Приключената уж война в Сирия изглежда се разгаря с нова сила, констатира руският в. "Новая газета". Нахлулите на 9 октомври в Северна Сирия турски войски все така впечатляващо бързо се движат в южна посока. Те сякаш не се канят да спазят заявените преди параметри на "зоната за сигурност" по дължината на сирийско-турската граница - близо 30 километра, пише изданието.
Според шефа на Пентагона Марк Еспър ситуацията се влошава "с всеки час". Дори за американците, постоянно прехвърлящи на групи войските си от селищата под кюрдски контрол в американски бази на иракска територия. "Турция навярно се стреми да разшири атаката си по-нататък на юг в сравнение с по-раншните си планове, а също и на запад", заяви Еспър пред телевизия Си Би Ес, предава БТА.
"Ситуацията наистина изглежда странна" и "забързаната предислокация на американски войски" в контекста на турското настъпление "наподобява по-скоро паническо бягство, отколкото предварително планирано изтегляне", посочва всекидневникът.
Турция обаче е съюзничка на САЩ, членува в НАТО и "на практика са изключени сблъсъци на турците с неевакуирани все още американци". "Но са напълно вероятни (сблъсъци) със сирийската армия, придвижила се в северните райони (. . .) по споразумение с кюрдите. Априори се знае кой ще излезе победител от тази схватка. Естествено турците", прогнозира "Новая газета".
Администрацията на президента Доналд Тръмп все по-агресивно натиска Турция с искане Анкара да спре военната си офанзива срещу кюрдските сили в Северна Сирия. Според в. "Ню Йорк таймс" се е стигнало дотам, че Вашингтон обмисля изтеглянето на ядрените си арсенали от турската база Инджирлик. Междувременно увеличават своя натиск и страните от ЕС, които също искат операцията да бъде спряна. В противен случай мислят да наложат на Турция оръжейно ембарго, но са възпрепятствани от съюзническите си ангажименти пред нея в НАТО, отбелязва в. "Росийская газета".
Острата реакция на Вашингтон и съюзниците му ще стане тест за независимостта за турския президент Реджеп Ердоган, последователно прокарвал през последните години собствен курс, често пренебрегвайки заканите на Вашингтон. Това естествено дразнеше американския политически елит, напомня руският официоз.
Според него президентът Тръмп не споделя мнението на елита в САЩ и настоява, че Щатите "нямат работа в Близкия изток", но "в светлината на опитите за импийчмънт си има доста собствени проблеми и за да не остане без политически съюзници се налага да отстъпва пред натиска на ястребите консерватори. А те настояват за твърди мерки срещу Ердоган".
Тръмп обаче е последователен в нежеланието да предприема мащабни бойни действия в Сирия - "щом американците не искат да воюват, остава им по навик да се озъбват със санкции", коментира "Росийская газета" санкциите на САЩ срещу турски министерства и служители заради сирийската операция.
Председателят на турския парламент Мустафа Шентоп увери, че Анкара ще продължи операцията си "Извор на мира" и няма да се поддаде на растящия натиск откъм САЩ и европейските им съюзници, пише в. "Комерсант".
Съветът за сигурност на ООН организира днес консултации във връзка с турската операция. В навечерието им френският премиер Едуар Филип я нарече "разрушителна за сигурността" - според него действията на Анкара "ще предизвикат възраждане на (групировката) "Ислямска държава" - може би в Северозападен Ирак".
Според Едуар Филип Франция и ред европейски страни "вече са замразили оръжейните продажби за Турция", а Лондон заяви, че няма да издава нови лицензи за такъв износ, но няма и да санкционира Турция "по примера на САЩ". В контекста на стремително развиващия се конфликт на Турция със САЩ и европейските членки на НАТО основната интрига е какъв може да бъде отговорът на Анкара, пише вестникът.
Възможностите на Турция в този смисъл са доста ограничени, защото "хиляди нишки я свързват" със западните й съюзнички. Една радикална стъпка, примерно ако откаже те да използват турската база Инджирлик, "ще има катастрофални последици за самата Анкара, защото би нанесла твърде силен удар по отбранителното й сътрудничество с НАТО. Вашингтон не може да си позволи превръщането на един съюзник в непримирим опонент", коментира политологът Виктор Надеин-Раевски. А военният експерт Руслан Пухов изтъква сред основните последици от новата санкционна война по-нататъшно сближаване между Турция и Русия.
Въвеждайки нови санкции срещу Анкара, Вашингтон обаче не спира оръжейните си доставки за Турция, коментира руският сенатор Алексей Пушков, цитиран от в. "Известия".
"Колкото и да осъжда Анкара, Вашингтон за нищо на света няма да забрави за собствения си джоб", пише той в Туитър.
Днешната криза "сочи, че НАТО гние отвътре", но все още не става дума пактът да се разпадне, заявява ориенталистът Станислав Тарасов пред "Взгляд".
"Уставът на НАТО не предвижда изгонването на страна-членка, докато самата тя не пожелае. И докато Турция не прояви такова желание, тя ще остане в алианса, колкото и да я критикуват другите", напомня той.
Отношенията между Турция и НАТО вече не може да се нарекат съюзнически, но те все още не са и противници. Затова кризата между Вашингтон и Анкара "засега няма да се отрази върху външната политика на НАТО", смята московският анализатор Геворг Мирзаян.
"Турците остават с все по-малко стратегически възможности на Запад и са все по-зависими от нормалните си отношения с Русия" - при това положение Москва "трябва да се запаси с пуканки и да наблюдава, бе да се меси в нищо", казва той.
"Щом Тръмп се кара с Турция, значи няма да може да я използва за някакви антируски цели. За нас това е изгодно. Още повече че, както виждаме, турската операция даде на (сирийския президент) Башар Асад възможност да възстанови контрола си над кюрдите. Дали е било със съгласието на Турция или Турция е изгубила играта - това е вече друг въпрос. Но засега всичко се развива изцяло според руските интереси", резюмира Мирзаян.
Източник: https:www.24chasa.bg
