Директори от последните 50 години на Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" излязоха с обща позиция срещу недомислици в евро проекта “ЕМО “Етър” - музей за креативен културен туризъм”, разработен в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.
Според тях в някои части на проекта има добри намерения, но голямата част от заложените дейности будели сериозно недоумение и безпокойство.
"Да заменяш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-техническите съоръжения, като стъклен капак в Гайтанджийската работилница е недопустимо, както и вкарване на асансьори в къщите. Да се променя външният архитектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща - паметник на културата от национално значение, какъвто е Етъра, е забранено. Има други по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчовия хан. Въпрос на архитектурно решение е да не се променя и мястото на входа в тази къща", пишат бившите директори на комплекса.
Според тях ако се допусне по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси, ще бъде нарушена автентичността на духа и на атмосферата от Възраждането.
В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. По-скоро тези идеи навяват съмнения, меко казано, за неприемливи практики в нашето ежедневие", посочват етнографите.
"Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?", питат бившите директори на Етъра.
Според тях в Етъра има добри традиции и в работата с деца и „реновирането и разширяването на Детския център“, който стои като чуждо тяло и не се вписва в цялостния архитектурен облик на музея, е напълно излишно, пише offnews.bg.
