Малък самолет, летящ към Копенхаген, може да е изглеждал обикновен за повечето датчани на земята, но за разлика от всеки друг полет в датската история, този самолет е специален - той е изцяло електрически.
Електрическият самолет ALIA CTOL на американската аерокосмическа компания Beta Technologies измина 200 километра между летищата в Сьондерборг и Копенхаген тази седмица, отбелязвайки първия тестов полет в Дания с самолет, който не изразходва гориво и може да се зареди за по-малко от час.
Компанията твърди, че електрическият самолет с фиксирани крила е безопасна, тиха и евтина алтернатива на традиционните самолети и хеликоптери.
С размах на крилете от 15 метра, ALIA CTOL е с размерите на микробус Sprinter. Според Beta Technologies, той може да лети с максимална скорост от 281 километра в час.
Дали този електрически пътнически самолет е бъдещето на летенето без изкопаеми горива?
Самолетът също така излъчва до 84% по-малко въглероден диоксид от традиционен хеликоптер с подобни размери.
„Мнозина казват, че зелената авиация е нещо за бъдещето“, заяви Якуп Сверри Кас, директор на летище Sønderborg, по време на събитието по повод излитането в града, разположен на 325 километра западно от Копенхаген. „Но днес стоим тук и виждаме, че бъдещето е започнало. Това не е просто тест. Това е началото на нещо ново."
Американският самолет започна голямото си европейско турне през май от летище Шанън в Ирландия. Оттогава е кацнал на няколко летища на континента, за да демонстрира изцяло електрическото си функциониране и инфраструктурата за зареждане.
През август самолетът ще започне да извършва товарни полети между Берген и Ставангер в Норвегия като част от тестовете за авиация с нулеви емисии, ръководени от Норвежката гражданска авиационна администрация.
Зареждането е основното предизвикателство
ALIA CTOL е проектиран за регионални полети и може да бъде конфигуриран както за превоз на пътници, така и за превоз на товари с до пет места за пътници.
Beta Technologies твърди, че най-дългото разстояние, което самолетът е изминал с едно зареждане, е 622 километра.
Самолетът може да се зарежда с помощта на стандартен бърз заряден уред за електрически автомобили само за 20 до 40 минути, твърди компанията.
Самолетът с малък обсег на действие носи собствено зарядно устройство и го включва в електрозахранващ блок на летищата, което отнема повече време поради липсата на постоянни зарядни съоръжения. Той прави спирки за зареждане на летища в цяла Европа.
„В Европа няма съществуваща инфраструктура на земята, каквато има днес в Съединените щати“, заяви Шон Хол, главен финансов директор на компанията, от пистата на летището в Копенхаген след кацането на самолета.
В Дания изпълнителният директор на летището в Копенхаген Кристиан Поулсен заяви пред Euronews Next, че летището ще трябва да адаптира инфраструктурата си, за да може да зарежда самолети и да побира смесица от традиционни и електрически самолети, „когато тези самолети пристигнат в града“ .
Цената на батериите и другите леки материали ще бъде друг фактор, с който производителите на електрически самолети ще трябва да се справят, според Йорген Мадс Клаусен, почетен председател на датския гигант в производството на батерии Danfoss.
Той прогнозира, че „батерийната технология“ за по-големи електрически самолети ще бъде налична в рамките на следващото десетилетие.
„Но точно както при електрическите автомобили, важно е да сме готови, когато нещата се развият. Защото когато технологията узрее, нещата ще се развият бързо“, каза Клаузен по време на събитието по повод стартирането.
Устойчива авиация в Европа
Датското правителство се е ангажирало да пусне първата си напълно устойчива вътрешна авиолиния до 2025 г., като по-широката цел е всички вътрешни линии да бъдат без изкопаеми горива до 2030 г.
Тази година то въведе фиксирана такса от 13 датски крони (1,74 евро) на пътник, за да финансира прехода към устойчиви вътрешни полети.
Няколко скандинавски страни са поели ангажимент за климатични цели за своите авиационни индустрии.
В Норвегия всички вътрешни полети трябва да бъдат електрически или хибридни до 2040 г., докато в Швеция всички вътрешни полети трябва да бъдат без изкопаеми горива до 2030 г., а международните полети се очаква да последват до 2045 г.
Шведско-американската компания Heart Aerospace разработва самолет с капацитет 30 пътници, ES-30, проектиран да има пробег от 200 километра, изцяло захранван от батерии.
Други страни в Европа, като Холандия, Франция и Обединеното кралство, също са тествали електросамолети с подобни размери.
Но в момента електрическите самолети могат, в най-добрия случай, да летят в рамките на Европа поради обхвата на батериите си, което означава, че други технологии за намаляване на емисиите от полети също биха могли да помогнат на страните да постигнат целите си за устойчивост.
Ласе Стенхой Ингвардсен, мениджър на екипа за възобновяеми енергийни системи в Датския технологичен институт, заяви пред Euronews Next, че могат да бъдат проучени различни технологии за устойчива авиация.
Много европейски страни инвестират в устойчиво авиационно гориво (SAF), вид гориво, произведено от възобновяеми ресурси, както и в водородно гориво, което не отделя въглероден диоксид.
„SAF горивото ще бъде едно от средствата. Електричеството ще бъде друго средство. Хибридното решение ще бъде трето средство. Може би ще видим водородни самолети“, каза Ингардсен, който не е участвал в неотдавнашния тестов полет. „Не е нужно да се придържаме само към едно“.
trud.bg