Показва справка в харчовете на политическите сили
В ГЕРБ ги държат на минималната заплата, в другите партии са около 1000 лв. на месец. Най-добре плаща Валери Симеонов - над 1770 лв. на месец
ДПС има 8 депозита
Близо 6 милиона лева от партийните субсидии, които се плащат от бюджета на държавата, отиват само за плащане на заплати на апаратчиците на основните политически сили. Заплатите са основно перо в разходите на партиите и дори при новия размер от 8 лв. на глас между 1/3 и 1/4 от субсидиите отново ще отиват за апарата.
От държавните пари партиите плащат и за офиси, коли на лизинг и избори. А БСП издържа и телевизия. “Атака”, ВМРО и НФСБ също имат телевизии, но поне в официалните им отчети не става ясно как точно ги финансират.
Това показва анализ върху разходите на партиите, направен от репортери на “24 часа”.
Заплатите са най-голямото перо в разходите на управляващата от 10 години партия ГЕРБ. Само за 2018 г. са изплатени 2,9 млн. лв. възнаграждения на служители. В централата работят 24-има души, а общо за цялата страна са 430 души. Това означава, че средната заплата на партийния апарат в ГЕРБ е малко над 560 лв. на месец - това е минималната заплата за 2019 г. и само с 50 лв. над тази от 2018 г.
“Централната администрация е изключително редуцирана. Няма раздути щатове”, коментира за “24 часа” шефът на щаба на ГЕРБ Цветомир Паунов.
Към момента партията разполага с около 9,5 млн. лв. в банка. От ГЕРБ обаче не разчитат само на субсидия, събират и членски внос. На Националното събрание на 7 юли бе решено сумата да бъде увеличена многократно. Преди всички плащаха по 2 лв. на година. Сега има диференциация и всички на ръководни позиции - министри, депутати, кметове и общински съветници, дават по 100 лв. месечно. За работещите таксата е 1 лв. на месец, а за пенсионери и студенти 6 лв. годишно.
Един от основните харчове за ГЕРБ за 2019 г. са били местните избори. Кампанията бе финансирана изцяло с парите от субсидията, защото
ГЕРБ забранява
даренията
и участието на кандидатите със собствени средства. “Нямахме бляскава кампания с големи сцени, нямаше откриване в “Арена Армеец”. Всяка структура си направи кампанията по места”, обясни Паунов. Откриването на кампанията в столицата, станало традиционно за ГЕРБ през годините, било забранено от лидера Бойко Борисов, след като открил, че такова мероприятие излиза над 1 млн. лв.
ГЕРБ има офиси в 265 населени места, където средно работят по 3-ма души. Партията рзполага и с 4 коли - 1 опел и 3 фолксвагена, като две са на лизинг и за последната година за тях са изплатени 28 хил. лв.
ГЕРБ често дарява от субсидията си за благотворителност - 4 млн. лв. за 12 години. Едно от последните е 50 хил. лв., за да се върне обратно в България тялото на загиналия в Хималаите алпинист Иван Томов.
През 2019 г. на БСП се наложи да промени партийния си бюджет по средата на годината. Първоначално гласуваните от Националния съвет разходи за 2019 г. бяха орязани през юни, след като ГЕРБ реши да ореже партийната субсидия от 11 на 1 лев.
След двата вида избори през годината “Позитано” 20 бе на косъм от фалит и затова предложи субсидията да е 8 лева на глас. А под натиска на “Обединени патриоти” и ГЕРБ подкрепи по-високата сума.
Извън традиционните си разходи БСП има едно голямо перо в бюджета - партийната телевизия. Тя бе създадена в изпълнение на предизборно обещание на Корнелия Нинова като лидер.
Тази година
социалистите
са заделили
2,5 млн. лв.
за БСТВ
Над 670 хил. лв. дават на вестник “Дума” и близо 50 хил. за останалите леви печатни издания. “Позитано” 20 има и медиен абонамент за 70 хил. лв., става ясно още от актуализирания бюджет за отиващата си година.
Иначе традиционно най-големите разходи на БСП са за избори и за заплати. 1,5 млн. лв. е фонд “Работна заплата”, след като реформата на Нинова в партията засегна и червената централа. Под претекст че няма пари след орязването на субсидията, тя направи драстични съкращения на апарата на “Позитано” 20. В момента там на щат работят около 60 души - двойно по-малко отпреди. Фондът за заплати обаче е приет преди съкращенията, което прави невъзможно да се изчисли средната заплата в соццентралата.
Около 200 хиляди са режийните разходи на “Позитано” 20 - ток, вода, телефони.
57 хил. лв. са разписани като очакван приход от членски внос за БСП за 2019 г. Близо 28 хиляди от тях бяха събрани до юни. Червените имат скала за диференцирано плащане на членския внос, като най-големи суми се удържат на партийците на високи позиции - в случая депутати, кметове и общински съветници, тъй като в момента социалистите не са в изпълнителната власт. 50 хил. лв. пък са били получени от дарения от физически лица до юни т.г.
Червените все
още изплащат
и 1 млн. стар
заем от банка
1,4 милиона се били предвидени за структурите тази година. Соццентралата финансира местните си организации от субсидията, като им отделя по 2 лева на глас (по данни от последните парламентарни избори). Заседанията на червения конгрес също не струват евтино - 290 хил. са били разходите към юни. Още 200 хиляди са дадени за традиционния събор на Бузлуджа, първомайското шествие, пленуми и други големи червени събития.
Над 1,1 милиона е дала БСП за евроизборите. Близо половин милион са били предвидени за местния вот през есента, когато червената централа вече бе на ръба на финансовото оцеляване.
90% от общите приходи на ДПС са от субсидията. За 2018 г. сумата е била малко над 4 млн. лв. При новата сума от 8 лева на глас субсидията на движението ще е 2,5 млн. лв. Вторият основен приход е от членски внос - 493 хил. лв. за 2019 г. Минималната сума е 50 стотинки на месец - за пенсионери и студенти. 5 лв. дават селските кметове, 20 - общинските и съветниците, 50 - депутатите.
ДПС има 8 депозита, като в началото на годината в тях е имало 6,2 млн. лв., и 3 разплащателни сметки.
Партията издържа 28 регионални структури и има офиси в цялата страна. 71 души пък са работещите на трудов договор в партийния апарат. Той е разпределен в следните групи: 18 ръководители, 7 специалисти, 39 щата за помощен персонал и други 7 броя. Заплатите не са фиксирани и варират на годишна основа, но
средната заплата
в ДПС през
2018 г. е била
1024 лв.
и за тогава са били начислени и изплатени заплати в размер на 879 хил. лв., както и хонорари за 166 хил. лв.
Във ВМРО и НФСБ нещата стоят по сходен начин - и двете партии се издържат предимно от субсидии и членски внос. Тъй като те са избрани като коалиция заедно с “Атака”, трите партии си делят парите от субсидията поравно. За 2018 г. са получили близо по 1,4 млн. лв. За догодина ще вземат по 848 хил. лв. на партия.
През 2018 г. ВМРО е получила и 93 хил. лв. от членски внос. Войводите са похарчили 959 хил. лв. основно за реклама, печатни материали, партиен вестник, знамена, шапки, значки, поздравителни адреси, абонамент, наем на клубове, консумативи, материали за ремонт, организиране на мероприятия, пътни, заплати и осигуровки и разходи по сключени договори за услуги.
ВМРО обаче
разполага с
нематериални
активи: патенти,
марки и мобилна
платформа
Започнала е годината с наличен капитал от 2,4 млн. лв. В депозити пък държи 2 млн. лв. Има назначени 16 лица на трудов договор, като за разходи за възнаграждение и осигуровки са дадени 196 хил. лв., или средна заплата около 1020 лв.
Най-големият разход на ВМРО по принцип се явяват местните избори и в частност парите за медии и рекламни изделия. За 2019 г. 2/3 от бюджета ни отиде именно за това, обясни организационният секретар на ВМРО Юлиан Ангелов.
От НФСБ пък отчитат 1,3 млн. лв. собствен капитал. Те получават по 22 хил. лв. от членски внос. Към партията на Валери Симеонов на трудов договор работят 10 души персонал, като за техните заплати са дадени 213 хил. лв. през изминалата година, или средна заплата от 1775 лв., която е най-високата за партийните апаратчици.
6 млн лв. таван на субсидията и без дарения от фирми, внесоха патриотите
Таван от 6 милиона лева за държавната субсидия и без финансиране на партиите от фирми. Това предлагат от “Обединени патриоти”, които внесоха промени в Закона за политическите партии.
Изпълняваме ангажимента си, за да не бъдем упреквани в прекалена пристрастност или прекален материализъм, обясни лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Той допълни, че политическият живот в една демократична държава няма как да мине без субсидиране на партиите. Не е нормално те да бъдат оставени на случайно външно финансиране, което носи сериозни рискове, предупреди Симеонов.
Предлаганият от патриотите таван за максимално финансиране като субсидия - 6 милиона лева, е два пъти размера на допустимото финансиране за парламентарни избори. Парите, които се насочват към големите партии, са прекалено много и е факт, че те ги държат на влог и печелят от лихви, това е неморално, коментира Симеонов.
Предлаганите от ОП промени всъщност връщат повечето стари текстове в закона - отменя се възможността за финансиране от фирми, това може да става само от физически лица. Дава се възможност за подпомагане на партиите от физически лица с услуги, но само когато става въпрос за личен труд, както и с помещения, но само ако са лични.
Възстановяваме справедливостта - да няма финансиране от фирми, да няма свръхсубсидиране на партиите, допълни Искрен Веселинов от ВМРО.
Патриотите се надяват на дебат по темата след Нова година. И предлагат той да е по 3 основни точки - размерът на субсидията да стане постоянен и да не се определя всяка година с бюджета, да се регламентира за какво партиите могат да харчат парите вместо да строят църкви и джамии и възможност да се откажат от субсидията, изброи Веселинов.
Сметната палата: Държавни и общински фирми да не даряват пари на партии
41 милиона лева харчат 13 партии в година без избори, установи контролната институция
Законът за политическите партии да определи за какво формациите могат да харчат държавната субсидия и дарените пари и да се направи изчерпателен списък на разходите им.
Да се забрани на държавни и общински фирми да даряват пари на партии.
Да се прецени дали да се разреши на партиите да даряват средства, особено ако получават държавна субсидия.
Също
в закона да
има подробно
описание на перото
“други присъщи разходи”
и те наистина да са свързани с присъщата им дейност, а не да осигуряват съществуването им като предприятия.
Това са част от промени в Закона за политическите партии, които ще предложи Сметната палата, съобщи за “24 часа” председателят на палатата Цветан Цветков.
Идеите за тях идват след продължаващите спорове около държавната субсидия и възлагането на контролната институция да направи целева проверка на партиите, както и да даде становище какъв размер на държавната помощ е достатъчен за нормалното функциониране на политическите формации у нас.
Друг съществен мотив за готвените промени е възможността, дадена от закона, фирми да даряват на партиите без таван заради рязкото орязване на държавната субсидия от 11 на 1 лв. В бюджета за догодина сумата ще е 8 лв. на глас, но даренията от фирми не са забранени.
Последният одит за 2018 г., който контролната институция обяви преди няколко дни, показва, че финансовият ресурс на партиите е значителен - близо 41 млн. лв., от които над 2/3 са от бюджетната инжекция. И то в година, в която не е имало избори.
Одитът на контролната институция е установил, че най-често партиите не отчитат правилно даренията - нито тези, които те получават, нито тези, които те правят.
Честа
практика е
неплащането
и забавеното
плащане на
наеми
за имоти, които на свой ред са държавна или общинска собственост. Според експерти те също могат да се отчитат като част от субсидирането на политическите формации, тъй като са пряка помощ за партиите.
Одиторите на палатата са затруднени да определят правилността на отчетите в частта “други присъщи разходи”, тъй като там най-често се отнасят пари, които партийните счетоводители или не знаят как да осчетоводят, или за да “не бият на очи”.
40,8 млн. лв. са похарчили 13 партии и коалиции през 2018 г., показват отчетите им, проверени от Сметната палата. 38,6 млн. лв. от тях са дошли от бюджетната субсидия, физически лица са дарили 344 хил. лв., а от членски внос са събрани 1,7 млн. лв. Проверката е обхванала само 13 партии и коалиции, колкото имат право на държавна субсидия или ползват държавни или общински имоти. От отчетите става ясно, че най-много дарения са направили от ГЕРБ - 164 хил. лв., а най-малко са дарявали от “Атака” - 6000 лева.
Заключението на доклада на Сметната палата е, че финансовите отчети и на 13-те партии отговарят на изискванията на закона. Според запознати Сметната палата ще даде неофициално становище за достатъчния размер на субсидията, ако нейните предложения бъдат приети.
Източник: https:www.24chasa.bg
