Днес и утре е кулминацията на тазгодишните празници в града
Казанлъшките чорбаджии отрано разбират възможностите на розодобива
Днес и утре е кулминацията на тазгодишните празници на розата в Казанлък, чието начало е в далечната 1903 г. Мнозина свързват древната история на китния подбалкански град единствено с траките. Напоследък става все по-ясно, че още през XIII-XIV в. в неговите околности се намирал Крън - един от най-важните градове на Второто българско царство. А на мястото на самия Казанлък се издигал замъкът на деспот Алдимир, брат на българския цар Георги Тертер I и една от забележителните личности на онова време. За съжаление през 1916 г. крепостта е била разрушена и днес за нея научаваме само от избледняла чернобяла снимка. След задълбочените проучвания на археолози и историци мястото на замъка бе уточнено край катедралата “Свети пророк Илия”. При изкопни работи там са намирани християнски погребения от Средновековието, земеделски сечива, византийски и български монети.
Укреплението обаче дало името на оформилата се тук християнска махала, която хората нарекли Куленска. Османците разрушили средновековното селище, а в първите векове на робството в новосъздадения Казанлък и околните села били заселени тюркоезични юруци от Анадола. Народните предания разказват как завоевателят султан Мурад I бил възхитен от красотата на тукашните български девойки и го нарекъл Акча Къзанлар. Според най-новия прочит на документите в самото начало на ХV в. районът на Акча Къзанлък бил даден за тимар на видния командир от армията на султана - Саруджа паша. Той взел активно участие в завладяването на последните територии на Българското царство, а около 1400 г. неговият син Умур бей построил на мястото на днешния град джамия, баня и кервансай в чест на своя баща.
За историята на града през ХVII-ХIХ в. ценни сведения дават сведения на преминали оттук пътешественици като Евлия Челеби, д-р Поайе, Феликс Каниц, Емил Изамбер и др. Известно е, че към 1770 г. в в югоизточния край на града се заселват балканджии от Търновския край. Те носели юнашки калпаци, заради което наричат махалата им Калпакчийската. Кърджалийските нападения от началото на ХIХ в. дават нов приток на бегълци от опожарени от разбойниците села като Копривщица и Клисура. Тогава пък е създадена Новенската махала, а числото на българите в Акча Къзанлък се увеличава значително. Така постепенно се оформил обликът на възрожденския град, в който съжителствали християни и мюсюлмани.
През ХIХ в. в Казанлък мощно се развиват занаятите като производство на аби и гайтани, на метални изделия и др. Славата му обаче без съмнение се свързва с производството на розово масло. Още римският писател Плиний Стари (24-79 г. сл. Хр.) в своята “Естествена история” отбелязва, че в тракийските провинции на Римската империя се отглеждат 12 вида рози. Един от тях носел названието “Тракийска роза”, но не е известно с колко листа е била и дали нашите предци са я използвали за получаване на благовонно масло или розова вода. Със сигурност обаче от Индия през Иран, Сирия и Мала Азия е пренесена маслодайната роза, която днес е известна като Rosa damascena. Само в долината край Казанлък тя намира благоприятни условия за развитие - висока влажност, подходяща температура и леки песъчливо-канелени почви.
Казанлъшките чорбаджии отрано разбират възможностите на розодобива. Още през 1820 г. Дончо Папазов основава първата къща за търговия с розово масло. По-късно ценната за парфюмерията суровина добива световна известност, като печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен и Милано. Днес традициите от ХIХ в. са продължени от редица фирми, чиято продукция се слави по света. А на 5 юни 2016 г. тогавашният премиер Бойко Борисов откри в Казанлък музей, посветен на легендарния казанлъшки занаят - производството на розово масло. Експозицията показва неговата 300-годишна история с демонстрации на розоваренето.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Казанлък и околностите му стават поле на жестоки битки, като кулминацията е решителното за изхода на бойните действия сражение при Шипка-Шейново. В памет на тези сражения над градчето Шипка е изграден великолепен манастир и мемориал, открит официално от граф Игнатиев през 1902 г. Църквата изумява с позлатените си куполи и високата камбанария и е място за поклонение на загиналите в боевете българи и войници от многонационалната руска армия.
Днешният модерен облик на Казанлък няма нищо общо със селището от ХIХ в. И все пак има един запазил духа на Възраждането кът и аз с удоволствие ще разведа читателите из него. Става дума за етнографския комплекс “Кулата”, създаден през 1976 г. на мястото на най-старата казанлъшка махала - Куленската. Влизайки в най-старата част на Казанлък, досигаме малък площад, над който извисява гордо снага великолепната катедрала “Свети пророк Илия”. Преди 1812 г. тук имало по-малък християнски храм, вкопан дълбоко в земята, за да не дразни османлиите. За да се влезе във вътрешността му, трябвало да се слезе по 12 стъпала.
Благодарение на икономическото развитие в първите десетилетия на ХIХ в. броят на българите от Куленската махала се увеличил значително, а те се замогнали. В същото време в Османската империя протичат процеси на либерализация и това дало възможност на тукашните жители да издигнат на мястото на старата нова величествена църква. Архитект става майстор Йосиф, а със значителни дарения се отличават прочутите братя Бозвели. В суров вид строежът завършва през 1865 г., като църквата имала висок 5 м купол с 12 прозорци, увенчан с двуметров железен кръст. През следващите години благоустрояването продължило, а известният казанлъшки художник Георги Данчов изписва иконите. Когато всичко е готово, на 20 декември 1872 г. митрополит Иларион Макариополски освещава храма “Свети пророк Илия”.
За съжаление през август 1877 г. той е опожарен от турските войски, а скрилите се вътре българи са изклани. Възстановяването на църквата продължава до 1936 г., но нов пожар унищожава сградата. От направеното преди оцеляват само фреските на Господ-Саваот в купола и четиримата евангелисти, изрисувани от Иван Енчев-Видю.
След като сме разгледали прекрасната църква, нека се насочим към двете запазени възрожденски къщи край площадчето. Едната е строена още в началото на ХIХ в. в типичната подбалканска архитектура с асиметричен план на един етаж. Вътре има две стаи - т. нар. “вкъщи” (всекидневната) и “соба”, използвана като спалня и гостна. В двора са възстановени селскостопанските сгради с инвентара за обработка на земята. Втората къща блестящо илюстрира забогатяването на българите през първата половина на века. Тя е построена от видния казанлъшки търговец и общественик Иван Хаджиенов и за времето нямала конкуренция в целия град. И днес масивната двуетажна сграда впечатлява с открития си чардак и характерния кьошк.
Във вътрешността на двете къщи наистина усещаме духа на Възраждането, а край тях ще видим нагледно представянето на главния казанлъшки занаят -розоваренето и тестването на етеричните масла. В началото на юни навсякъде в Казанлък се носи уханието на полетата от разцъфнали рози, но може да пробваме и уникалния аромател ликьор от рози. А аз си мисля колко древна история пазят тези места. Тя започва от древния Севтополис и тракийските гробници, продължава със замъка на деспот Алдимир и средновековния Крън и достига до славата на казанлъшките чорбаджии и прекрасните възрожденски паметници.
Автор: Проф. Николай Овчаров
trud.bg
