Програмите за домашна подкрепа се базират на три основни стълба, съобразени с индивидуалните нужди на потребителите.
В стотици обезлюдяващи се български села и малки населени места достъпът до аптека, личен лекар или дори квартален магазин отдавна е лукс. За десетки хиляди самотни възрастни хора и лица с увреждания единственият мост към външния свят и гаранция за оцеляване се оказва социалният или личният асистент, мобилната медицинска сестра или лекар, или служителят на социалния патронаж, разказва репортер на БГНЕС.
Програмите за „Патронажна грижа“ и надграждащата ги инициатива „Грижа в дома“ се превърнаха в основната мрежа за сигурност, но въпросът остава: доколко държавното и общинското финансиране успяват да покрият реалния дефицит на грижа по региони?
Програмите за домашна подкрепа се базират на три основни стълба, съобразени с индивидуалните нужди на потребителите. Те се изпълняват от повечето общини в страната. Социалните асистенти помагат за поддържане на хигиената в дома, пазаруване със средства на потребителя, заплащане на битови сметки и съдействие при подаване на документи за социално подпомагане или ТЕЛК. На второ място е Домашният социален патронаж и програмите от типа „Топъл обяд“, които позволяват на хиляди възрастни хора да получават готова храна всеки делничен ден – критична услуга в села без функциониращи пекарни или магазини.
А третата услуга, която е с пожелателен характер - мобилни екипи от медицински сестри извършват регулярни посещения за измерване на кръвно налягане и захар, обработка на рани, поставяне на инжекции, контрол над приема на медикаменти и доставка на предписани лекарства.
Докато в големите градове тези услуги допълват наличната здравна инфраструктура, в отдалечените планински и гранични райони мобилната медицинска сестра често е единственото медицинско лице, което възрастният човек вижда с месеци.
Финансирането на мобилните здравно-социални услуги разчита главно на европейските средства по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) в комбинация с общински и държавни бюджети.
Общият бюджет на програмите на национално ниво е над 270 млн. лв. (реализиран ресурс по „Патронажна грижа“ и „Грижа в дома“), като 11.22 млн. лв. от тях са за Столичната община. Общо обхванати от тази програма са 229 от общо 265 общини в страната, включително и 24-те административни района на столицата.
С тези средства са подкрепени Над 44 000 души подкрепени в домашна среда, като над 1 530 души получават постоянна подкрепа. Допълнително Столичната община поема със собствен бюджет и специализирани общински патронажни услуги за уязвими групи.
Въпреки сериозния ресурс, ножицата между реалните нужди и капацитета на програмите остава отворена. Основно ограничение е почасовият характер на услугата – масово социалните асистенти посещават потребителите за 1 до 2 часа на ден. За хора с тежка степен на инвалидност или деменция тази подкрепа е крайно недостатъчна, което принуждава близките им да напускат работа или да търсят дефицитни места в старчески домове. Личните асистенти, обаче, са назначени на трудови договори към съответната община, а броят часове, за които им се плаща, зависи от степента на увреждане и инвалидност на човека, който е потребител на социалната услуга.
Вторият голям проблем е кадровият дефицит в малките общини. Намирането на медицински сестри и социални асистенти за нископлатен труд в отдалечени села е изключително трудно, а разходите за транспорт бързо изяждат наличните бюджета.
През годините патронажните грижи доказаха, че са най-ефективният механизъм за превенция на институционализацията и социалната изолация на застаряващото население. За да не останат обаче само „проектно финансиране“, зависимо от европейските програми, експертите настояват патронажната грижа да се превърне в постоянно финансирана държавно-делегирана дейност с гарантиран минимален стандарт за всяко населено място.
Според данни на НСИ и на БАН, България навлиза в най-критичната фаза от своя демографски преход. Актуализираните прогнози на Института и Академията, до периода 2030–2040 г. процесът на интензивно застаряване ще преструктурира изцяло икономиката и социалните системи на страната. Тогава от около 6,42 милиона души в началото на периода, общият брой на населението се очаква да спадне под 6,0 милиона до 2040 г., а според по-песимистични анализи на БАН – дори до близо 5 милиона.
При дял от 24% (1,54 млн. души) в момента, до 2030–2040 г. хората над 65-годишна възраст се очаква да достигнат близо 28–30% от цялото население.
На всеки 100 души в трудоспособна възраст вече се падат над 61 души в неактивна възраст. До 2040 г. това съотношение се прогнозира да надхвърли 75 неактивни на 100 работещи.
До 2040 г. се очаква близо 1 200 населени места в страната да останат напълно обезлюдени или с критичен дефицит на жители.
Ускореният процес на застаряване поставя под пряк риск три основни сектора на държавното подпомагане: пенсионната система, здравеопазването и социалните грижи.
В момента на един пенсионер се падат около 1,5 работещи осигурени лица. Прогнозите сочат, че до 2040 г. това съотношение ще достигне критичните 1,2:1. Без дълбоки реформи (като въвеждане на мултифондове и повишаване на осигурителната база), дефицитът във фонд „Пенсии“ ще налага все по-големи субсидии от държавния бюджет за сметка на инвестициите в инфраструктура и образование.
Застаряващото население ще увеличи драстично разходите на НЗОК за лечение на хронични и онкологични заболявания. Недостигът на медицински сестри и специалисти по гериатрия ще се задълбочава, а болничната помощ в по-малките населени места ще бъде трудноустойчива.
Нуждата от домове за възрастни хора, дневни центрове и мобилни патронажни услуги ще се удвои. Националният план за възстановяване осигурява реновиране на част от домовете, но без трайна държавна политика за финансиране на лични и домашни асистенти, социалната мрежа няма да издържи на натиска. IБГНЕС
