Симеон Пешов: Не сме лакоми да изяждаме печалбата, инвестираме в компанията

https://mreja.bg/senzacionno/simeon-peshov-ne-sme-lakomi-da-izyazhdame-pechalbata-investirame-v-kompaniyata/63652 Mreja.bg
Симеон Пешов: Не сме лакоми да изяждаме печалбата, инвестираме в компанията


Спартански съм възпитавал децата си. Минали са от ниските нива до управлението на компанията, казва президентът на "Главболгарстрой"

32 г. работя в тази компания, в 29 от тях съм неин ръководител. Главното в целия ми период на управление е грижа за хората и за младите 

- Г-н Пешов, казвали сте, че сте благословен с двама синове и с дъщеря, както и с развитието на една от големите строителни компании.

- Една от най-големите.

- В понеделник “Главболгарстрой” ще стане на 50 г. Защо точно на тази дата?

- На 16 септември 1969 г. е указът на Държавния съвет, затова го смятаме за рожден ден на фирмата. А защо съм благословен, защото Бог ми е дал три прекрасни деца - Камен, Калин и Анна, и трите са възпитани в труд, скромност и старание. Камен и Калин показват резултати, защото са по-големи, а малката е на 24 г., тя има време да показва какво може. Какво е еднаквото в тримата? Бяха доста ученолюбиви и тримата след висшето образование имат специализация, двамата - mba business administration, големият, Камен, в академията на науките в Москва, а Калин в Швейцария в American school. Малката завърши магистратура в Нов български университет, а преди това завърши колеж в Брайтън, Великобритания. Върна се в България и сега се подготвя за докторантура.

- Каква специалност е завършила Анна?

- Туризъм. Затова сега сме я сложили в ръководството на “Белчин парк”, така се казва фирмата, а спа комплексът е “Белчински извор”, защото имаме изворна минерална вода, която е изкарана със сондаж. Моят дядо някога ме довеждаше на могилата, която сега е в двора на комплекса, и ми казваше: Дете, тук е имало минерална вода и белчинци са я запушили с кълчища и глина, за да не плащат данъци. От тази легенда тръгнахме, извикахме учени, изследваха разломи и казаха, че водата не е тук на могилата, преместила се е 200 м нататък. Сондирахме на 1700 м дълбочина, 2,5 млн. лв. вложихме преди 10 г., извадихме 6,5 л/сек дебит. Законът обаче е скроен така, че си вложил пари, извадил си вода и после кандидатстваш за концесия, спечелихме я и плащаме концесионна такса на общината. Преди 2,5 г. решихме да започнем да използваме тази минерална вода чрез модерен спа комплекс.

- Да се върнем на годишнината. Колко от тези 50 години на “Главболгарстрой” са свързани с живота ви?

- 32 години работя в тази компания, 29 от тях съм неин ръководител.

- Приватизацията на тази компания е една от малкото, която не беше свързана с разсипване, с разграбване, а я разви.

- “Главболгарстрой” в края на социалистическия период беше 11-та поред сред строителните предприятия.

- Нейната ниша беше строителство в Русия, нали?

- Нейната ниша беше изпращане на работници за строителство в Русия и организиране на тези работници в състава на руски структури. Ние нямахме самостоятелни структури. След като дойде преходът, все още имахме поръчки от “Газпром”, защото и преди това работехме предимно за тях - на газопровода от Ямбург. Ние направихме в Оренбург първата компресорна станция с блок монтаж, тогава това беше модерно. После работихме на линейната част.

- А след промените какво се случи?

- Постепенно намаляха поръчките, които “Газпром” ни даваше по спогодбата, и минахме на директни поръчки срещу заплащане. Направихме например първия аквапарк на Черноморието, недалеч от Сочи, за нуждите на “Газпром”. С Рем Вяхирев го открихме и прегърнати се пуснахме по пързалката. И един хотел им направихме, казваше се “Ямал”. Но поръчките намаляваха. Трябваше да си търсим работа на пазара. През 1991 г. се появиха поръчките за военните градчета за руските войски, които напускаха Източна Германия.

Трябваше да се явяваме на

търгове, а не знаехме какво

е търг, как се прави оферта

От 65 млн. лв. обем дадох 4 млн. за обучение на кадрите, това беше преломен момент. Направихме оферта за първия търг, кандидатствахме, но германските фирми се ползваха с преференция. Тогава дойде немската фирма “Хохтийф”, която ни познаваше отпреди, и подписахме споразумение за подизпълнител. Кандидатствахме и спечелихме първия търг за площадката при Староконстантинов в Украйна, която включваше 1200 апартамента, търговски център, 2 училища, 2 детски градини, медицински център, голям като болницата. Това струваше 200 млн. марки, ние имахме обем 120 млн.марки, почти всичко влизаше в нашите задължения, “Хохтийф” беше супервайзър, а ние изпълнявахме всички видове СМР. Но това е съдбата на този, който не може да се пребори.

- Не беше ли това съдбата през 90-те години на повечето строителни фирми и у нас, на родна земя? Да бъдат подизпълнители.

- Ние по-късно влязохме на българския пазар, така че го попропуснахме този период. Нашите бази бяха в Русия и Украйна. По-късно ние взехме решение, което беше историческо за нас, да си създадем структури в България, като покрием всички райони, това са 1993-1994 г. Но големите обеми ни бяха в Русия. След това започнахме да работим като главен изпълнител и в България. Периодът с “Хохтийф” беше един от важните, защото немците ни научиха на дисциплина, ние имахме достатъчно технически познания, но не бяхме така строги в дисциплината. При немците няма рационализации, изменение на проектни решения. Както е по проекта начертано, така се изпълнява, може да си по-умен и да виждаш по-добър начин, но не можеш да променяш. Това е важно, защото крайният продукт излиза навреме и точно.

- Тук у нас строителният бранш мина през няколко кризи. Как се преминава през тях и се оцелява?

- Първата криза беше през 1997 г., ние оцеляхме, защото работехме на обекти в Русия и ни се плащаше предимно в долари. На работниците ни в България плащахме заплатите всяка седмица. Но през 1998 г. имахме още една криза - дефолта на рублата. Някои договори ни бяха в рубли и изведнъж от 6 рубли за долар станаха 26. За една нощ загубихме 10 млн. долара и как се излиза от тази ситуация.

- Как?

- С много упорит труд, с умни решения, колективни. И с грижа за хората. Главното в целия ми период на управление е грижа за хората. И на първо място - грижа за младите. Ние в момента имаме много млади хора в мениджърския екип. В “Главболгарстрой” АД и “ГБС-инфраструктурно строителство” ръководителите са под 45 години. А кризата, която беше през 2009 г., беше главно инвестиционна. Много строителни фирми бяха навзели кредити и строяха жилища.

- И вие строяхте жилища.

- Малко. Ние усетихме, че от Америка идва такова нещо, и спряхме, 2009-2010 г. нямахме собствени инвестиции. Калин Пешов проучваше какво се случва на пазарите в САЩ и на Запад и каза: “Баща ми, колеги, идва криза, тя ще дойде и в България, трябва да сме консервативни в инвестициите. В тези периоди бяхме много консервативни. Това ни спаси от големи загуби.

- В кой момент децата ви влязоха в управлението?

- Влязоха постепенно и от ниско ниво. Те не веднага станаха шефове.

Първият обект

на Калин Пешов беше

американското посолство,

като той в началото беше назначен от инвеститора като офис мениджър. После стана директор по маркетинга в “Главболгарстрой”, след това израсна и стана член на управителния съвет. Камен Пешов дойде като директор по механизацията, той това е завършил - строителна и пътна техника.

- В случай че компанията е на баща им, какво значи израстват, рано или късно ще станат шефове. Не е ли така?

- Как ще станат шефове, ако не могат да управляват? Фирмата ще загине, ако има шефове, които вземат неправилни решения. И ако нямат авторитет сред подчинените. И двамата завоюваха авторитет на ниските нива и след това станаха шефове.

- Докато вие управлявате тази фирма, децата растат, как? Спомням си, че Калин Пешов ви говореше на “ви” във фирмата. Защо?

- Защото там има шеф, има подчинени и те се обръщат към шефа на “ви”. Той трябва да е равен с всички, и беше равен с всички. Той и сега, когато имаме гости или някакво специално събитие, се обръща към мен с г-н Пешов. Никога не са ми казвали на оперативка “тате”.

- Е, “тате” не, но ми се струва ненормално да говориш на баща си на “вие”.

- Нормално е.

Те се обръщат към шефа на

фирмата, а това, че той им

е баща е съвпадение

- И двамата, Калин и Камен, ми бяха казали, че не сте им давали да гледат телевизия като малки. Това пък защо?

- Като малки не им давах да гледат телевизия, защото идваше време да си лягат. Ако гледат телевизия, няма да си легнат навреме.

- Малко спартански ми звучи.

- Спартански ги гледах. Защото аз съм израсъл от бедно селянче до мениджър на голяма компания в редица лишения. Учех в гимназията в Самоков и в петък вечер си тръгвахме всички пеша до Белчин. В събота и неделя цепя дърва, режа дърва, в понеделник рано сутрин с раницата, пълна с малко картофи, малко фасул, малко сланинка и с хляб за седмицата, тръгвам пеш до Самоков, 17 км. И съм на училище в 8 часа. Ние не бяхме от най-бедните, но все пак бяхме от по-бедната част.

- А сега, като сте от по-богатата част?

- Като сме от по-богатата част, не живея охолно. Отнасям се много строго към себе си - не преяждам, не препивам. Скоро Калин ми каза, като бяхме насаме - сега разбрах защо към себе си ти си толкова строг. Не може един мениджър да си позволява, как да го кажа, за да не обидя някого, да живее охолно и на другия ден да работи. Аз и сега съм строг към себе си. И към децата затова бях строг, за да се научат и те.

- Близки ли са?

- Близки са, обичат се

много и тримата

Всеки труден момент в строителството, мен като ме няма, го обсъждат двамата синове. А по принцип всеки понеделник ние тримата се събираме и обсъждаме. Малката все още няма опит, затова не участва.

- Като че я държите встрани.

- Не я държим встрани, възпитаваме я. Калин сега се грижи за нейното обучение. Вчера 2-3 часа имаха съвещание с хора, които са опитни в хотелиерството, под ръководството на Калин. Тя трябва да мине един период на обучение като ръководител.

- Глезят ли я батковците, а вие?

- Не, не я глезят. Аз, разбира се, към нея се отнасях по-лежерно. Защото в периода, когато работата ми беше в Русия, идвам си и искам да ѝ се порадвам, защото е малка. И после бащите, знаете, към дъщерите имат слабост. Аз я гушкам, радвам ѝ се и след това изчезвам. Затова не съм бил толкова строг към нея. Но бях достатъчно взискателен, за да мине по пътя на братята си в обучението.

- А защо я изпратихте в чужбина? Отделихте я на 13 години?

- Тя учи колеж в Брайтън. Изпратих я, за да се научи да се справя. Сега Анна е от тези космополитните, може да ходи навсякъде, да се справи с всяка ситуация.

Тя си милее за българското

и на нея тук ѝ е хубаво

Когато учеше в Брайтън, ако имаше три дни ваканция, ми се обажда - тате, вземи ми билет за самолет, да си дойда.

- Как се предава бизнес, който сте градили 29 години?

- Не става извъднъж, а за 10 до 14 години. Постепенно ги включвах в екипи, а винаги на върха съм слагал най-добрите, не синовете. Постепенно те се интегрираха. А и двамата се стараеха много да знаят. Най-накрая стигнаха и до ръководството на фирмата.

- Сега те сами ли вземат решения, или вие им се месите?

- Не им се меся. Най-важните решения ги вземаме тримата.

- Ще станете ли четирима?

- Не зная, зависи от развитието на малката. Най-важните решения ги вземаме с консенсус тримата. Ако няма консенсус, това решение не е взето.

- А как е с отношенията между бизнеса и политиката?

- Далеч съм от политиката.

- Не вярвам, че нямате контакти с политици, нормално е за един голям бизнес.

- Поддържам контакти, да. По принцип между бизнеса и правителството трябва да има голямо взаимодействие, за да върви България нагоре. Правителството осигурява капиталните вложения, а бизнесът трябва да създава мощности за усвояването им. Така то подкрепя бизнеса, а бизнесът - правителството. Иначе ще стане орел, рак и щука. Аз подкрепям правителството в много отношения. Искате ли да ви кажа как Бойко Борисов се запозна с мен?

- Как?

- Когато беше кмет, а правителството беше на БСП. Една вечер вечерям и ми се обаждат Румен Петков, Асен Гагаузов, Емел Етем - бате Симо, бързо ела на “Алабин”, тук стана страшно. Беше, когато падна стената на сградата на “Алабин” върху двете момичета и ги уби. Отивам, там са няколко министри и зам.-кметът Цветан Цветанов. Молят ме до сутринта да разчистя всичко. Огледах, беше злокобно. Казах им - не, без мен. Това не бива да се чисти нощес. Не знаем какво има в мазетата. Посъветвах ги веднага да се спре вода, електричество, да дойде пожарна, кучета да дойдат, да разберем има ли хора. Да се вземе решение общинският съвет, че ситуацията е аварийна и може да се влезе в този частен имот. Сутринта започнахме и за два дни изчистихме всичко. Тогава се връща Бойко Борисов от командировка и идва да види какво е станало. Цветан Цветанов му докладва - и ето този човек свърши работата. Така се запознахме с Борисов. Като си голяма строителна фирма, не може да не контактуваш с властта.

Много подобни случаи имаме в нашата практика. Спомням си случая с наводненията в Нови Искър, с. Бисер, кв. “Аспарухово”, случая с влака в Хитрино. Винаги строителите реагираме на момента и така трябва да става. Не отдавна, когато беше пожарът на моста на “Струма”, веднага аз и специалистите, които отговарят за инфраструктурното строителство, отидохме под моста. Там гори, пожарни поливат и аз гледам как бетонът се е отпрал на няколко места. Обадих се на г-н Нанков (зам.-министър на регионалното развитие - б.а.) и му казвам - спрете магистралата, опасна е. Докато не се назначи експертна комисия, да се види арматурата на колоните издържлива ли е, не може да има коли отгоре. Това нали е допир до властта? И

властта разчита на тебе,

защото си мощен, имаш

кадрите, опита, познанията,

техниката. Това е силата на “Главболгарстрой”, че ние не сме били лакоми да си разпределим печалбата и да я изядем. Винаги сме се грижели да инвестираме в хора и в техника. Както и да сме иновативни, да сме първи в нещо.

- Като например?

- За първи път правихме блок монтаж на компресорната станция при Оренбург, за която вече ви казах. След това за първи път купихме супертехника от САЩ за газопроводи. Строителството на кулата на РВД беше новост. В “Арена Армеец” монтирахме долу големия покрив и с швейцарска техника го вдигнахме. Казват сега, че сме най-добрите в строителството на мостове в България. В Самоков инвестирахме и направихме цех за производство на предварително напрегнати греди. Бяха ни дали много висока цена и ние решихме да направим цех и всички трепереха дали решението на стария Пешов няма да издъни фирмата. Справихме се.

Спечелихме търг за изграждане на моста преди тунел “Железница” на “Струма”. Ще го правим по технологията “избутване”. Прави се конструкцията на брега и се избутва да стъпи отсреща, това за първи път ще се прави в България.

- Какво ще направите в понеделник?

- Събираме целия екип на тържество. Но ще дойде първият служител, който е назначен в Москва, защото фирмата се създава там, не в България. Била е Главна дирекция “Строителство на НБР в СССР”, това е първото име. Първият назначен човек е една дама, рускиня, която е завършила българска филология в Москва и знаеше перфектно български, беше много ценен кадър, защото всички официални кореспонденции минаваха през нея.

И тук е мястото отново да кажа, че най-ценното във фирмата са кадрите. Всички наши успехи се дължат на силния колектив под девиза “Доверие, завоювано с качество”. Искам да благодаря на мениджърите, инженерите, икономистите, техниците и работниците за полагания труд, за добрия климат, за уважението помежду ни. Искам да пожелая на всички колеги от “Главболгарстрой” много здраве, семейно щастие и дълги години да работим заедно.

Източник: https:www.24chasa.bg


0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.