Корабоплаването през Ормузкия проток няма да се възстанови напълно още години наред, прогнозира Нитя Лабх от британския кралски институт "Чатъм Хаус". Според нея би било най-разумно договореностите между САЩ и Иран да бъдат надградени с договор между страните от Персийския залив, които са и основни износители на петрол и природен газ. Разумно е също така международни сили да "патрулират" поне временно около протока, за да осигурят спокойно корабоплаване, както предложиха Великобритания и Франция. Подобен сценарий обаче все още е хипотетичен. Затова светът трябва да се подготви за по-продължителен инфлационен натиск, коментира Нитя Лабх в интервю за "Събота 150" по БНР.
Какво се случва в момента в Ормузкия проток - могат ли да преминават кораби, колко и при какви условия?
"В петък три ирански кораба успяха да преминат. През изминалата седмица видяхме да преминават още около седем или осем търговски кораба. Това обаче е много малък брой спрямо обичайния трафик през протока. Всъщност е доста трудно да се оцени какъв точно е трафикът, защото по време на конфликта много кораби изключваха сигналите си, за да избегнат поразяване от ракети било от Иран, било от Съединените щати. Затова е трудно да се каже точно колко кораби реално се движат, тъй като голяма част от трафика все още се случва "на тъмно". Мисля, че ще отнеме много време, за да се върнем към нивата отпреди войната."
Да очакваме ли изобщо по-сериозно раздвижване на трафика? Все пак протокът е миниран, а и преговорите не продължиха, както беше планирано?
"Според подписания меморандум би трябвало да видим някаква форма на отваряне. Голямото опасение от отлагането на преговорите е дали няма да го анулират след изтичането на поставения срок за окончателно споразумение. Големият въпрос е може ли протокът да остане отворен и след тези 60 дни?
Прочистването на мините в Ормузкия проток ще отнеме няколко седмици, ако не и няколко месеца. След като физическите препятствия бъдат отстранени, ще е необходимо допълнително наблюдение и мониторинг, за да се гарантира, че няма да бъдат поставени нови. Дори ако това стане и корабите започнат да преминават, възможността за нови прекъсвания на трафика ще оскъпи трайно вноските за застрахователите. Това е структурна промяна, в резултат на която обемът на корабоплаването може да не се възстанови напълно.
Друго предизвикателство е, че голяма част от енергийната инфраструктура в Залива понесе щети по време на войната. Възстановяването ѝ може да отнеме години и ще струва много скъпо. Дори ако протокът е спокоен и подходящ за плаване, цените на застраховките паднат и корабите започнат да се движат, обемите няма да се върнат към нивата отпреди войната поне още няколко години."
А какво ще стане, ако Иран реши да налага такси за преминаване?
"Както казах, застрахователните премии може и да поевтинеят спрямо нивата си по време на острия конфликт, но вероятно ще останат високи, отчитайки т.нар. "военен риск". Една транзитна такса би натоварила пазара по подобен начин. Корабният пазар работи като всяка друга капиталистическа система - когато цените се покачват, определена дейност намалява. Тези такси ще добавят още един оперативен разход към логистиката.
Има два възможни сценария оттук нататък. Първият е обемът на корабоплаването да намалее, защото корабните компании ще трябва да поемат този разход. Реалистичният сценарий, според мен, е корабоплаването да продължи със същото темпо, но тези по-високи застрахователни разходи или такси да бъдат прехвърлени на крайните потребители на стоки и енергия. Така вместо спад в трафика, ще видим инфлация и верижни ефекти в цялата глобална икономика."
В последната си публикация коментирате, че ако има нова блокада на Ормузкия проток, ще бъде още по-лошо. Защо?
"Миналата седмица за първи път видяхме хутите по собствен почин да пречат на корабите в Червено море. Те все още не са се включили в конфликта в Ормузкия проток между Съединените щати и Иран, но вече са участвали в конфликти, свързани с Израел, Газа и Ливан, отчасти като прокси на Иран. Когато през 2023 и 2024 година хутите застрашиха корабоплаването в Червено море, се стигна до огромни прекъсвания в глобалните снабдителни вериги.
Ако в бъдеще Иран има нужда от лост за ескалация на натиска, вероятно ще включи хутите, за да нарушат корабоплаването в Червено море. При такъв сценарий вече ще имаме два затворени ключови протока, а не един. А когато се блокира протокът Баб ел-Мандеб до Йемен, който е южният вход на Червено море, автоматично се блокира и Суецкият канал. Такава ситуация би била много по-лоша от блокадата на Ормуз."
И все пак има ли алтернативи?
"Само до известна степен. Когато Ормузкият проток беше блокиран, Саудитска Арабия използва тръбопровода, който свързва източния и западния ѝ бряг, за да изнася петрол през пристанището Янбу в Червено море. Но ако и Червено море бъде блокирано от хутите, проблемите стават огромни.
Отделно от това, въпреки че страни като Китай инвестираха мащабно в сухопътни маршрути чрез инициативата "Един пояс, един път", обемът от стоки, които се придвижват по море, няма как да бъде пренесен по суша. За да функционира глобалната икономика в настоящия си мащаб, морският транспорт е наистина незаменим. Затова натискът върху протоци като Ормузкия е екстремен. Можете да заобиколите през Нос Добра надежда в Африка, за да стигнете между Азия и Европа. Но когато става въпрос за стоки, които идват от Близкия изток, заобикалянето става невъзможно, а Близкият изток е огромен източник на петрол за света."
