Отлетя в мига, когато се усъмни, че сме престанали да вярваме в крилете си, пише за младата бургаска поетеса Христо Фотев
“За първи път се докоснах до поезията на Петя чрез поета Христо Фотев. Омагьосан от магията на ранното ѝ творчество, той повтаряше на масата в стария клуб на културните дейци в Бургас стиха “О, пчела - огнено око си ти!”
От тогава до сега, прочела всичко, което е излязло от перото на това изключително талантливо момиче - стихове, разкази, есета, дневници, аз съм подвластна на тази магия, която с времето не само не заглъхва, а все повече нараства”, разказва днес бургаската поетеса Венда Райкова, която е една от откривателките на талантливата Петя Дубарова.
Наближават 40 години от смъртта на голямото бургаско дарование, превърнало се в една от емблемите на града и символ на свободолюбивия младежки дух. И до днес градът живее с нейната поезия, а
смъртта ѝ се
митологизира
като на пророк,
който не е
разбран в
собствената си
родина
Петя Дубарова издъхва 17-годишна на 4 декември 1979 г. , след като предната вечер е взела голяма доза сънотворни хапчета. Основната версия за самоубийството ѝ е, че не може да понесе обвинението в саботаж и намаленото си поведение. Това се случва заради повредена пръскачка в бирената фабрика в Бургас, където ученици от английската гимназия са на бригада.
Преди това с нищо не издава, че ще сложи край на живота си. Въпреки присъщата за поетичните натури отнесеност тя е много общителна, лъчезарна, палава, има много, приятели. За годините си те не подозират големия ѝ талант, но усещат нейния различен светоглед и се стремят да бъдат част от него.
Противно на схващанията, че като възпитаничка на английската гимназия “Гео Милев” Дубарова трябва да харесва “Бийтълс”, тя
обожава
“Пинк Флойд” и
прави чудесни
преводи на
великата група
Свири на китара и около нея винаги има компания, с която обикаля Морската градина на Бургас, Казиното, лунапарка.
В наши дни те са неизменен декор и от филма “Петя на моята Петя”, който се снима в града и ще бъде излъчен за празника на Бургас - Никулден.
След смъртта на Петя градът е потресен, а няколко дни класните стаи в гимназията остават празни, тъй като съучениците ѝ отказват да влизат в час. Английската гимназия осъмва с надписи “Убийци”, което за онова време е бунт.
Другата версия за самоубийството е любовно разочарование. Обект на душевните ѝ терзания е шведът Пер, с когото се среща в дискотека в Боровец,
докато участва
в снимките на
филма “Трампа”
на режисьора Георги Дюлгеров в Самоков.
Тогава тя се влюбва в него и в продължение на половин година си пишат. Без обяснения той обаче прекъсва кореспонденцията. Петя го изживява много тежко, а намаленото поведение налива масло в огъня на ранимата ѝ душа.
Каквито и да са обясненията за решението ѝ да сложи край на живота си, от нейната поезия личи, че е надраснала доста съучениците си.
“Беше надарена свише, изумително зряла за своите юношески години, събрала като във фокус вълненията, прозренията, тревогите на своето поколение. Беше една малка вълшебница на словото, изтъкана от обич, светлина и музика. “Животът ми е мъничка ракета”, написа 12-годишната Петя, не подозирайки, че думите ѝ ще се окажат пророчески”, разсъждава Венда Райкова.
Може би най-прозорливо, със сърцето си - вледенено от тъга и болка, реагира след смъртта ѝ поетът романтик Христо Фотев.
“Тя беше птица и
вярваше, че и
ние сме такива,
че приличаме на нея. В мига, в който се усъмни, че аз, че ние сме престанали отдавна да вярваме в крилете си - тя отлетя. С тези думи Фотев метафорично обяснява смъртта ѝ. Приживе Дубарова го смята за свой духовен брат.
Петя често можеше да бъде видяна в задушевен разговор с големия поет, двамата приседнали кротко на маса в Казиното, стария клуб на културните дейци зад хотел “България” или в писателския дом на ул. “Милин камък”.
“Имах щастието да познавам и общувам с това толкова необикновено момиче, от чиято аура наистина струеше светлина. Като ръководител на литературния кръжок към младежкия дом през 1976 г. имах редкия шанс на съдбата няколко месеца да се докосвам до ръкописите на току-що родените, написани с характерен все още детски почерк стихове на малката Петя”, разказва Венда Райкова.
“Признавам си - изумена от чудната мозайка на думите ѝ, от великолепния танц на метафорите върху белия лист, не можех да отправя към нея никакви препоръки, освен да изразя възторга си от дарованието ѝ. Никакви препоръки не дадох на Петя и когато благодарение на майка ѝ - Мария Дубарова, моя колежка, литераторка и приятелка, разлиствах съчиненията на 14-годишното момиче, преди да кандидатства в английската гимназия. Естествено, те бяха по-различни. Струваше ми се кощунство да се опитвам да вкарвам словесния поток на мислите ѝ в задължителни норми и псевдокритерии”, спомня си Венда Райкова.
На конкурсния изпит за гимназията по “Една българка” на Иван Вазов Петя е избрала да коментира
не прословутата
борба на баба
Илийца с кола, а
греха към Бога
с кражбата на
манастирската
дреха
за спасението на ранения бунтовник. И това във време, когато атеистичното възпитание властваше в училище. “Тогава съдбата отново определи мен да прочета и оценя това необикновено съчинение и да напиша най-заслужената шестица в дългата си учителка практика”, казва бившата преподавателка.
Изумен от зрелостта на Петя е и поетът Веселин Андреев. По ирония на съдбата той също се самоубива в преходното време след демократичните промени.
“Измамена, Младост, Прошка, Сън, Спомен, Зад стените на голямата къща, ТАЙНА” са предсмъртните думи на младата Петя Дубарова, които оставя в дневника си. Размислите и разочарованията ѝ 40 години продължават да звучат пророчески, а творчеството ѝ вдъхновява все повече млади хора.
Пет години след смъртта ѝ през 1984 г. е основан литературният конкурс “Петя Дубарова”, а през 1995 г. родната ѝ къща е обявена за музей. За известно време в началото на 90-те конкурсът прекъсва. Възстановен е през 1997 г. от литераторите Венда Райкова, Николай Кожев и Добрина Касабова със съдействието на общината. Тази година на фестивала “Бургас и морето” бе представен рецитал на известни изпълнители с песни по нейни стихове. Нейното “Посвещение” е включено в учебниците по литература за 12-и клас. Оригиналът на лист от ученическа тетрадка бе показан за първи път м.г.
Източник: https:www.24chasa.bg
