Мрежа

От 2007 г. тел. 112 спасява самоубийци, лови крадци, дори реши задача на третокласник

0 322

6 центъра покриват цялата страна

Служителите говорят английски, гръцки, румънски, сръбски, македонски и турски

От 2022 г. ще чатим с операторите

“Добър ден, имам спешен случай. Задачата ми по математика ме затруднява, а ако не я реша, тати ще ме набие.”

Това е едно от първите обаждания, получени на спешния телефон 112. Авторът е третокласник, който е чул по телевизията за въвеждането на номера.

Куриозната случка е от началото на юли 2007 г., когато единният спешен телефон е въведен в България. Явно тонът на детето е бил достатъчно убедителен, тъй като служителят, вдигнал телефона, бързо решил задачата и дори му я обяснил.

Оттогава до днес на спешния телефон са се получавали стотици хиляди сигнали. При един от тях строител видял как трима апаши задигат техника от обекта, в който работи. Набрал веднага 112. Хукнал след бандитите и разказал на оператора какво се случва. От спешния телефон го свързали с полицията. Докато мъжът гонел апашите, описал на криминалистите как изглеждат и накъде тичат. След 5 минути те били заловени, а техниката – върната на строителя.

Тази случка от 8 март м.г. е една от многото истории, при които тел. 112 помага за залавянето на бандити или предотвратяването на трагедия.

При друг случай от 2010 г. пък операторката от Варна Антоанета Иванова спаси живота на жена, която

се обадила с

намерението да

се самоубие

заради имотна

измама 

Разговорът продължава 18 минути, а през това време Антоанета се свързва и с полицията. Малко след като я разубедила, на тел. 112 се обадила майката на жената. Искала лично да благодари на Антоанета. За действията ѝ тя бе отличена от “24 часа” в кампанията “Достойните българи”.

Днес Антоанета все още работи в центъра на тел. 112 във Варна. Всъщност той е последният от 6-те и с него се постигат 100% покритие на територията на страната.

Идеята за създаване на Единен европейски номер 112 за спешни повиквания е от 1991 г. и е на Европейския съюз. Първите опити за въвеждането му у нас са 6 г. по-късно, но са неуспешни. До пробив се стига обаче едва през 2005 г.

Работната група е създадена със заповед на министъра на на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем и включва представители на всички министерства. Тяхната концепция е разгледана и приета от Министерския съвет през януари 2006 г.

Първият център отваря врати през юли 2007 г. в София и обслужва само обаждания от столицата. На 3 юли 2008 г. той вече обхваща и областите София-град, София-област, Кюстендил, Перник и Благоевград. Същия ден работа започва и центърът в Русе. Там се приемат сигнали от областите Русе, Силистра, Разград, Велико Търново и Габрово. До края на годината вече има центрове и в Монтана, Бургас, Кърджали и Варна. С тях вече е покрита цялата територия на България.

Всеки един от центровете може да поеме обаждания и от области, за които не отговаря. Това става автоматично при две хипотези – ако няма свободен оператор в центъра, отговарящ за областта, от която идва обаждането, или заради техническа авария. Сигнал може да се пренасочи и ако обаждащият се говори чужд език, а само в друг център има човек, който го владее. Това обаче не става автоматично.

Иначе в центровете работят специалисти, които владеят поне 6 европейски езика. При едно от обажданията преди години обаче мъж говорел непознат за служителя език. Тогава операторът помолил за съдействие колегите си. Една от жените разпознала, че това е арабски, и поела обаждането.

Оказало се, че

мъжът получава

сърдечен удар

и благодарение на намесата ѝ била пратена линейка, а човекът – спасен. Във всички центрове има и оператори, владеещи езиците на съседните ни страни. Това особено впечатлява румънците, които често се обаждали в Русе и говорели на развален английски. Тъй като се познавало откъде са, операторите им отговаряли на родния им език. Първи принципал на системата е Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. След закриването му тя отива в МВР. Днес поддържа връзка с полицията, пожарната, Спешна медицинска помощ, “Морска администрация”, “Морско спасяване” и Български червен кръст – Планинска спасителна служба.

За съжаление, често има и злонамерени обаждания. От началото на годината са подадени 1500 фалшиви сигнала. Подобно деяние е криминализирано, предвидени са глоби от 200 до 20 хил. лв.

Рекордьор е

мъж, който за

по-малко от час

се обадил 7 пъти, измисляйки си различни престъпления.

Именно отсяването на сигнала – дали е истински, шега ли е и за коя инстутиция (полиция, пожарна, “Спешна помощ”) е първата работа на служителите на 112. След това трябва да определят откъде е обаждането.

Въпреки множеството подобрения от 2007 г. до днес системата все още не може да локализира прецизно откъде идват позвъняванията. Тя хваща мобилната клетка, чийто радиус е около 15 км. С промени от 2022 г. обаче точността ще стане до 25 метра, а освен обаждания вече всички ще могат да чатят със спешния телефон. Сега има такава опция само за глухонемите, които ползват специално приложение. Друго от нововъведенията ще е възможността за видеообаждане, с което да се покажат мащабите на пожар например. Концепцията предвижда и изграждането на два нови центъра, които ще са оборудвани с най-модерните компютри и програми. Проектът за нововъведенията е пуснат за обществено обсъждане.

Обажданията на тел. 150,

160 и 166 се пренасочват

към спешния номер

При въвеждането на тел. 112 в страната работят телефоните 150, 160 и 166. Те отговарят за полицията, пожарната и Спешна помощ.

Номерата продължават да функционират до 2011 г. От 30 септември обаче обажданията към тях автоматично се пренасочват към тел. 112.

Проучване пък показало, че въвеждането на 112 улеснява хората. Преди това те се бъркали на кой от номерата да се обадят.

Източник: https:www.24chasa.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha − 1 = 3