Спирането на германското настъпление пред Москва развенчава мита за непобедимата германска армия
Безпрецедентна по мащаби военна сила, подкрепяна от хиляди самолети и танкове
Войната срещу нацистка Германия свидетелства, че когато Европа е застрашена, тя мобилизира собствените си сили до краен предел
На 22 юни 1941 г. три милиона и 800 хилядна елитна германска армия, подкрепяна от армиите на Италия, Румъния, Унгария и военни съединения от редица европейски държави, започва реализацията за изготвения лично по поръчение на Хитлер план за нападение на Съветския съюз, под кодовото наименование „Барбароса“. Тази безпрецедентна по мащаби военна сила е подкрепяна от хиляди самолети и танкове.
Недоверието на съветския лидер Й. В. Сталин към собственото му разузнаване, което информира Москва за готвената агресия, сварва Съветската армия напълно неподготвена за такова нападение. Вермахта заедно със сателитните армии за по-малко от месец нанася съкрушителни поражения на съветските въоръжени сили. Пленени са над три милиона съветски войници, унищожени са хиляди бройки оръжие на военните полигони и самолети на летищата.
Доста категорични са прогнозите, особено на нацисткото ръководство, че до края на годината Москва ще падне и войната ще приключи.
Мнението на висшето военно командване на Съветската армия е коренно различно: Война до победа, която ще бъде на страната на Съветския съюз.
В най-критичния момент на войната, когато германците са пред Москва, българският посланик Стаменов, единствен европейски дипломат, е категоричен: Дори и да падне съветската столица, победител ще бъде СССР. За тази му смела и блестяща прогноза той е поздравен след войната от редица европейски лидери.
Спирането на германското настъпление пред Москва развенчава мита за непобедимата германска армия и доказва неограничените организационно-мобилизационни възможности на тази страна. Само за около 4-5 месеца са демонтирани и транспортирани зад Урал съоръженията на хиляди големи предприятия, свързани с отбранителната индустрия.
Въпреки крайно тежките условия, съветската военна мисъл създава такива оръжейни образци, които са без аналог в световната оръжейна индустрия.
Това са най-добрият танк Т-34, от който са произведени над 55 хиляди бройки, ракетната установка „Катюша“, както и един от най-успешните за времето самолети. Благодарение на изключително опитното ръководство на Съветската армия, между които са маршалите Жуков, Рокосовски, Конев, Толбухин, е не само спечелена битката край Сталинград, но и тя полага началото на края на германската агресия и очертаващото се поражение на Германия във войната.
След най-грандиозната и най-великата танкова битка край Курск, пълният разгром на германската армия е само въпрос на време. А към средата на 1944 г. германците и оцелелите сателити са вече изтласкани от пределите на съветската територия.
Наред с добрите оръжейни образци и опитното висше съветско командване, решителен принос за победата има и съветският войник, с неговия безпримерен героизъм, твърдост и всеотдайност.
За войната срещу Съветския съюз са изписани доста военни анализи и оценки. Срещат се и опити за подмяна на историческата истина, както и за оправдаване на германското поражение с тежките руски климатични условия. Преобладаващата част обаче анализатори и изследователи на войната, между които и германски военни специалисти, са категорични: Климатичните условия и тежката зима са еднакви както за германската, така и за съветската армия. Победата на СССР във войната се дължи обаче на по-добрата и много по-мотивирана Съветска армия. Съветският и руският войник се саможертват в името на спасяването на собствената си родина, на собствения си дом и семейство. Германците воюват като агресори.
Безспорно победата на Източния фронт има решителен принос за успешния завършек на войната за съюзниците. Неоспорима е и помощта, която оказват преди всичко Съединените щати на Москва. Вашингтон освен танкове, самолети, храни и лекарства, изпраща и 450 хиляди камиона, с които Съветската армия става по-мобилна на фронта.
Всъщност какво означаваше победата над нацистка Германия? И какво бъдеще очакваше цялата международна общност, ако нацистите бяха победителите? Най-точен отговор на тези въпроси дава един от най-забележителните политици на ХХ век – Уинстън Чърчил: „От тази битка зависи оцеляването на християнската цивилизация… Хитлер знае, че трябва да ни прекърши на този остров или да загуби войната. Ако успеем да се изправим срещу него, цяла Европа може да бъде свободна и животът на света може да продължи напред към просторни, слънчеви висини. Но ако се провалим, тогава целият свят, включително и Съединените щати, включително и всичко онова, което познаваме и обичаме, ще потъне в бездната на една нова Тъмна епоха.“
Именно тази смъртоносна заплаха за съществуващата човешка цивилизация обедини в най-парадоксалния в световната история военен съюз между страни с различни политически системи и с безкомпромисни идеологически различия – САЩ, СССР, Великобритания.
Войната срещу нацистка Германия свидетелства, че когато Европа е застрашена, тя мобилизира собствените си сили до краен предел и успешно се противопоставя на всякаква заплаха, включително и най-смъртоносната – нацизма.
Осемдесет и петата годишнина от началото на най-варварската агресия в световната история е блестящо свидетелство, което трябва да вразуми налудничавите амбиции на шепа европейски лидери, които призовават до 2030 г. Европа да се готви за война с Русия. Факт е обаче, че през юни 1941 г. Германия не беше сама, а зад нея по същество стоеше цяла Европа на окупираните и съюзнически държави с икономическата мощ на континента. Ако днешните европейски русофоби се решат на такава безумна военна авантюра, резултатите за тях ще бъдат далеч и многократно по-трагични, защото посягат на най-силната ядрена държава. Крайно време е да се проумее, че Русия е твърде голяма хапка за тях, дори и за най-лакомите апетити, да завладеят богатствата на тази страна.
trud.bg
