Проф. д-р Андрей Йотов, дмн, е сред водещите ортопед-травматолози у нас с признания в развитието на фрактурната и реконструктивната хирургия на таза и ацетабулума, ендопротезирането, интрамедуларната остеосинтеза. Началник е на Клиниката по ортопедия и травматология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Софиямед”. Носител на приза “Ментор” 2019 на столичната лекарска колегия.
Завършва медицина в София през 1983 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1991 г. Работи последователно като участъков лекар в Обзор, в “Пирогов” първо като научен сътрудник в Секцията по спешна травматология, след това е завеждащ Клинично отделение в III клиника по спешна травматология и началник на II клиника по ортопедична травматология, от 2006 г. е началник на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Оглавява Клиниката по ортопедия и травматология в “Софиямед” през 2016 г. Президент на Българското научно дружество по ортопедия и травматология за 2013–2016 г. Бил е национален консултант. Автор и съавтор е на над 240 научни труда, включително два дисертационни, участва в 4 монографии, има над 120 публикации.
Специализирал е в различни сфери на ортопедията и травматологията, включително хирургично лечение на фрактурите, ендопротезиране на големи и малки стави на горния и долния крайник, хирургия на таза и ацетабулума, детска ортопедия, онкоортопедия в реномирани центрове и болници в САЩ, Швейцария, Холандия, Великобритания, Франция, Германия, Словения и др. Лектор и инструктор в курсове у нас и в чужбина, в това число и АО-курсове по фрактурна хирургия в Швейцария, Словения, Турция, Гърция, Малта.
- Проф. Йотов, софийската лекарска колегия ви отличи с награда за менторските ви качества. От какво зависи един ръководител да бъде успешен ментор?
- Менторът в широкото му понятие е нещо много повече от преподавател или научен ръководител. В нашата специалност то включва, разбира се, тези две характеристики, но не само.
Да бъдеш ментор, означава да формираш не само знания, а и отношение към професията, към специалността и към безспорните ценности в живота. В този смисъл да си ментор, е доста по-трудно, отколкото просто да четеш лекции или да напътстваш написването на дисертация. Моето разбиране е, че за да бъде един човек добър ментор, не е достатъчно да е авторитет и експерт, а да има отношение към околните. Те да усещат, че им е наставник в истинския смисъл - и чрез личния си пример, и чрез създаване на духовна връзка, в която човекът да се почувства вдъхновен да стане не просто по-добър специалист, а да поиска да прилича на ментора си. В този смисъл са важни и личният пример, и как ще го предадеш. А това става с отношение, с внимание и загриженост, с желание да се помогне. “Ученикът” трябва да усети всичко това, ако не се получи, се превръщаш в даскал, не си се реализирал като ментор.
- Щом столичната лекарска колегия ви отличава за менторските ви умения, очевидно го можете - носите този талант или сте го придобили с кариерата?
- Вероятно има предпоставки. Част от необходимите характеристики сигурно ги нося. Но истината е, че голяма част бяха изградени у мен от моите учители и от опита през годините. Когато правех първите си стъпки в професията, попаднах на хора, които успяха не само да ми споделят знанията си, но и да ме запалят за нея. Да ме подтикнат да търся отговори на трудните въпроси, да ми дадат устрем да придобивам нови знания, да ми вдъхнат увереност. В крайна сметка - да ме формират по такъв начин, че сам да поискам да заприличам на тях.
- Напомня пренасяне на щафета в професията - връщате това, което ви е дадено, пречупено през личната ви призма и отговорност. Извън задължителните знания кои качества и умения искате непременно да предадете на своите последователи?
- На първо място - желание да се усъвършенстват и впоследствие, след като вземат специалност или защитят дисертация. Искрата да остане през целия им професионален път. Според мен в това се крие тайната на доброто менторство. Ако съм успял, ще е много удовлетворяващо за мен.
Стремя се също да показвам с действията си и да внушавам като ценност, че медицината е и отношение - към страдащите хора, които ги търсят, към колегите, към всички в екипа, към професията.
Казано най-кратко - отношение към себе си, защото в това се включва всичко останало. Личностното изграждане е изключително важно не само в медицината, разбира се, но в нея - особено.
- Дистанцията в отношенията авторитет - последовател създава ли предпоставки за по-добър успех от взаимодействието?
- При дистанция се губи връзката, която би могла да запали искрата, за която говорим.
Източник: https:www.24chasa.bg
