Херцогинята на Съсекс Меган Маркъл интервюира бившата американска първа дама Мишел Обама за септемврийското издание на британския "Вог", в което съпругата на принц Хари гостува като редактор.
Изданието е озаглавено "Сила за промяна" и е фокусирано върху жените, донесли някаква промяна в света. Херцогинята е работила по него в последните седем месеца, заедно с главния редактор Едуард Енинфъл.
"При формулирането на съдържанието знаех, че искам да създам списание, което да говори не само за това къде сме, но и за това, където се надяваме да бъдем. При изготвянето знаех, че съдържанието трябва да е силно. Като хубаво ястие - първата хапка задава тона, а последната лъжичка ви оставя заситен, усмихнат, а понякога (ако вечеряте под ръководството на мислещ готвач) дори вдъхновен", пише Меган към интервюто с Мишел Обама.
Британското издание на модната библия "Вог" има колонка с интервю на последната страница, в която се задават въпроси на известна личност и която е еднакво информативна и любопитна.
"Първата ми мисъл беше, че тази личност трябва да бъде някой мил, вдъхновяващ, мотивиращ, забавен, колкото дълбокомислещ, толкова и земен и лек. Моята втора мисъл - трябва да е Мишел Обама", споделя херцогинята.
Меган представя срещата между нея и бившата първа дама като "небрежен обяд". В действителност комуникацията между тях се е провела чрез мейли. Херцогинята е изпратила на Мишел Обама списък с въпроси, на които американката е отговорила изключително бързо.
Меган признава, че след това е съжалила, че не се е обадила по телефона на Обама, за да се получи по-интензивна връзка и по-истинско интервю.
Въпросите и отговорите са кратки и основно засягат темата за майчинството.
"Отговорите на Мишел можеха да бъдат кратки. Но тя състави замислен, размишляващ и красиво съставен разказ - нежно напомняне за това как, но и защо е станала такава уважавана в световен мащаб публична личност", разкрива още Меган Маркъл за комуникацията си с Мишел Обама.
Вижте цялото интервю между Меган Маркъл и Мишел Обама:
Меган Маркъл: Изпратихте ми най-милото пожелание за деня на майката тази година. На какво ви научи майчинството?
Мишел Обама: Да бъдеш майка е истински мастър клас в пускането. Опитваме се колкото можем, но толкова много неща могат да бъдат контролирани. И, Господи, опитах, особено в началото. Като майки, ние просто не искаме нещо или някой да нарани нашите бебчета. Но животът има други планове. Натъртените колене, неравните пътища и разбитите сърца са част от сделката. Това, което ме смири и накара да слушам, е силата на дъщерите ми. Саша и Малия не можеха да бъдат по-различни. Човек говори свободно и често, човек се отваря според собствените си условия. Едната споделя нейните най-съкровени чувства, другата е доволна, когато ви позволи да разберете само основното. Нито един подход не е добър или лош, защото и двете се превърнаха в умни, състрадателни и независими млади жени, напълно способни да проправят собствените си пътища.
Майчинството ме научи, че през повечето време моята работа е да им дам място да изследват и да се развиват в хората, които искат да бъдат. А не хората, които искам да бъдат или човекът, който съм искала аз да бъда на тяхната възраст, а кои са те, дълбоко в себе си. Майчинството също ме научи, че моята работа не е да проправям път за тях в опит да премахна всички възможни препятствия по него. Вместо това трябва да им бъда безопасно и последователно място за кацане, когато неизбежно се провалят. И да им покажа, отново и отново, как да се изправят сами.
Какъв съвет давате на дъщерите си?
Не просто да поставят отметки в квадратчетата, както правех аз на тяхната възраст. Казвам им, че се надявам да продължат да опитват нови неща, докато намерят това, което ги кара да се чувстват добре. Това, което им се струва правилно днес, може да не е тяхното нещо утре. И това е добре. Когато бях в колежа, реших, че искам да бъда адвокат, защото това звучеше като работа за добри, почтени хора. Отне ми няколко години, за да се вслушам в интуицията си и да намеря пътя, който да подхожда по-добре за това коя съм аз.
Да се превърнем в човека, който сме днес, е непрестанен процес. И слава Богу. Иначе какво забавно има в това един ден да се събудиш и да разбереш, че няма път напред за теб? Иска ми се да бях осъзнала това по-рано. Като по-млада прекарвах много време тревожейки се, че не съм постигнала достатъчно или съм се отклонила твърде далеч от предначертания си път. Това, което се надявам дъщерите ми да осъзнаят, е, че няма предварително начертан път, че е добре да се отклоняват и че увереността в самите тях ще дойде с времето.
Различен ли щеше да бъде съветът ви, ако се отнасяше за момчета? Или щеше да е съвсем същият?
Щеше да бъде абсолютно същият. Родителите ми, в частност баща ми, научи брат ми и мен да се отнасяме еднакво както с момчетата, така и с момичетата. Когато бях в началното училище баща ми купи на брат ми боксови ръкавици. Беше купил чифт и за мен. Нямаше да учи сина си да удря, ако първо не научеше дъщеря си да може да отвръща на ударите. Бях по-малка и по-дребна от брат ми, но можеш да избегна удар и бях в крак с него. Удрях толкова силно, колкото и брат ми. Баща ми искаше да види това. Мисля, че искаше и брат ми също да го види.
Какво ви вдъхнови да създадете фондацията ви, която се стреми да овластява подрастващите момичета чрез образование, и каква е вашата цел?
Днес близо 98 милиона подрастващи момичета по света не учат. Това е трагедия - за момичетата, разбира се, но и за всички нас. Помислете за всичко, което ни липсва. Знаем, че когато възпитаваме момичета, когато наистина инвестираме в техния потенциал, няма ограничение за доброто, което може да се направи. Момичетата, които посещават училище, имат по-здрави семейства, печелят по-високи заплати и светът би могъл да използва пълния потенциал на талантите им. Създадох фондацията, защото видях силата на образованието в собствения си живот. И вярвам, че всяко момиченце, независимо от обстоятелствата, заслужава възможността да учи, да расте и да действа според знанията си. Благодарни сме на всички хора по света, които подкрепиха тази програма и проявяват интерес към нея.
Ако се срещнете с 15-годишното Ви аз, какво мислите, че би Ви казала тя, виждайки ви днес?
Обичам този въпрос. Забавлявах се много, когато бях на 15 години. Като тийнейджърка имах високи стандарти за себе си. Мисля, че младото ми аз би се гордяло с това, в което се превърнах. Тя вероятно щеше да ми напомни, че все още има твърде много момичета от южната част на Чикаго, които са отблъснати, отхвърлени или са си казали, че мечтаят твърде много. Тя щеше да ми каже да продължа да се боря за тях. Ако съм честна, вероятно ще се усмихне и да отбележи колко е сладък съпругът ми.
И сега, за да укротим малко топката... Кой е най-красивият звук, който сте чували?
Когато Малия и Саша бяха новородени, с Барак можехме с часове да ги наблюдаваме как спят. Обичахме да слушаме звуците, които издаваха - особено начина, по който гукаха, когато бяха дълбоко заспали. Не ме разбирайте погрешно, родителство в ранен етап е изтощително. Сигурна съм, че знаеш какво имам предвид. Но има нещо толкова вълшебно в това да имаш бебе в къщата. Времето се разширява и свива; всеки момент притежава собствената си малка вечност. Толкова се вълнувам, че с Хари изпитвате това, Меган. Насладете се на всичко.
Септемврийският брой на британския "Вог" ще бъде пуснат в продажба на 2 август.
Източник: https:www.24chasa.bg
