Отпадането на мониторинга реално не променя нищо за България, но вече няма да има с кого да оправдаваме провалите си. И все пак да благодарим на Бойко Борисов - със сигурност и неговото “приятелство” с Юнкер помогна и намали поводите за срам на българите поне с един
След 12 години и 18 доклада за проблемите на България Европейската комисия реши да прекрати наблюдението над правосъдната система и борбата с корупцията. Което веднага, типично за българската политическа сцена, доведе до коментари, които варират от постигането на някакъв невероятен успех до как ЕК се е уморила от България и сама си е забила шамар. Като нито един от тях не е верен докрай.
Все пак отпадането на мониторинга, което донякъде бе предизвестено от Жан-Клод Юнкер още през 2015 г., е добра новина.
Най-малкото вече България може да се чувства равна с останалите в ЕС и титлата “евроидиоти” да остане само за футболните фенове и румънците. Защото вече поне на соченето с пръст от останалите европейци, че живеем в най-корумпираната страна на Европа, можем да се защитим: Комисията обяви, че не е така.
А пък премиерът Бойко Борисов, ако му хрумне, може вече малко по-настоятелно да иска холандците да ни пуснат в Шенген.
Въпреки че и той самият май не е много сигурен дали иска България да е в шенгенското пространство.
Реално обаче с отпадането на мониторинга не се променя почти нищо. Нито България се е променила кой знае колко. Защото този Механизъм за сътрудничество и проверка, както е официалното име на евронаблюдението, просто не доведе до нищо.
Той се осъществяваше по критерии, написани от ЕК въз основа на българските проблеми с правосъдието и организираната престъпност от 2006 г. Които нямат нищо общо с днешните. И в докладите нямаше особено дълбок смисъл някъде след 2008 - 2009 година.
Всъщност имаше. Тези доклади превърнаха всички български управляващи през годините в еманация на средностатистически зубър бележкар - чете учебника, изпълнява задължителните задачи за шестица, но никога не е мислил и няма никакви шансове да започне да го прави. И българското правителство така - изпълни точно каквото се искаше от него според записаното в критериите за мониторинга и нищо повече. Дали това е довело до резултати, предстои да се види, засега е по-добре да се запази здравословен скептицизъм.
Оттук нататък сценариите са поне два.
В първия и по-добър българското общество най-сетне се обединява какво иска и започва да притиска политиците си да го направят. Което би трябвало да е най-големият резултат от премахването на мониторинга.
При втория сценарий обществото и политиците си продължават по същия начин с апартаменти, скандали и на принципа, че е важно парите да се въртят. А България ще си е пак най-корумпираната, но без мониторинг, точно както Италия е смятана за най-мафиотската, нищо, че няма наблюдение.
А пък единственото наистина ефективно развитие ще е, ако ЕК успее да убеди 27-те държави наистина да заработи всеобхватният механизъм за наблюдение на върховенството на закона. Който би трябвало да е доста по-подробен от досегашния мониторинг и най-малкото освен заклеймяване може да доведе и до спиране на еврофондовете. Срещу този механизъм обаче възразяват дори големи държави, така че едва ли ще заработи скоро. А пък дори да заработи, е много вероятно по него изведнъж България да се окаже сред отличниците на книга. Защото вече знае как се изпълняват критерии за евронаблюдение. И тогава няма дори да има нужда от “мон ами” в комисията.
И все пак да благодарим на Бойко Борисов. Със сигурност и неговото “приятелство” с Юнкер помогна за падането на мониторинга и намали поводите за срам на българите поне с един.
Източник: https:www.24chasa.bg
