Д-р Желязко Арабаджиев е началник на Отделение по медицинска онкология в “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”. Придобива специалност през 2014 г. Има магистърска степен по здравен мениджмънт. Специализирал е във Великобритания, Италия, Унгария, Белгия. Член е на експертния съвет по медицинска онкология към МЗ. Представител на Европейското дружество по медицинска онкология в България, член на американското дружество по онкология, на редакционния екип на Еuropean Medical Journal и на General Medical Council.
- Д-р Арабаджиев, през ноември се отбелязва месецът за борбата с рака на белия дроб. Прогнозата зависи ли от типа на рак на белия дроб?
- Напредъкът в областта на рака на белия дроб е огромен през последните години. Това е разнородно заболяване, затова и персонализираният подход към него е изключително важен. Целта е всеки пациент да получи лечението според вида на тумора.
Има две основни форми на заболяването - недребноклетъчен рак на белия дроб (НДРБД) и дребноклетъчен рак на белия дроб (ДРБД).
Недребноклетъчният е най-често срещаната форма – такива са приблизително 85% от случаите. В миналото е бил диагностициран просто като НДРБД. Днес познаваме повече от дузина геномни алтерации, които могат да играят роля в развитието на този вид рак. Може да се приложат различни типове терапии и комбинации и да се намери подходящо лечение за пациентите.
Дребноклетъчният рак на белия дроб е по-рядката форма, но и по-агресивната. Той метастазира - разпространява се в тялото, понякога още на ранен етап на болестта, и е причина за около 15% от всички белодробни онкологични заболявания.
- Какви са причините за рака на белия дроб?
- Със сигурност най-рисковият фактор е пушенето. То е свързано с поне 80% от всички диагнози. Рискът от възникване на рак на белия дроб сред пушачите е 10 пъти по-висок от тази на непушачите, независимо дали се използват цигари, пури, наргилета, лули и други тютюневи изделия. Съществуват доказателства за риск и при пасивното пушене – приблизително 20%. Вероятността да се развие онкологичното заболяване намалява сред бившите пушачи. Но е коректно да се каже, че рак на белия дроб развиват и хора, които никога не са пушили. Сред останалите фактори е експозицията на йонизиращо лъчение. Радиацията увеличава риска от рак на белия дроб. Например при подземни миньори, изложени на радиоактивния газ радон и неговите продукти на разпад. Такава зависимост може да се подозира и за пациенти, които са работили с азбест и в задимена среда.
Като цяло се смята, че заболеваемостта е по-голяма в градовете, вероятно във връзка със замърсяването на въздуха. Установена е и фамилна предразположеност.
За да бъде прецизиран терапевтичният план, най-важно е да се постави максимално точна и диференцирана диагноза. За това се разчита на различни изследвания – хистологични, цитологични, генетични, извършва се изследване с бронхоскоп, назначава се биопсия. В последните години извънредно бързо навлиза и изследването за биологични маркери.
- Всички лекари и особено онколозите подчертавате, че прогнозата от лечението зависи от ранното поставяне на диагнозата и започване на лечение. Кои ранни симптоми “подсещат” за рак на белия дроб?
- Често симптомите са предимно неспецифични и много пациенти отиват на преглед, когато болестта е в напреднал стадий. След това е възможно да загубят време в лечение на несъществуваща пневмония, каквито случаи често разказват пациенти, постъпили след това за биопсия. Всеки 5-и пациент, постъпващ за химиотерапия, преди това е бил лекуван за пневмония, някои – няколко пъти. Просто практическо правило е, че при 2 пневмонии за 3 месеца пациентът задължително се изследва за рак.
Най-характерни за рака на белия дроб са устойчивата кашлица, промяна в кашлицата на пушачите, задух, храчки със следи от кръв, болки при дишане или кашлица, постоянна умора, загуба на апетит и тегло. Но има нещо много специфично специално при дребноклетъчния белодробен рак – първи симптоми може да са постепенни нарушения в зрението, походката, характера, защото още в ранен етап този вид рак дава метастази в мозъка.
- Ако съмнението за рак се потвърди, какво следва?
- Модерната медицина залага на персонализирано лечение, което се обсъжда и прилага от мултидисциплинарен екип, специалисти от всички области на медицината, които имат отношение към заболяването. Статистически доказано е, че лечението от мултидисциплинарен екип дава много по-добри резултати за пациента.
Към познатите до момента подходи в услуга на пресонализираното лечение идва и изчерпателното геномно профилиране. При всеки пациент с недребноклетъчен например всеки метастазирал процес задължително се оценява молекулярно-генетично за различни мутации, към които можем да приложим специфични лекарствени средства.
- Как по-точно напредъкът в медицината променя лечението на рака на белия дроб?
- Пациенти с ранен стадий на локализиран НДРБД се лекуват успешно с помощта на операция. Проследяването във времето показва добър резултат и качество на живот на петата година. За неоперабилни случаи може да се предложи лъчетерапия - самостоятелно или в комбинация с химиотерапия. По-голямата част от случаите на НДРБД обаче са диагностицирани в напреднал стадий, когато ракът вече се е разпространил в други части от тялото. В тези случаи се обсъжда химиотерапия.
Сравнително нов подход са биологичните терапии. Съществуват няколко вида биологична терапия за лечение на напреднали НДРБД. При лечението на ДРБД повече от 30 г. се разчиташе само на класическата химиотерапия, но от септември имаме пробив и срещу този труден и агресивен карцином. Имунотерапия доказано увеличава живота и на тези пациенти. Наскоро представих проучване за този вид лечение. В този проект на третата година 48% от пациентите са добре, докато при по-старите терапии това са 23%. Очаквам голяма част от онкологичните заболявания в бъдеще да включват на някакъв етап от лечебния процес и имунотерапия. Съществуват множество комбинации както между различните химиотерапевтични лекарства, така и между таргетна и химиотерапия, анти VEGF+ имунотерапия+ химиотерапия и др.
- Доц. Минчев, кое е новото в хирургическото лечение на белия дроб?
- В съвсем ранни стадии премахването на тумора може да бъде достатъчното лечение. Но имаме успехи и при изключително предизвикателна патология. С усъвършенстване на апаратурата и технологиите можем да извършваме все повече сложни операции. Използваме видеоасистирана хирургия, от тази година прилагаме и роботизирана хирургия, която осигурява изключителна прецизност. За света техниките не са толкова нови, но за България аз съм единственият лицензиран за Източна Европа гръден хирург, който може да работи с робота “Да Винчи”. Извършваме и онкологични операции, при които се налага на практика изграждане наново на даден орган. Преди дни например направихме уникална за България операция на пациент с невроендокринен тумор. Наложи се да отстраним част от трахеята и двата главни бронха, защото бяха обхванати от тумор, и отново да съединим трахеята. Туморът беше така разположен, че блокираше дишането, свободният отвор беше едва 4 мм. Това е особен вид рак на белия дроб, изключително рядък случай, налагащ най-сложната реконструкция на трахеята. Такива операции в света са само 6. Налагало се е също при големи тумори да заместваме цялата трахея с автотрансплантант от кожата на ръката. В него се имплантират хрущяли от ребра, за да се доближи до структурата на истинската трахея.
- С каква минимална част от дроба може да живее човек?
- С 8 сегмента, с един бял дроб, но ако той е абсолютно здрав. Имали сме и няколко пациенти с двустранно отстранени части от белите дробове – първо в единия дроб, след години заради ново образувание – в другия. Правили сме и едновременни операции на двата дроба, в които са се развили два различни по вид тумори.
Невинаги обаче се започва с хирургично лечение. При напреднал стадий на рака може да предложим първо химио- или лъчетерапия, за да се намали размерът на тумора, и след това да оперираме. Резултатите са сравними с лечението на първично оперирани пациенти с неавансирал белодробен рак. До 20% от пациентите отиват на предоперативна терапия и с последващото хирургично лечение се постига успах при 80%. Възрастните пациенти понасят много добре този вид лечение.
При дребноклетъчния карцином, който е по-агресивен, нещата са по-особени. При него е неясно бъдещето по отношение на метастатичния процес.
- Д-р Лазаров, каква е ролята на радиохирургията при белодробния рак?
- Лъчетерапията може да има самостоятелна роля при неоперабилните карциноми. Или да е част от комплексното лечение, където различните методи се допълват, за да се постигне най-добрият ефект. Ние работим в екип, обсъждаме заедно всеки случай, за да получи всеки пациент индивидуалното лечение, което ще му помогне най-много. Когато преди 30 г. започнах работа, процентът на онкологичните пациенти, които можеше да бъдат проследени 5 г., беше едва 3. Сега стигат до 30-40%. Напредъкът е във всички терапевтични направления. В лъчетерапията през последните 3 г. можем да прилагаме всички методи, с които се работи в държавите с добра медицина. Имаме успехи при пациенти, които преди години просто са били “отписвани”. Постигаме много добри резултати и в комбинация с хирургичния екип. Например, когато при резекцията не може да се стигне до безспорно здрава тъкан, облъчваме мястото. Такива добри резултати имаме включително при отстраняване на част от трахеята или в случаи на отстраняване на главен бронх и реконструкция на мястото с пластика – това се прави на малко места в света. И едно от местата е нашата болница.
Източник: https:www.24chasa.bg
