Вчера изпратихме към Светлината академик Антон Дончев.
Лично се запознах с него едва преди 6 години, но имах привилегията да прекарам няколко часа в неговата компания по време на форумите, организирани от Българския център за Просветление. Освен безграничната мъдрост и достойнство, лъхащи от всяка бавно изречена дума от тази стара богомилска душа, особено ми се запомниха и впечатлиха следните мисли на академика по време на една негова лекция във Велико Търново:
«Представете си, че както се беше събрал елитьт на Европейския Съюз в зала № 1 на НДК по време на българското председателство, в залата влезе един огромен двуметров българин с войните си и избие всички до крак. Шок и ужас, Европа обезглавена.
Нещо подобно се е случило през 1205 г, когато цар Калоян избива елита на Западно-европейското рицарство, решило да си спести усилията по освобождаването на Божи гроб, а вместо това разорило Константинопол и дръзнало да стори същото с Българското царство.»
Само че, добави Антон Дончев, в наши времена такава новина ще се разнесе по целия свят за 5 минути, а тогава са били нужни 3-6 месеца, за да стигнат оцелелите до родните си места и съобщят, че предводителите на най-славните рицарски родове на Латинската империя са загубили живота си или са пленени за вечни времена от българите. Една цяла генерация намира края си в нашите земи.
И това, каза академикът, никога няма да ни бъде простено. Защото родовата памет и желанието за отмъщение на Западния свят е живо.
Някой от вас, да допълня аз, сеща ли се, когато каца на летище Бове - Тиле край Париж, че става дума за родовите поместия на граф де Бов, заточен от Калоян край река Искър, в землището на днешното село Бов?!
Неслучайно подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г, оставил 2 млн българи извън териорията на Родината, се състои в една от залите на кметството, под картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньойи в битката с войската на цар Калоян при Одрин на 14 април 1205 г. Забележете, цели 700 години по-късно, след 28 поколения, наследниците на онези рицврски родове ни отмъщават брутално.
Това са фактите. А днес, в 21 век, дали вече всичко е забравено и на Запад цари братска любов към онези «диви българи», които на всичкото отгоре стоят в основата на «еретичните» учения, срещу които Католическата Инквизиция хвърля всичките си сили, но които все пак побеждават и водят до Реформацията на феодална Европа?!
Като направя един бърз анализ какво ни се случи като народ и държава през последните 30 години, след като се отправихме с наивна любов в обятията на «западните демокрации», си спомням отново думите на Антон Дончев.
Тъй че помнете го със светли чувства и пазете България!
Тодор Костов
25 октомври 2022 г.
