Предстои им да прекосят хиляди морски мили и да се изправят отново пред страховития пролив на Дрейк – най-бурното място на планетата, където срещата на океаните създава непредвидими и опасни метеорологични условия, изискващи изключително майсторство от страна на българските военни моряци.
За пети пореден път гордостта на българската военноморска и научна флотилия – научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), вдига котва, за да се отправи към най-отдалечения, изолиран и суров континент на планетата. С това плаване България затвърждава позициите си на уважавана полярна нация, способна не само да поддържа своя изследователска база на остров Ливингстън, но и да осъществява напълно независима и мащабна логистична операция през Световния океан.
Отплаването от родното пристанище е съпроводено с традиционните военни ритуали, изпращане от близки, общественици и представители на академичната общност, които възлагат огромни надежди на поредната амбициозна мисия на българските антарктици. Корабът, под командването на опитния си екипаж, е натоварен със стотици тонове провизии, строителни материали, гориво и високотехнологична апаратура, необходими за оцеляването и работата на полярниците ни в екстремните условия на Ледения континент.
Предстои им да прекосят хиляди морски мили и да се изправят отново пред страховития пролив на Дрейк – най-бурното място на планетата, където срещата на океаните създава непредвидими и опасни метеорологични условия, изискващи изключително майсторство от страна на българските военни моряци.
Увереността в успеха на настоящата експедиция се гради върху солидния фундамент и безценния опит, натрупан през предходната година, когато НИК „Св. св. Кирил и Методий“ реализира изключително успешно своето четвърто плаване до Антарктика. По време на миналогодишната мисия екипажът успя да транспортира ключови компоненти за изграждането на новия, модерен лабораторен блок на базата „Св. Климент Охридски“. Въпреки тежките ледови условия в залива Емона и свирепите ветрове, които многократно променяха графика на разтоварните дейности, българските моряци и логистици демонстрираха желязна дисциплина и успяха да свалят на брега цялото необходимо оборудване с помощта на работни лодки.
Миналогодишната кампания се отличи и с разширяване на международното сътрудничество, тъй като българският кораб оказа жизненоважна логистична подкрепа на испански и южноамерикански учени, транспортирайки техни екипи и товари между съседните полярни станции. Този акт на взаимопомощ утвърди престижа на страната ни в рамките на Антарктическия договор и доказа, че България разполага с надежден флотски актив, способен да оперира в най-враждебните води на света.
Българските научни изследвания на Антарктида, които са същинската цел на тези колосални логистични усилия, отбелязват забележителен напредък и носят данни с огромно глобално значение. Родните учени работят по мащабни проекти в сферата на геологията, биологията, глациологията и климатологията, опитвайки се да разгадаят тайните на миналото и да предвидят бъдещето на планетата. Едно от водещите направления е свързано с изследването на сеизмичната активност и тектонския строеж на остров Ливингстън, което помага за разбирането на процесите, формирали континента преди милиони години. Успоредно с това, българските биолози провеждат дългогодишен мониторинг на местната флора и фауна, с особен фокус върху колониите от пингвини и популациите на крил в Южния океан, които са изключително чувствителни индикатори за промените в климата. Изследването на топящите се ледници и пермафроста предоставя на световната научна общност критични данни за глобалното затопляне и покачването на морското равнище. С въвеждането в експлоатация на новите лабораторни мощности, българските изследователи вече разполагат с възможност да извършват сложни анализи на ДНК, микробиологични проби и химичен състав на водите директно на терен, без да се налага замразяване и дълго транспортиране на пробите до Европа.
Очаква се корабът да достигне бреговете на остров Ливингстън след малко повече от месец плаване. IБГНЕС
