ДАНС влиза в училищата. Нов закон предвижда цялата информация от дневниците вече да е достояние на полицията и разведката. Аз приветствам този почин! Най-сетне ще разбера какви ги върши синковецът и наистина ли от осем месеца не са правили никакви контролни и класни.
Едва изчаках законът да влезе в сила и веднага се възползвах от него.
- Ало, дансаджийте ли сте? – веднага скочих на телефона.
- Кажетьи – отвърна контразузнавачът, лениво предъвквайки нещо, вероятно възсуха баница, ако съдя по тихото трополене на трохи по слушалката и мазното примляскване.
- Имам нужда от информация за едно лице.
- Ние не даваме информации, госпожо, ние събираме информации – отряза ме той и пак отхапа баницата.
- Да де, аз ще ви съобщя важни детайли, а вие ще ми помогнете. Информация за информация – казвам.
- За какво става дума – все така оттегчено пита контраразузнавачът.
- Ученик, седми клас, София. – Усетих оживление от другата страна на линията. Момчето даже хвърли баницата и май си обърса устата.
- Слушам ви! – Гласът му звучеше тревожно.
- Вече от осем месеца не решава задачи за домашно. Твърди, че не им дават. Според мен това не може да е вярно. – Човекът отсреща настръхна.
- Госпожо, това е много опасна информация, сигурна ли сте?
- Че как няма да съм сигурна, нали съм майка му! – извиках отчаяно аз.
- Какво друго се случва с това дете напоследък? – попита баретата и май извади бележник.
- Не иска да чете „Под игото“... – измрънках аз. Отсреща настана мълчание. Накрая контраразузнавачът се окопити и прошепна:
- Не иска??? „Под игото“? Боже, Българийо! Момент да погледна – чу се разлистване на страници – Да, имаме ясен случай на радикалазиция – отече той. – Сама ли сте в момента?
- Не, синът ми си е в стаята. Слуша музика.
- СЛУША МУЗИКА??? Госпожо, заключете се и се скрийте под кревата, идваме веднага – изкрещя мъжът и затвори. Пет минути по-късно кварталът ни бе отцепен, появиха се хеликоптери, танкове, а няколко барети се спуснаха с въжета от съседите. Синът ми, както винаги, не забеляза нищо. Отведоха го така, както си беше с лаптопа в ръцете и доиграваше някаква игра. Това беше преди седмица. Днес същият господин от ДАНС ми се обади. Звучеше доста отчаяно, поне доколкото успях да доловя под мощните звуци на Еминем.
- Госпожо, чувати ли ма? – изпъшка контаразузнавачът.
- Да – отговорих, докато небрежно си разбърквах коктейла и се наслаждавах на тишината у нас.
- Елате си го вземети, моля ви са. Като на човек ви се моля – изплака мъжът в слушалката. – Не издържаме вече. Половината колеги са в болничен, другите оглушаха, по цял ден дъни музика от ареста, от училището му са ни заляли с домашни, вие как се решава уравнение с две неизвестни помните ли? А каква е мотивацията на героите в „Железния светилник“? Коя година е въстанието на Асен и Петър? Как се изписва цялата химическа реакция „сребърно огледало“? С механиката на флуидите запозната ли сте? И КОЛКО ВРЕМЕ МОЖЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА СЛУША ЕДНА И СЪЩА ПЕСЕН НА ЕМИНЕМ? – Човекът вече искрено ридаеше – най-лошото – вика – е, че ми обра цялата заплата, платих сметките в къщи, останалото за джобни. Не издържам!
- Аз ще си го взема, ама със стабилността на България какво ще стане? – питам.
- Не ме интересува – крещи оня – аз емигрирам!!!
В интерес на истината водихме преговори доста дълго, накрая си го взех срещу опрощаване на данъците за две години напред и място в общинския съвет на столицата. Сега съм залегнала над едни уравнения тука и се чудя – спецчастите дали биха му ги решили?
Източник: https:www.24chasa.bg
