Няколко членове на Македонската академия на науките и изкуствата /МАНУ/ публикуваха съобщение, в което изказаха мнението си за "някои проблематични тълкувания на македонската културна история от официални представители на държавата, произтичащи от договори със съседни страни", предаде агенция МИА.
В съобщението се изтъква, че през последните две години сме свидетели на стратегии за ревизия на македонската идентичност и отричане на правото на македонския народ върху голяма част от античното културно наследство с Преспанското споразумение с Гърция от 18 юни 2018 г., предава БТА.
От друга страна, има индикации, че с договора за добросъседство с България се актуализира отричането на правото на македонския народ на средновековна и нова история, посочват академиците. "Като резултат от тази политика македонската история официално би започнала чак от 1945 г.", се казва в съобщението.
Учените отбелязват, че несъмнено историята на целия балкански регион и на всички съседни народи, включително македонския, българския, гръцкия и сръбския, имат допирни точки и споделят определени исторически събития, места и личности. Затова, подчертават те, научните обсъждания за националната и културната история на македонците и българите трябва да се водят безпристрастно и независимо от политическите платформи, а не под тяхно влияние.
В този смисъл функцията на двустранната македонско-българска комисия за историята не се състои в това да затвори отворените въпроси, нито да бъде политически коректен инструмент на управляващите в момента в двете държави. Напротив, становищата на тази комисия трябва да се основават на мултидисциплинарни научни експертизи, което означава да се създадат условия за дългосрочни и специализирани научноизследователски диалози.
Само по този начин ще бъде изпълнена главната цел на договора - добросъседство и сътрудничество в името на по-добро бъдеще, изтъкват академиците.
Източник: https:www.24chasa.bg
