Огнян Минчев е сред водещите български политолози. До 1989 г. е редовен член на БКП, но както твърди – не заради убежденията си, а от практични, чисто житейски съображения. Известно време е бил ръководител на катедра „Политология“ в Софийския университет. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на УС на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“. Автор е на редица анализи по вътрешна и международна политика.
За съжаление прогнозата му за дългата политическа зима не е никак обнадеждаваща. Според него се очаква продължение на политическата криза, която така и не успяхме да преодолеем или поне да поставим под контрол. Блокирането на няколко поредни мандата на НС създаде опасност за дългосрочно, полулегитимно служебно управление под едноличния контрол на президента Радев, без постоянно работещ парламент, без ограниченията в практикуването и разделението на властите, предвидени в Конституцията.
Според него правителството на ПП-ДБ – ГЕРБ-СДС било създадено като последния разумен шанс да се предотврати развитието на политическата криза в посока криза на институциите и конституционна такава, което би било много голяма опасност за демократичната ни система.
Макар и парадоксално, създаването на това правителство породи известни надежди, че ситуацията може да бъде овладяна и да бъдат отворени нови пространства за политическо развитие и споразумяване. На този етап уви, не можем да се похвалим с подобен успех. Напрежението се пренесе вътре в коалиционния формат на мнозинството и кабинета. От тази гледна точка развитието на кризата в страната ни е перспективата на следващите месеци.
Разбира се определя като нисък коефициентът на полезно действие на Сглобката, но при всички случаи по-висок от този на служебните кабинети. Казано с други думи Сглобката постигна минималната цел да съхрани конституционното устройство на страната и балансите между парламентарна и изпълнителна власт. Колкото и напрегнато и конфликтно да е днешното мнозинство, то все пак създава минимално необходимите предпоставки за упражняване на политическа власт в демократичната рамка на Конституцията.
Конкретните резултати от това, разбира се не са впечатляващи и основна причина за това е високото политическо напрежение между двата лагера в политическата формула на властта, което пречи на постигането на по-високи цели и по-ефективни резултати, категоричен е политологът.
Според него преходът е приключил в основни линии към средата на първото десетилетие на новия век, с изчерпването на мандата на правителството на НДСВ-ДПС. Оттам нататък сме влезли в нова система на управление – на установен олигархичен контрол върху икономиката и държавата, удовлетворяваща представите и очакванията на мнозинството българи за ефективно, обществено полезно и почтено управление – преди всичко, защото произвежда голяма и широко разпространена корупция по цялата пирамида на властта. Именно тази система спъва развитието на страната ни като европейска държава. И тъй като хората не са доволни от нея, я интерпретират като временно състояние на неприключил преход. За добро или лошо, нито отделният човек, нито пък държавата и обществото могат да са в непрекъснат преход.
Проф. Минчев подчертава, че посткомунистическият преход завършил към 2005 г. и вече живеем в нова система, пораждаща нови сериозни проблеми в живота на обществото. в продължение на повече от две десетилетия у нас се води ожесточена битка между малцинството истински спечелили от модела на осъществяване и от резултатите на посткомунистическия преход, и останалите, искащи промяна на тези резултати, биха искали разпределение на властта и богатството, създадени в рамките на този преход.
Макар да се правят редица опити за изграждане на една реформистка гражданска и политическа стратегия за приближаване на страната ни към водещи европейски образци на държавно и обществено политическо развитие, алтернативата е да останем в плен на сега утвърдената полуавторитарна, олигархична политикостопанска система, в която злоупотребата с власт и мащабната корупция чертаят на България настояще и бъдеще на европейска периферия, непрекъснато заплашена да изпадне в евразийски посткомунистически път на развитие – или липса на такова. Именно от изхода на тази битка зависи окончателното разрешаване на кризата.
Една чужда и враждебна на националния ни интерес пропагандна стратегия от последното десетилетие се опитва да ни убеди, че времето след началото на 90-те години е период на цялостно унищожение и съсипване на България, което е много далеч от истината, категоричен е проф. Минчев и допълва, че през последните 30 години има много значими и ценни достижения. Страната ни има по-висок жизнен стандарт и национален доход от когато и да било. Макар да не е средноевропейският и да имаме още много да наваксваме, няма нищо общо с мизерните ни доходи от недалечното минало.
Най-потърпевши от прехода са предимно възрастните хора, живеещи в малките градове и селата, създаващи мита за втория Златен век по време на управлението на Тодор Живков, тъй като те са най-потърпевшите от прехода. Изправени пред относителния успех на живота си при стария режим и пред изпитанията на годините след рухването на комунизма, тези хора изпитват естествена носталгия, която предават и на по-младите поколения, сблъскващи се с трудностите на живота в днешна България.
Сред голяма част от младите поколения се формира лъжовната представа, че някой преднамерено ги е лишил от този Златен век, поставяйки ги в неизгодно за тях положение през настоящето. През последните десетина години у нас върви силна пропагандна кампания, която е добре оркестрирана от определени кръгове в Русия и в руското държавно управление. Това е класическа хибридна (пропагандна) война, водена от страните на Източна Европа по геополитически причини. Тя ни внушава, че сме направили погрешен избор, избирайки членството в ЕС и НАТО, където сме „унизени“ и „провалени“ и поради тази причина би било най-добре да се върнем в „евразийския свят“. Непрекъснато ни се внушава, че днешният западен свят преживява непреодолими катаклизми. Проф. Минчев отбелязва, че откакто се помни Западът непрекъснато е в криза и това твърдение идва винаги от едно и също място – Кремъл…
Именно по този начин се създават митовете, че някога сме живели скромно, но спокойно, а сега има емигранти, безработица, културна поляризация и деградация в начина на мислене, практикуван на Запад.
Проф. Минчев посочва, че навремето имало начин човек да се откаже от членство в БКП, но това си имало цена. За себе си казва, че му предложили членство в навечерието на защитата на докторската му дисертация и ако бил отказал, едва ли щял да я защити при онези обстоятелства. Категоричен е обаче, че не се гордее с направения компромис, но допълва, че го направил, за да не позволи животът му да се срине до основи. Така и не получил партийна книжка. Бил член на партията, но не по убеждение, а по практични съображения. Категоричен е, че ако не била отнела свободата му, нямало да има „нужда да се радва“ на присъствието му в редиците си, макар и за кратко.
Източник: Уикенд
