350 000 работни места в ключови сектори могат да бъдат поставени пред риск, а цената на ракията може да бръкне дълбоко в джобовете на доманиствата, ако се увеличат акцизите върху алкохолните напитки, както е предвидено в проектозакона за държавния бюджет. За това алармират представители на бранша СПИРИТС България и НЛВК в отворено писмо до медиите. Официални становища срещу мярката са изпратили и основните работодателски организации.
Според представители на бранша плановете на кабинета да пълни бюджетни дупки с пари от алкохола няма се случат. Очакваният бюджетен дефицит ще бъде около 12 млрд. лв. Приходите от повишен акциз няма да стигнат и 30 млн. лв. в повече. За сметка на това ще бъдат засегнати цели индустрии и ще бъде застрашено здравето на българите, които ще се насочат към консумация на фалшив алкохол.
По думите на браншовите организации мярката е недомислена и е приета без предварителни консултации и прозрачност. В целия цивилизован свят обсъждането на промените в преките данъци започва поне година преди мярката, за да могат производителите и търговците да планират инвестициите си.
Секторът, който генерира 328 милиона лева акцизни приходи за 2023 година, не е бил включен в процеса на обсъждане на възможните последствия.
Анализът на браншовите организации посочва няколко ключови риска. Първият пряк ефект ще бъде увеличението на крайните цени, което ще натовари допълнително семейните бюджети. Второ, мярката заплашва стабилността на няколко ключови сектора – лозаро-винарство, туризъм, ресторантьорство, осигуряващи препитание на близо 350 000 души.
От сектора поставят под съмнение и постигането на заложените фискални цели.
Международният опит потвърждава опасенията. В Естония увеличение на акциза с 25% е довело до 11% спад в официалните продажби. Полша отчита 9% намаление на продажбите след подобна мярка. Швеция е отложила планирано увеличение на налозите, заради рисковете от разрастване на нелегалния пазар.
У нас икономическата логика също е спорна. Планираното увеличение би донесло едва 30-ина милиона лева допълнителни приходи - или само 0,2-0,3% от очаквания бюджетен дефицит от 12 милиарда лева за 2025 година. В същото време рискът от свиване на легалния пазар и разрастване на сивия сектор е значителен.
"Всяка промяна в регулацията трябва да бъде обмислена и дискутирана", заявяват от бранша. Те предупреждават, че липсата на координация може да създаде несигурност с дългосрочни последствия за целия икономически цикъл - от производството до крайната консумация.
Ключовият въпрос остава: Ще намери ли държавата баланс между фискалните си цели и интересите на една от значимите индустрии в българската икономика?
Източник: crimesbg.com
