Домашно приготвени палачинки, подсладени с маджун опитаха гостите на VІ Регионален празник на захарната метла в горнооряховското село Стрелец. Организатори на празника са кметството в селото, настоятелството на НЧ „Заря – 1900“ и Клуба на пенсионера „Нов век”. Идеята на организаторите е да се издирят, съхранят и популяризират фолклорните традиции и обичаи в Горнооряховски регион и да се възроди традицията за производството на маджун в селото, предадоха от общината. Празникът бе открит от кмета на Стрелец Райна Цвяткова, която приветства гостите с добре дошли и ги покани да опитат от сладкия маджун. Изпълнители и гости бяха поздравени и от зам.-кмета Николай Георгиев.
В празничната програма със свои изпълнения се включиха 14 състава и индивидуални изпълнители от общините Горна Оряховица, Елена и Павликени.
Гостите на празника имаха възможността да разгледат и етнографската сбирка, представяща различни етапи от живота на хората в селото. Показани са бита и ежедневието на семейства от различни социални прослойки. Специално място в етнографската сбирка е отделено и на производството на маджун.
Отглеждането на захарна метла в Стрелец датира още от основаването на селото през ХVІІІ в. Климатът, наподобяващ този на Арбанашкото плато, е изключително благоприятен за виреенето на растението. Някога хората са се събирали в специални помещения, за да извлекат соковете на захарната метла и да ги превърнат в маджун, който в други части на страната се нарича петмез. По време на турското робство, преди появата на захарната метла, маджунът се е правел от дини и пъпеши.
С разпространението на метлата обаче, тя става абсолютно предпочитана заради високата захарност. Процесът по направата на маджун е бавен и отнема няколко месеца. Започва още със засяването на семената през пролетта и приключва през есента. Метлата трябва да се окопава редовно, а пир нужда и да се разрежда. Отглеждането й наподобява това на царевицата, с тази разлика, че захарната метла е по-устойчива на суша.
Източник: https:www.24chasa.bg
