Още акценти от интервюто:
Новаторите и творците са тези, които печелят вниманието на децата, казва първият учител с държавна награда за особени заслуги към българската нация и държава
Малките могат много повече, отколкото някои мислят. Добре е, че вече от 4-годишни ще са в детската градина
Не можеш да постигнеш успехи , ако не споделиш личното си време.
Само в работното не става, то е за задължителната програма
Лоши деца няма, винаги може да се намери път към всяко едно
- Г-жо Настева, вие сте първият учител, който е носител на държавна награда с пожизнена пенсия от 500 лв. Какво означава тя за вас, моралният или паричен стимул е по-важен?
- Това е много сериозен въпрос, защото живеем в трудни времена, народът е комерсиализиран и мисли повече за пари. Аз обаче смятам, че парите не са всичко, макар да са фактор в живота на хората. Важно е признанието към моя труд, уважението към това какво съм дала и направила, това е ценното за мен.
- По-високата заплата може ли да е мотивация да си добър учител?
- Човек трябва да върши с мерак работата си. Ако той няма желание да бъде учител, ако го няма в душата си и не му идва отвътре и не обича децата, никакви пари няма да го направят добър специалист. Учителят трябва да бъде новатор, творец, да е с неспокоен дух, вечно да търси нови и нови средства, с които да завоюва детските душички, да се самоусъвършенства постоянно.
- Вие как успявахте да запалите любовта към музиката у децата?
- Обичта към децата и професията ме караха да търся нови методи. Усещах, че програмата, по която работя, не е достатъчна, за да мога да достигна до дълбочината на детската душа, да постигна хубави резултати, които да ме удовлетворяват. Като млада учителка гледах фестивала на детската песен “Златната монета” в Болоня с великата диригентка Мария Левенте, която бе направила невероятен хор. Бях впечатлена, но усещах, че децата жадуваха да пеят и да слушат такива песни, и си казах: защо не, да не би българските деца да са по-лошо качество. Започнах да записвам тези песни, с времето ги адаптирах за децата. Какво се получи - децата ги изпълняваха перфектно, с огромно желание. Почуствах, че,
като съм излязла от
пътеката на ежедневните
планове и задачи, съм
получила много големи
резултати с децата
- като съм търсила новости и съм ги прилагала в работата си. Оттам усетих, че трябва да щурмувам световното изкуство, да търся новостите и да ги адаптирам и свеждам на нивото на децата, за да могат и те да ги изпълняват. Те бяха много щастливи, нямате представа обществеността как посрещаше тези новости. Моите артисти и певци бяха на сцена на всеки концерт в града.
- Това обаче ви е коствало допълнителни часове извън работата...
- В рамките на работното време никога не могат да се постигнат такива резултати. През него се работи по задължителната програма. Но за да мога да получа нещо различно, красиво и хубаво, за което мечтае всеки специалист, трябва да дам от личното си време, което споделях с удоволствие. Когато бях млада, не знаех дори точно колко е моята заплата. Никога не съм се интересувала колко пари ще получа, някой може да каже, че това е пупулизъм, но не е така. Интересуваше ме професията, имах амбиции и исках да ги постигна.
- Децата отплатиха ли ви се за тези усилия?
- Това е голямата радост. Нямате представа какво значи един учител да получи любовта на децата. Още щом отворех вратите на детското заведение, ме посрещаха с радост и желание. Тяхната обич бе моята награда и това ме мотивираше да работя все по-добре. Мотивираше ме и работата с по-изявените деца, когато виждах, че се отличават и са с повече качества, започвах да работя с тях допълнително, да развивам дарбата им. Имам много ученици, които продължиха в училището по изкуства, едни станаха танцьори, други инструменталисти, трети певци. Това е много приятна награда- един учител да види резултатите от труда си.
- Кога се открива музикалният талант у децата?
- Още в ранната детска възраст се появяват качествата, а добрият педагог може да ги забележи, да ги развие и насърчи. Има обаче
деца, които са по-свити,
по-затворени и те по-късно
се отварят към музиката
Педагогът трябва да работи с всички, не само с изявените, защото и другите деца в определен момент могат да покажат качества. Има много амбициозни родители, които искат на всяка цена детето им да е музикант. Стремила съм се деликатно да съветвам родителите да не бързат, да не товарят толкова детето, защото това може да изиграе отрицателна роля и да го накара да се откаже от инструмента. А търпеливо да изчакат момента, в който детето само ще прекрачи този праг.
- След година и 4-годишните ще бъдат обхванати в задължителната предучилищна подготовка. Рано ли е?
- Когато се пенсионирах, усетих каква голяма разлика има между сегашните поколения и предишните. Децата сега са много информирани, в света на интернет няма нещо, което човек не може да намери. Трябва да се съобразяваме с общото развитие на човешкото общество и да не оставяме децата като някакъв по-бавно развиващ се материал и да чакаме да минат години, за да постъпят в детската градина. Напротив, детският колектив формира личността още в началото. Най-ценни са първите години от живота на детето, впечатленията от добрите педагози, от доброто майсторство на учителите, които се занимават с тези деца. Много е важно отрано да се работи с тях, за да се развиват, защото те могат много. Преди години чувах: Ама те са малки, те са деца, ама те не могат.
Няма нещо, което децата
да не могат, стига
учителят да знае как
да го постигне,
без да товари детската личност.
- Помните ли първия си и последния си час, как се променихте като учител през годините?
- Първите мигове са много вълнуващи. Учителят трябва да владее детската аудитория, когато усети, че успява, е такъв гъдел, че той те поглъща и те кара все повече и повече да се подготвяш така, че да омагьосваш децата.
Полека-лека човек започва да става добър учител, не може още с влизането в час. Трябва
да се отпускат много
допълнителни средства
за книги, материали,
дискове, аудио- и всякаква
техника, която да помага
на младия учител
Обществото трябва да има грижа към младите кадри.
- Какви съвети може да дадете на младите учители?
- Много да обичат професията и децата, както и да работят с голямо желание. Ако това е налице, всичко друго се оправя.
- Напоследък все повече се говори за бърнаут, а учителската професия е една от най-стресовите. Как успяхте да се съхраните?
- Има много силни и емоционални моменти, през които човек може да прегори. След спектакъл съм толкова развълнувана, че въпреки умората не мога да заспя. Артистите и учителите дават много от себе си, но работата зарежда и носи удовлетворение. Когато подготвяш нещо, трябва на макс да се отдадеш, иначе няма как да стане.
- Имало ли е момент в професията, в който сте си казали “Дотук!”?
- Имала съм трудни моменти, но съм си вървяла по моята голгота и съм следвала моя път на учител. Става ми мъчно, като гледам как ученици се отнасят зле с учителите. Родителското общество не е много подготвено как да се справи с децата, когато излизат от релсите. Но няма лоши деца и винаги има път към тях.
- Родители искат да има адаптивен период за децата в детската градина, в който да присъстват на заниманията. Какво е вашето мнение?
- В началото за детето е много стресиращо да остане без родителите и близките си в напълно непозната атмосфера. В първоначалния етап може родителят да присъства, но пестеливо и помалко, защото адаптивният период ще се увеличи. Детето ще иска постоянно да вижда мама там, а това ще му пречи.
- Отдали сте целия си живот на музиката и децата, а в предишния ни разговор споменахте, че взимате минимална пенсия. Когато теглите чертата - каква е равносметката, заслужавало ли си е усилията?
- Не обичам темата за парите. Когато направя равносметка какво съм аз и какво съм направила, дали бих го повторила? Разбира се, това съм аз и няма какво друго да бъда. Пак бих поискала да съм учител, това ми казва душата. Като дете пеех народна музика, участвах и на първия републикански фестивал, бях облечена с прекрасна българска носия. Няма да забравя първата селска оперета в Две могили, където бях поканена да участвам, там бяха и много светила от музикалния свят на България. Там бе и
великият Петко Стайнов,
който ме извика и ме
накара да му запея на ухото “Алтънлъ Стоян войвода” на голямата българска певица Вълкана Стоянова. След това казал на моя класен ръководител да предаде на родителите ми, че непременно трябва да отида в София да уча. Но моите родители, с бита в малкото селце и възможностите, които са имали, не са ме дали. Но аз не съжалявам, радвам се, че съм тръгнала по този път, че моята съдба е учителската професия. Щастлива съм като учител, като професионалист, като човек, който е работил с деца, който е осъществявал идеите си и е получил резултати. Е, наистина бях разочарована, когато разбрах, че пенсията ще ми е малка, трудно бе. Но ето, дойде друга радост и след години получих тази награда, значи моят труд не е бил напразен. Все пак хората са го оценили и е дошъл моментът, в който ми се е усмихнало щастието да получа и парично удовлетворение. Много благодаря на правителството, на нашето министерство, на инициативния комитет и на гражданите за наградата.
- Като първи учител с тази награда има ли ваш колега, който бихте посочили като следващ лауреат?
- Всеки, който заслужава. Трябва да дадеш, за да получиш.
- Кои са вашите най-големи постижения в кариерата?
- През годините съм издирвала много песни и игри от различни световни школи. Стремила съм се да пренеса най-хубавото, за да запаля искрата и желанието в децата. Ще спомена само постановките “Спящата красавица”, “Цар Лъв”, “Лешникотрошачката”, музиката на Щраус, защото живеем до река Дунав. Децата много обичат “Цар Лъв”, тази приказка е от световен мащаб и е направена с много вкус и умение. Потърсих в интернет как е представяна, видях много интересни постановки от американски режисьори, красиви шоута. Впечатли ме един кадър - двете лъвчета и се люлеят на едно дърво. Харесах го и реших веднага да го внедря, но за Симба и Нала избрах малки деца. Започнах да търся нещо подходящо, с което мога да пресъздам този момент. отидох в един магазин и
видях батут, купих го
и започнах да уча двете
лъвчета да подскачат Големите деца от училището по изкуства, които играят облечени като маймунки, ги накарах да стоят отстрани, а със своите движения да охраняват и да пазят скоковете на по-малките. Шоуто подейства не само на децата, но и на публиката. Човек се учи, когато работи, а тези моменти го карат да върви напред.
- Днешното поколение масово слуша чалга и рап, това толкова ужасно ли е?
- Не можем да откъснем децата от света наоколо. Това, което се случва на сцената, по радиото или телевизията, в дискотеките, няма как да се изолира. Децата трябва да го знаят, това минава през тях. Когато има добри педагози, които умело вършат работата си, има много начини, по които да отклони вниманието на детето от чалгата и да се насочи към класическа музика или народното творчество.
- Какви са методите да възпитаме у децата музикална култура, която е различна от масовата?
- Един от начините е децата да се включат в различни празници. Ако този празник е направен пищно, красиво, озвучен с хубава музика, децата могат да го преживеят и да остави дълбоки следи в душите им.
- Имахте ли подкрепа от семейството ви?
- Да, те ме подкрепяха непрекъснато. През годините отсъствах често от живота на семейството ми, защото работех допълнително, бях на концерти, репетиции. Дъщеря ми често ми казваше: Мамо, никога не си присъствала на моя първи учебен ден, все си с твоите ученици. Наистина бях отдадена на работата си, на учениците си, но те се радваха на моите успехи и винаги са ме подкрепяли.
- Споменахте, че майка ви пали у вас любовта към музиката, а вие успяхте ли да я пренесете в дъщеря си?
- Майка ми пееше и имаше усет към народната музика. Когато бях малка, все ми казваше: Ти не можеш още да говориш, а пееш. Купиха ми акордеон и аз се научих сама да свиря, дори отидох самоука на първия си фестивал.
Дъщеря ми имаше пиано, но тръгна по друг път - сега е журналистка в Русенската телевизия. Внукът ми също е много музикален и беше солист. И двамата бяха категорични, че няма да се занимават с музика. Аз не мога да им се сърдя, защото това става по желание, то идва отвътре, от душичката.
Визитка:
Родена на 10 октомври 1947 г. в русенското село Пепелина
Завършила е полувисше образование със специалност “Предучилищна педагогика”, с квалификация учител по музика
Била е учител по музика в детските градини “Слънце” и “Пинокио” в Русе
През годините налага наваторски подходи в подготовката на деца за концерти и изяви
Поставя на сцената спектаклите “Спящата красавица”, “Цар Лъв” и др., превежда и адаптира за деца световни песни
Има орден “Св. св. Кирил и Методий втора степен”, “Отличник на Министерството на образованието и науката”, награда “Русе”
Източник: https:www.24chasa.bg
