Индустриалните роботи достигат рекордни нива, докато манията по хуманоидите се сблъсква с реалността
Над 5 милиона индустриални робота вече работят във фабрики по света, което е най-високият брой, регистриран досега. Докато производителите разширяват използването на доказани автоматизирани системи, хуманоидните роботи, които привличат най-голямо обществено внимание, все още остават далеч от масовото приложение.
Броят на действащите индустриални роботи в световен мащаб е нараснал с 9% през миналата година до приблизително 5,08 милиона единици, съобщи Международната федерация по роботика (IFR) в годишния си доклад World Robotics, цитирана от „Евронюз“.
Базираната във Франкфурт организация с нестопанска цел следи развитието на сектора от близо три десетилетия и обединява над 3000 организации от целия свят.
Годишните инсталации на индустриални роботи са се увеличили с 11% и за първи път са надхвърлили 600 000, достигайки 603 000 броя.
„Индустриалната автоматизация се развива с висока скорост“, заяви президентът на IFR Джейн Хефнър. По думите ѝ преминаването на границата от 5 милиона действащи робота във фабрики по света означава повече от двукратно увеличение спрямо броя им преди седем години. Най-силен е ръстът в Азия, следвана от Северна и Южна Америка, докато Европа се развива по-бавно.
Европа увеличава роботизацията по-предпазливо
По-бавният темп на роботизация в Европа се вижда ясно и в статистиката.
Броят на действащите индустриални роботи в Европейския съюз за първи път е надхвърлил 700 000 през 2025 г., достигайки 712 000. Това представлява 84% от всички работещи роботи в Европа.
„Производственият сектор на ЕС инвестира значително в автоматизация“, посочи Хефнър. Броят на действащите роботи е нараснал с над 80% спрямо 2015 г., когато те са били около 390 000.
Ръстът обаче временно е спрял.
Новите инсталации в ЕС са намалели с 11% през 2025 г. до 60 500 робота, докато в други части на света броят им продължава да се увеличава. Средният годишен ръст на инсталациите в Съюза за последните пет години е едва 3%.
Германия остава безспорно най-големият европейски пазар, като на нея се падат 41% от всички новоинсталирани роботи в ЕС. Броят на новите инсталации там обаче е намалял с 8% до под 25 000, тъй като автомобилната индустрия, която остава най-големият клиент на роботизираните системи, продължава да се свива.
След Германия се нареждат Италия, Франция и Испания, които са инсталирали между 4300 и 7800 робота. И в трите държави обаче е отчетен двуцифрен спад.
На този фон Китай продължава да увеличава преднината си. През 2025 г. страната е инсталирала 354 000 индустриални робота, което е ръст от 20% и представлява 59% от всички нови инсталации в света.
САЩ също изпревариха Япония и се превърнаха във втория по големина пазар в света, след като през миналата година са инсталирали близо 38 500 робота, с 12% повече от предходната година.
А къде е България?
На фона на ускорената роботизация в световен мащаб България остава част от по-бавната европейска тенденция. Данните, представени от IFR, не отделят България като водещ пазар за индустриални роботи и не посочват страната сред основните европейски двигатели на новите инсталации.
Това поставя българската индустрия в различен контекст спрямо Германия и големите производствени икономики, където роботизацията вече е широко разпространена, особено в автомобилостроенето и други сектори с висока степен на автоматизация.
За България това е особено важно на фона на структурните промени в европейската индустрия. Докато големите производители инвестират в автоматизация, разликата в технологичното оборудване между отделните пазари може да се превърне във фактор за производителността и конкурентоспособността на предприятията.
Хуманоидите все още са далеч от масовото производство
На фона на рекордния брой конвенционални индустриални роботи хуманоидните машини остават изключително малък сегмент.
Около 7000 хуманоидни робота са били продадени в света през миналата година за промишлена и професионална употреба, съобщава IFR в отделен доклад. Това е първата година, в която организацията проследява този пазар.
Много от машините са били закупени основно за събиране на данни, необходими за обучение на модели с изкуствен интелект, вместо за реално извършване на производствена работа. Производителите на автомобили, които експериментират с хуманоидни роботи, обикновено използват по-малко от десет машини.
Въпреки това Bank of America прогнозира 90 000 доставки на хуманоидни роботи през тази година и 1,2 милиона до 2030 г.
Разликата между амбициите и реалността вече се вижда и на финансовите пазари.
Boston Dynamics, собственост на Hyundai, вероятно няма да предприеме първично публично предлагане на акции догодина, тъй като хуманоидният ѝ робот Atlas все още не е внедрен в голям мащаб, а компанията продължава да работи на загуба, заяви високопоставен представител на Hyundai този месец.
В Китай регулаторите според съобщенията са използвали неформални указания, за да ограничат бързото нарастване на броя на първичните публични предлагания в сектора на хуманоидните роботи. Това се случва, след като акциите на производителя на роботи Unitree поскъпнаха повече от пет пъти при дебюта си на Шанхайската фондова борса на 19 август, но впоследствие загубиха 55% от пиковата си стойност и трудно се възстановяват.
Дори Илон Мъск необичайно открито говори за трудностите пред разработването на хуманоидния Optimus на Tesla.
„Това ще бъде най-трудният продукт за мащабиране на производството, който някога сме създавали в Tesla, защото всичко в робота е ново“, каза Мъск пред инвеститорите по време на представянето на финансовите резултати на компанията за второто тримесечие. Той добави, че „няма верига на доставки“.
Истинската стойност може да е извън хуманоидите
Доклад на базираната в Брюксел консултантска компания Arthur D. Little, най-старата управленска консултантска фирма в света, стига до сходен извод.
„Хуманоидните роботи ще привличат вниманието, но специализираните физически AI системи ще създават стойността“, се посочва в анализа.
Под „физически AI“ се разбират машини, които могат да възприемат средата, да вземат решения и да действат в реалния свят, включително роботизирани ръце и автономни автомобили.
По оценка на Arthur D. Little този по-широк пазар вече е на стойност около 18 млрд. долара, или 15,8 млрд. евро. На хуманоидите се падат едва между 2 и 3 млрд. долара, или между 1,75 и 2,63 млрд. евро. Очакванията са целият сектор да достигне между 60 и 100 млрд. долара, или между 52,7 и 87,9 млрд. евро, до 2030 г.
Докладът предупреждава, че много от демонстрациите на хуманоидни роботи са фалшиви, генерирани с AI или силно режисирани. При реалните демонстрации често става дума за предварително програмирани действия или дистанционно управление от човек.
Най-подходящата среда за роботизация според анализа са структурирани пространства като фабрики и складове. Там колесните роботи и фиксираните роботизирани ръце вероятно ще се разпространят първи, тъй като са по-евтини и по-лесно се адаптират към конкретни задачи.
„Защо да се ограничаваме до имитирането на човешката форма?“, пита в доклада Дейв Грант, главен изпълнителен директор на PickNik Robotics.
Способността за извършване на сложни действия на човешко ниво, надеждната автономност извън контролирана среда и липсата на конкретно приложение, което да оправдае масовото използване на хуманоиди, остават сред основните препятствия пред технологията. Към тях се добавят нерешените въпроси за отговорността при инциденти и застраховането.
Siemens вече е изпробвала робот за логистични задачи в завода си в Ерланген, а BMW внедрява хуманоиден робот в производството на автомобили и батерии.
Тези експерименти обаче се развиват паралелно с извода на Международната федерация по роботика, че повечето хуманоидни роботи все още са на етап прототипи или пилотни проекти. За производството традиционните индустриални роботи остават по-икономичното решение.
Затова голямата история на роботиката през тази година не е свързана толкова с хуманоидите, колкото с постепенното и устойчиво разширяване на използването на машини, които вече са доказали, че могат да работят. | БГНЕС
