„Такъв златен пръстен не е откриван досега на Калиакра, той е зключителен артефакт за България” - съобщи в Каварна доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.. На него разчитаме думата сфрагис, което означава печат, името Георги, и Кр – което според нея трябва да се тълкува като Калиакра, а не като Карвуна. Тя, както и други учени, смятат, че изначално Калиакра е била столица на Добруджанското деспотство, а град Карвуна не е съществувал – така е била наричана областта. Всичко сочи към хипотезата, че погребаният е внукът на Добротица, заяви още доц. д-р Бони Петрунова. „Тази година на Калиакра бяха проучени бяха 20 гроба. като в единия е погребан аристократ. За първи път е открито погребение на наследник на Палеолозите – вероятно родственик на владетелите на Добруджанското деспотство Балик и Добротица.– Господин Георги Пелеолог. Погребението е извършено през втората половина на 14 век. Най-впечатляващият предмет от гробните дарове е масивен златен пръстен, който разкрива името на погребания. Пръстенът е от известния калоянов тип, но с много по-детайлна и изящна украса. На него има изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол“ - коментираха на пресконференция доц. Бони Петрунова и кметът Ставрева.
Догодина проучванията ще продължат в същия сектор на крепостта.
Пръстенът на Господин Георги Палеолог и всички останали златни артефакти, открити през това лято в „царския некропол“ на нос Калиакра, ще останат в Каварна - каза още доц. д-р Бони Петрунова. Те ще бъдат показани за първи път през декември на годишната изложба в Националния исторически музей, а през пролетта ще се завърнат в историческия музей в Каварна.
Директорът на музея в Каварна Пенко Георгиев обясни, че идеята е да бъде направена реконструкция на целия гроб, открит през това лято, в която да бъдат изложени всички намерени дарове. Те ще бъдат експонирани в блиндирана витрина в музея.
„Впечатляващите открития от последните 3 години – нефритената катарама за колан от времето на китайската династия Юан, богатото златно съкровище от края на 14 век и златният пръстен-печат на един от господарите на Калиакра категорично доказват, че тази крепост е един от най-богатите и значими градове от античността и средновековието. Това е туристически феномен и историческо богатство, на което община Каварна има честта и привилегията да е наследник“- заяви кметът Ставрева.
Думите й бяха подкрепени и от изказването на доц. д-р Бони Петрунова – археолог на 2018 г. и носител на наградите „Златен грифон“ и „Златен орел“, която от 16 години ръководи проучванията на крепостта Калиакра: „Надявам се, че тези знаци, които ни дава историята, най-накрая ще убедят цялата общественост и всички институции, че Калиакра е един великолепен средновековен град-столица, който тепърва ще ни изненадва с богатство и с информация за нашето минало. Молбата ми към общината, към министерствата на културата, на регионалното развитие и на екологията е да подкрепят разгръщането на потенциала на този великолепен туристически обект. Това е нещо, с което не разполага нито една друга държава около нас – имаме един запазен град от съвременно строителство, една стара столица на България, която непрекъснато, всеки сезон, с нещата, които откриваме, ни доказва, че заслужава по-специално внимание“.
Източник: https:www.24chasa.bg
