В България няма вода, няма и разговор. Няма никаква чуваемост, както е модерно да се казва напоследък. И капка вода няма.
В Плевен се губела близо осемдесет процента от питейната вода по изгнилите тръби. В цяла България е горе-долу така.
А къде се губи истината за това, което става около нас? Къде се губи истината? Кой е запушил тръбите на истината?
Иначе протестите в Сърбия ги отразяваме целите – опиваме се да ги отразяваме. Бойко Василев душа дава да ги отразява тия протести – изцяло им се е отдал. Потиснатият сръбски народ му е и на устата, и на сърцето.
Но за барутните протести – по десет секунди, не повече.
Пълна цензура.
Пълен провал на официалната ни журналистика. И даже там, където имаше някакви проблясъци на истина, вчера се видя, че копчето е щракнато и лампата е угасена.
Барут е думата, която олицетворява официална България днес – барут. Барутни същества са на власт. Запомнете думата барут. И ги запомнете всички тези, които са се пльоснали върху тръбата на истината и са я запушили с предателските си тела.
Извинявайте за израза тръба на истината, но така, както тръбите пренасят под земята каквото е останало от водата ни, така и истината в България стана подземна истина, скрита истина, тайна истина, опасна истина.
Да пристигне тука в България тайно, като диверсант, една от най-мразените жени в Европа, обвинена в смъртоносна корупция с ваксини и всевъзможни тулупи да ѝ се мазнят, е неописуем позор. От този момент връзката власт-народ е прекъсната като водоподаването в Плевен.
Градът на Плевенската епопея няма вода.
Един от градовете на Българското освобождение от турско робство няма вода.
Градът на руската бойна слава по време на освобождението ни от турско робство няма вода, обаче в Сопот ще строим завод на барута против руснаците.
В града на „Под игото“ ще правим барут срещу руснаците.
Най-хубавият барут.
Николай Милчев
