На изборите в София съществува един политически залог, който сякаш остава в периферията на обществения интерес на фона на сблъсъка между Фандъкова и Манолова. Става въпрос за това как ще бъде поделено т. нар “патриотично пространство”. Защо този въпрос е важен?
Първо, той касае структурата и функционирането на управляващото парламентарно мнозинство.
Въпреки че става въпрос за местни избори, резултатът в София ще има значение за позиционирането на партиите от вече бившата коалиция в настоящия политически сезон, особено след скандалите и разлъките от последните месеци. Битката в София е между ВМРО и АТАКА, като НФСБ изглежда далеч от възможността да се намеси в спора за това кой ще доминира в националистическото поле.
И Джамбазки и Сидеров, заедно с техните привърженици със сигурност си дават сметка, че залогът не е в това дали някой от тях ще бъде бъдещия кмет на София. В този смисъл от голяма важност е въпроса за реалната “оферта” в тази кампания свързана с позиционирането по оста статукво – промяна.
До сега Джамбазки сякаш стои близо да Фандъкова. Липсва сериозна критика на управлението, а потенциалното партниране в СОС с ГЕРБ изглежда вероятна, макар и неизказана цел. Това би могло сериозно да разколебае част от националистическия вот, който винаги носи радикален, антисистемен характер. В същото време Джамбазки е евродепутат, партията му е част от управляващото парламентарно мнозинство, което автоматично го превръща в част от политическия естаблишмент, срещу който националистите демонстрират нескрита неприязън.
Офертата на “Сидеров” изглежда доста по ясна. За лидерът на Атака тези избори са възможност да повиши политическия тонус на своята партия след скандалите в “малката” управляваща коалиция и да се позиционира като единствения “патриот” в антисистемното поле. За тази цел той прави това, което може най – добре – да развива образа на “политически хулиган”. Сидеров няма нужда да бъде обичан от мнозинството. На него му трябва подкрепата на една определена електорална ниша, която реагира на радикални послания и поведение. Електорална ниша, която със сигурност гледа с подозрение на “опитомените” от властта ВМРО и Джамбазки.
Второ, новосъздадената партия на Слави Трифонов се очертава сериозен конкурент в “патриотичното” антиситемно поле. И Джамбазки и Сидеров вероятно си дават сметка за това. Въпросът “кой е по-антиситемен” ще става все по - актуален с наближаването на парламентарните избори. В това състезание ще спечели този, който е по – далече от властта. С позицията, която ВМРО заема, съществува риск подкрепата подкрепата за партията да се свие до твърдите ѝ избиратели което би било добра новина за Атака и Сидеров.
Трето, нерешените социално – икономически проблеми в столицата и ултраконсервативния дневен ред (в който и управляващи и опозиция с охота участват) се добра хранителна среда за радикални политически предложения. Нещо повече, София е центърът на либералния елит, който с иронизиране на патриотизма и демонстрация на превъзходство над “средностатическия Бай – Ганьо” допълнително налива вода в мелницата на съществуващите анти – либерални настроения. И Джамбазки и Сидеров се опитват да се възползват от това. И въпреки че битката срещу „гей парадите“, „джендър идеологията“ и „соросоидите“ е в състояние да въодушеви определена публика, в същото време за същата тази публика е по – важно състоянието на детските гради, градския транспорт, “Топлофикация” и междублоковите пространства. И тук отново опираме до позиционирането статукво – промяна, което се очертава да бъде в основата на софийския сблъсък между Джамбазки и Сидеров.
Страхил Делийски е политолог,
Източник: https:www.24chasa.bg
