаяно да лаем и вием в Интернет, трябва да се съберем на площада – рамо до рамо. Трябва да общуваме не в „чата“, а да си говорим лице в лице, очи в очи. Да пращаме писма по пощата. Както винаги са правили нормалните хора преди нас. Ето защо сред тях са се раждали гении и водачи, а ние сме духовни инвалиди и ни управляват духовни трупове.
Познание и духовност не се постигат с бормашинка в черепа. А само чрез вяра в Бога Исуса Христа и спазване на Христовите закони.
Милена Върбанова
