Още акценти от интервюто със съпредседателя на Кръглата маса през 1990 г.:
До следващия парламентарен вот в обществото трябва да се случи разговорът къде сме, какво става и как да проведем изборите така, че на тях активността на гражданите да е 60% и нагоре
Конституцията е основата, на която трябва да се търсят развитието на демократичния процес и решаването на проблемите на функционирането на държавата
Да възстановим баланса между частната, държавната, кооперативната, общинската собственост,
защото усещането е, че приватизацията не беше извършена така, че да е пазарно оправдана
Преди да стигнем до национално съгласие, трябва да се обяви примирие, а след това и помирение
Един Граждански съвет ще даде на хората възможност да влияят на работата на парламента, а той ще е длъжен да им отговори
Обществото ни е загубило способността да разговаря помежду си с нормален тон, а не да се нагрубява до крайна степен на неприемливост
- Г-н Пирински, в интервю за “24 часа” Георги Марков призова да се проведе нова национална Кръгла маса, на която партиите да постигнат съгласие по определени теми. Вие бяхте участник в кръглата маса през 1990 г., която даде начало на прехода. Дошъл ли е днес моментът за нова такава?
- Не мисля, че кръглата маса е правилният формат за търсене на национално съгласие днес. Какво означава нова кръгла маса? Зачеркване на парламентарната държава! И дайте всичко отначало.
Вижте, тогавашната кръгла маса беше свикана, за да създаде основите на ново демократично държавно устройство. Да, проблем днес има - връзката между институциите и гражданите е нарушена, доверието в институциите е наистина много ниско. Но идеята този проблем да се решава с нова кръгла маса е крайно непонятна и тревожна. Защото за мен тази идея е проекция на 30 г. скрити или открити атаки срещу конституцията.
Днес България има своя основен закон - това е основата, на която трябва да се търсят развитието на демократичния процес и решаването на едни или други проблеми на функционирането на държавата. Същевременно ясно е, че трябва да се търсят форми за едно ново свързване на отделния гражданин и на граждански движения и структури с институциите на държавата.
- Как може да стане това?
- На първо място през следващите 2 г. до парламентарните избори, ако няма предсрочни, би трябвало нашето общество най-накрая да проведе разговор по това къде сме сега, какво става и как да проведем избори след 2 г., така че на тях активността на гражданите да е 60% и нагоре и резултатите да не бъдат предмет на интерпретации и смущения.
- Как трябва да се случи този разговор?
- Първо, да се съгласим без особени кръгли маси, че трябва да имаме легитимни списъци на избирателите. Последно чух, че сега имало 400 хиляди фалшиви. И второ, не може с 300 партии да смятаме, че имаме действаща партийна система. При това и нововъзникнали, които обявяват, че досега нямаме въобще държава. Или поне “Няма такава държава”.
Обществото ни е загубило способността да разговаря помежду си с нормален тон, а не да се нагрубява до крайна степен на неприемливост. Загубило е съзнанието, че каквото и да говорим, ние сме част от едно общество, от една страна. И трябва да се помъчим преди всичко да ценим това, което имаме, и на първо място, хората, които живеят в България. Защото не всички заминават, тук остават и млади хора, които са много знаещи, които са световно конкурентоспособни, които могат да творят и да допринасят. И трябва да има елементарно съзнание, че не може да се продължава с тази конфронтация, стигаща до убийствени степени на противопоставяне.
Говори се за национално съгласие. Преди да стигнем до национално съгласие, трябва да се обяви примирие. Когато две страни воюват, първо трябва да има спиране на огъня. След примирието трябва да има помирение. Нали искаме да сме по християнските ценности? Къде го има това чудо на взаимно изтребление по традиционните норми на народа или на вярата? Да се стигне до търсенето на съгласие, е въпрос на компромис.
- През годините политиците показаха, че трудно постигат компромис.
- Защо беше възможно през 1990 г. да се постигне приемлив компромис, който даде основата за демократично развитие, а сега - 30 г. по-късно, да се оказва, че това е невъзможно? Толкова ли е деградирало обществото, че не може да събуди в себе си елементарни градивни сили за съхранение?
- Обществото или политическата класа?
- Обществото трябва да попритисне политическата класа. Защото т.нар. политическа класа свикна да търси своите позиции на базата на крайното противопоставяне и дамгосване. Сега като че ли има два наратива в нашето общество. От една страна, ни се казва, че вървим от успех към успех, пускаме все повече километри, режем лентата на повече заводи. От друга страна - че се намираме във възможно най-катастрофалната катастрофа, в плен на организирана престъпна група. Трябва да намерим разумния начин да си дадем сметка къде се намираме, какви са опорите, на които можем да стъпим днес като държава и общество. И да си дадем ясна сметка за всички тежки проблеми и заплахи, които стоят пред нас.
- Как може да стане това?
- От една страна, е въпрос и на медийните средства за даване на трибуна за този род послания. Едновременно с това водещите политически формации и личности, без да се свиква национална кръгла маса, да имат чувството за споделена отговорност. За това, че не са неограничени в своите действия, преследвайки своите тесни, лични и дори групови интереси. И това трябва да е процес на изискване от страна на гражданите спрямо тези, които са упълномощени да бъдат изразители на техните интереси.
Един любопитен пример от Белгия ми попадна преди дни. Там една от федералните общности - тази на немскоговорещите, си е направила Граждански съвет от 24-има души, избрани по жребий, а към него различни експертни асоциации. И ако 80% от състава на този Граждански съвет решат, че даден проблем трябва да бъде разгледан от местния парламент, той е длъжен да го направи.
- Тоест не кръглата маса е подходящият инструмент, а гражданско участие по този пример, така ли? Но как си представяте подобен Граждански съвет на национално ниво? Как ще бъде избиран той? Няма ли да дублира Народното събрание?
- Не. Парламентът е нормотворчески орган, той разглежда законопроекти и приема закони. А един Граждански съвет не може да законодателства. Но ще даде на гражданите възможност да влияят на работата на парламента, а той ще е длъжен да им отговори.
Но като говорим за национална кръгла маса, отново ще напомня за какво става дума. За функциите на Кръглата маса през 1990 г. имаше декларация, тя беше призвана да съгласува основните решения за политическата система, за развитието на демократичния процес, за начина на провеждане на първите многопартийни избори. Тези решения бяха кодифицирани юридически, закрепени в актове на тогавашното Народно събрание. Кръглата маса беше начинът, по който да се съгласува функционирането на българското общество в един качествено различен формат, когато се появиха нови политически партии и движения, които нямаха дотогава никакво представителство в обществото. Именно Кръглата маса даде възможност те да се легитимират като изразители на едни или други платформи, възгледи на гражданите. И чрез избори да намерят своето представителство в органите на демократичната държава.
- А трябва ли да има смесена избирателна система? Толкова години не можахме да постигнем съгласие за вида избори за депутати. Имаше опит да се въведе мажоритарен елемент, но без успех и бързо бе отменен.
- Спомнете си, че това беше системата за Великото народно събрание - 200+200. Аз съм “за” този личен елемент. Добра идея е и това е промяна, която е напълно възможно да стане в рамките на Обикновено народно събрание, което ще готви следващите парламентарни избори. Но също така е добре да се реши, че една година преди изборите няма да се правят промени в изборното законодателство.
Колкото до чисто мажоритарния избор - виждате ли какво става във Великобритания, където всичко е мажоритарно. Освен двете основни партии никой не може да се промуши през иглени уши. Има там и една трета партия, но другите две доминират. А когато се проведоха пропорционални избори за Европейски парламент, изведнъж се оказа, че пропорциите са коренно различни и на първо място излиза Брекзит партията. Така че който смята, че мажоритарното гласуване е най-представително, жестоко се лъже. Мажоритарното гласуване закрепва двупартийната система желязно.
- Но сега сме в другата крайност - имаме много партии, те участват на избори, но много трудно постигат съгласие, а конфронтацията е все по-силна. И това се пренася и в обществото, което днес е по-разделено откогато и да било. Няма ли логика тогава да се търси формат извън парламента, в който да се постигне съгласие по определени теми?
- Как би изглеждала подобна кръгла маса, която сяда, заседава и решава, че нещата трябва да изглеждат еди-как си?! От една страна, имаме Народно събрание, което има своя дневен ред и правомощия по конституцията. А от друга - нещо, което не е известно как се свиква, кой участва и по какви правила функционира, което излиза с бляскави решения относно НПО-тата, едни или други собствености и т.н. И от трета страна, обществото, което се пита кого да слуша - парламента или тази толкова високо стояща национална кръгла маса.
- 30 г. след началото на прехода кажете така ли си го представяхте? И можем ли да кажем днес, че преходът е свършил?
- Който ви каже, че е имал ясна представа какво ще е след 30 г., няма да е вярно. Защото промените бяха много бързи, дълбоки и травмиращи за обществото. Това, на което съм се надявал - и на Кръглата маса, и след това, е търсенето на съгласие между толкова различни и сблъскващи се гледни точки да се съхрани като процес. Независимо от всичко, което се случва, да има съзнанието и нагласата между онези, които застават пред обществото като политици и обществени фигури, да търсят продължение на този разговор. Защото на тази Кръгла маса през 1990 г. бяха подписани десетина споразумения, които бяха плод точно на това съзнание - че колкото и да се противопоставят гледни точки и позиции, колкото и разгорещени да са пререканията, най-накрая се стига до споразумяване. И след това - ВНС и приемането на конституцията с гласовете на над 3/4 от депутатите. Това вече беше онзи акт, който да послужи във всички най-тежки етапи за основата, на която ще се стъпи.
- Но освен ЕС и НАТО май няма други теми, по които партиите да са постигнали консенсус?
- Тези два примера за мен са въпрос на вписването на страната в новата международна картина и структура. Това, което имам предвид, е съгласието по онези въпроси, които създават вътрешната структура, механизми и функциониране на обществото.
А какво се получи? Конституцията бе приета в обстановка на жива верига около Народното събрание, на 39-те протестиращи срещу приемането ѝ - т.нар. гладуващи, и на всеки етап след това беше атакувана с искания да бъде отхвърлена и отменена. Добре е, че това се оказа нереалистично. Но едновременно с това вървеше и задкулисният процес на обезсилване на конституцията. На създаване на начини на функциониране на обществото от мутренски форми на поведение до най-различни “корекции” чрез преходни и заключителни разпоредби в едни или други приемани закони, до разгул на политическия живот под формата на т.нар. шоупрограми, които в продължение на години се занимават с подчертана политическа дейност, пряко антиконституционна.
- За втори път, без пряко да го назовавате, вие говорите за Слави Трифонов и неговата партия.
- Споменавам го като пример за продължителна или продължаваща полузадкулисна дейност за обезсилване на конституционния строй, ако щете. Защото това не е изолиран случай, а поредно проявление на една обща тенденция.
През последните дни сме свидетели на разсъждения от рода - ясно е, че се провали многопартийната демокрация, какво следва оттук? В условията на ЕС - един или друг вид мек авторитаризъм. От години периодично от най-различни сектори на обществото, това внушение звучи така: Да дойде горският и да размаха тоягата. И както виждаме - тази нагласа не е без своята почва. Тя се корени в кризата, която преживява не само България, но и повечето постсоциалистически страни, където в една или друга форма се развиха тези тенденции. Които днес се проявяват и в ЕС доста остро, като разделение между старите и новите държави членки. Аз не си затварям очите пред обективните предпоставки за подобни настроения. Само че лекът, който се предлага, е фалшив и опасен. Една демократична система е длъжна да може да се защити от подобни посегателства срещу устоите ѝ.
- Това част от прехода ли е още, или той е приключил?
- Преходът е безусловно приключил преди всичко поради най-съществения процес, който включваше смяната на собствеността. От държавна собственост в частна - приватизирана, реституирана и т.н. Което е един приключил процес. Сега какво става - преразпределение на веднъж приватизираната собственост. Това вече не е преход, а постпреход. И този постпреход може да тръгне, най-общо казано, по две линии. Едната е да продължи и се задълбочи досегашният порочен процес. Другата, необходимата, е да се постараем да възстановим баланса между частната, държавната, кооперативната, общинската собственост. Нужда, която се чувства много остро в обществото. Защото усещането е, че тази приватизация не беше извършена така, че да е пазарно оправдана, да води до по-голяма конкурентоспособност.
Какъв беше навремето основният аргумент в полза на приватизацията? Че приватизираното предприятие или дейност ще произвежда по-високо качество при по-ниска цена. Защото държавната собственост била неефективна, разхитителна, работи се през куп за грош, всеки гледа да граби и т.н. Това в наши условия, извинете, се оказа точно обратното. И онова очакване си остава. Значи трябва да го постигнем. И това е много остро предизвикателство и пред парламента, и пред обществото, трябва много сериозно експертно и публично обсъждане.
Визитка
Роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк
Завършил е ВИИ “Карл Маркс”
Депутат в 7 парламента - от 1990 до 2012 г.
Председател на 40-ото народно събрание
Вицепремиер в две правителства в периода 1989-1990 г. и външен министър в кабинета “Виденов”
Бивш евродепутат
Член на Националния съвет на БСП
Участник в Националната кръгла маса през 1990 г. и неин съпредседател
Източник: https:www.24chasa.bg
