Пламен Марков показа, че не са празни думи психологическото харесване между актьори и режисьор, повече известно в западната култура като творческа химия. За втори път той работи в театър “София” след “Нощта на 16 януари” и очевидно е спечелил сърцата на актьорите
Последният премиерен спектакъл на театъра е “Вечерята” по едноменния роман на холандския автор Херман Кох, изработен в типичните за Марков дисциплинираност на визията и избутване на преден план на моралната проблематика. На днешната ни сцена има толкова много представления за разтуха и забрава на проблемите (ама няма лошо, на мен ми харесва), че направо не ми се вярва на очите, като гледам толкова целенасочено и със страхотно навити актьори представление.
Художничката Мира Каланова e помогнала на режисьора, като е раздробила сцената на няколко сектора, в които се случват части от сюжета. Така се постига двоен ефект - намира се театрален израз на романа на Кох, прочетен от милион читатели по света, и се динамизира случващото се, тъй като то не е в сферата на чувствата и преживяванията. В текста съществува известна декларативност, която изправя актьорите фронтално срещу публиката. Това се отнася повече за младите изпълнители от класа на Пламен Марков в НАТФИЗ, които не завързват сюжет, а обясняват своето престъпление - подпалват просякиня, разположила се в телефонна кабина. Тази част от представлението е изнесена пред основния декор на вечерята в елитен ресторант и постепенно се наелектризирва.
Напрежението се предава на четиримата клиенти, след като те се оказват родителите на децата. Дилемата удря единия мъж (Ивайло Герасков), който е политик пред избор на висш пост. Другият мъж (Михаил Милчев) е неговият брат, минал на заден план в обществото и дълбоко уязвен заради благата, изсипващи се невинаги справедливо върху брат му.
Отдавна не съм виждал Ивайло Герасков в толкова емоционално и заразително изпълнение. Той прекарва всички опасения и съмнения около политическия избор в отношението си към роднините. Вътрешно напрегнатите диалози между двамата братя, както и монолозите на Милчев са изнесени на авансцената, превърната в уединена ресторантска градина.
Това лишава двете жени (Лилия Маравиля и Дария Симеонова) от динамика, но и по текст те очевидно са безгласните присъстващи в семействата, способни не да вземат решения, а да подклаждат негативните страсти между мъжете си. В такъв въздух какви да израснат децата!
Режисьорът позволява това напрежение да се стопява в комичното присъствие на салонния шеф (Пламен Манасиев с богати реакции и отигравания), който заедно с обслужващия персонал развеселяват заради прекаленото си усърдие да спазват ритуалите на елитното сервиране. В ролите на младите са Яна Пенева, Климентина Фърцова, Сияна Начева, Теона Димова, Боян Фърцов, Мелин Ердинч, Недялко Стефанов.
Тази поучителна история свършва неочаквано и драстично. Няма да издадем финала!
Източник: https:www.24chasa.bg
