Мигрантската криза вдигна санитарния кордон около "Алтернатива за Германия"

През ноември, една седмица след президентските избори в САЩ, написах статия за случващото се в Германия, която озаглавих: “Германия се българизира”, като имах предвид безславния край на сглобката наречена там “коалиция на светофара”. Тя се разпадна след продължителна парализа, защото шефът на Свободните демократи (FDP) Кристиян Линднер отказа да участва в безумния бюджетен план на Шолц, който искаше да закърши публичните финанси като използва стари кредитни оторизации във връзка с ковид, одобрени още по времето на Меркел.

Германия има ограничения на бюджетния дефицит заложени в Основния закон, затова той не може да се прекрачва, освен заради извънредно положение, каквото беше пандемията. Шолц обаче поиска да ги използва сега, за да върже бюджета и формално да изпълни коалиционния си ангажимент към FDP да не съсипват финансите на държавата с нови дефицити. Линднер обаче отказа да се хване на това и постави ултиматум за балансирана бюджетна политика, което от своя страна накара Шолц да го отстрани от кабинета и доведе до назначаването на предсрочни избори през февруари.

Доволен съм да видя, че аналогията между България и Германия се разширява и задълбочава. Сега там ХДС (германския ГЕРБ) най-сетне събра кураж да скръцне със зъби на червено-зелените рекетьори и да им покаже, че те не са единственият възможен партньор в Бундестага.

Снощи ХДС нарушиха свещения санитарен кордон, с който винаги са се самоограничавали от сътрудничество с "Алтернатива за Германия" (АзГ) и предизвикаха смут в лявата половина на залата, съизмерим с този в българската демократична общност, след като Борисов не ѝ прие блъфа и показа, че в новата международна ситуация, той вече може да си позволи да направи правителство - естетически неугледно - без тях. Така се случва, когато вътрешнополитическата ти релевантност се определя от външни фактори, а не от електорална подкрепа.

През 2019 година, неофициалното сътрудничество в Тюринген между ХДС и АзГ предизвика цял национален скандал; медиите изпаднаха в истерия за седмици. Сега федералното ръководство на ХДС открито обещава да приема закони с гласовете на АзГ в Бундестага, а важни журналисти, близки до ХДС, публикуват дълги статии в подкрепа на това решение.

Това развитие е пряк резултат от масовата миграция и по-специално от четирите последни смъртоносни нападения от мигранти през последната година:

На 31 май 2024 г., афганистански мигрант в Германия на име Сулайман Атаи уби полицая Рувен Лаур и рани сериозно още петима в Манхайм с нож.

На 23 август 2024 г., на "Фестивал на разнообразието" в Золинген, сирийски мигрант на име Иса ал Хасан уби трима души и рани осем в очевидна ислямистка атака, за която Ислямска държава пое отговорност.

На 20 декември 2024 г., саудитски мигрант на име Талеб ал-Абдулмохсен прегази коледен пазар в Магдебург с нает BMW, като уби 6 души и рани 299.

На 22 януари 2025 г., афганистански мигрант на име Енамулах Омарзай уби възрастен, дете и рани трима в Ашафенбург с нож.

Тези атаки станаха символ на целия хаос, създаден от миграцията, разбриданата тъкан на социума, ерозията на вътрешната сигурност и публичните финанси, които са резултат от приемането на цели чужди популации в страната. Германците недоволстват от факта, че са прехвърлили своята гранична сигурност и миграционна политика на бюрократизирани международни органи и на правна рамка, която се грижи за хуманитарните проблеми на чужденците, но не и на германците. Решаването на проблема с масовата миграция изисква значителна политическа решимост и готовност за конфликти с европейските бюрократи.

До атаката в Манхайм, "Алтернатива за Германия" имаше почти монопол върху говоренето срещу масовата миграция. Непрекъснатите нападения от хора, които не трябва да са в Германия, заедно с колапса на правителството и предстоящите предсрочни избори през февруари, притиснаха център-дясната ХДС да заеме по-твърда позиция в този все по-централен политически дебат. Това и ”ефектът Тръмп", са факторите, които в момента предзвикват традиционната партийна система на Федералната република.

Нападенията в Ашафенбург може да са сламката, която най-накрая ще счупи гърба на камилата. Както казахме, в Германия в момента има малцинствено правителство в оставка на Зелените и социалдемократите. Център—десните “съюзни” партии, заедно с пазарно-либералната FDP, АзГ и група от (дясно клонящи) независими представители в Бундестага, образуват крехко мнозинство в опозиция. От ноември, с други думи, съществува теоретичната възможност да се направи нещо – каквото и да било – по отношение на масовата миграция, и да се направи през главите на Зелените и SPD.

Санитарният кордон, обаче, означава, че никой не може да използва гласовете на АзГ за каквото и да било. Той разделя десницата и поставя партиите, подкрепящи отворените граници, в привилегировано положение. През ноември, кандидатът за канцлер от ХДС Фридрих Мерц потвърди ангажимента си да изолира АзГ. Мерц осъди АзГ​​​​​​​ като фашистка партия и отказа всякакво сътрудничество с тях.

Но се случи нападението в Ашафенбург. Нападението на Енамулах Омарзай притисна Мерц. Часове след новината, той очерта план от пет точки за ограничаване на миграцията. Той обеща (1) да използва от първия ден своята власт като канцлер, за да затвори германските граници и „да отхвърли всички опити за незаконно влизане, без изключение.“ Ангажира се (2) да приеме закон, който ще позволи на федералната полиция да извършва арести, без разрешение на прокурорите, на нелегални мигранти, когато са случайно задържани. Призова (3) всички мигранти, които са загубили правото си на престой в Германия, да бъдат задържани в ареста до депортацията им, (4) обеща да даде правомощия на федералната полиция да помага на провинциите с депортациите и накрая (5) заяви, че ще създаде правно основание за безсрочно задържане на престъпници, загубили правото си на престой в Германия. Това беше де факто схема за ремиграция, обещаваща да спре всички нови пристигания и да започне програма за ежедневни депортации.

Планът на Мерц всъщност е преработка на исканията, които АзГ​​​​​​​ правят отдавна. Социалдемократите, които имат добри шансове да бъдат коалиционни партньори на ХДС в бъдещо правителство, бързо отхвърлиха предложението. Но отдясно се появиха още по-сериозни възражения: Теоретичното мнозинство в Бундестага по отношение на масовата миграция вече съществува. Защо да чакаме новото правителство? Колко животи струва санитарният кордон? За да сипе сол в раната, кандидат-канцлерката на АзГ​​​​​​​ Алис Вайдел написа открито писмо до Мерц, в което посочи, че „мнозинствата... са там“, за да „приложат това, което гражданите с право очакват от политиците си.“ Това беше предложение за сътрудничество от АзГ​​​​​​​, за да се направи на нещо по отношение на миграцията, когато Бундестагът бъде свикан на заседание отново следващата седмица.

ХДС в началото бързо отхвърли „отровното предложение“, но нещо стана зад кулисите и в партийните редици. Мерц внезапно заяви, че ХДС ще приеме само коалиционни партньори в бъдещо правителство, които подкрепят неговия план за реформа в миграцията. Карстен Линеман, генерален секретар на ХДС, даде интервю за "Велт" миналия четвъртък, в което затвърди този ултиматум. Странно е да прочетеш такива думи от политик от ХДС - партията доскоро оглавявана от Меркел, която беше главен виновник за масовата миграция и заложи целия си политически престиж на нея. Линеман повтори отново и отново, че или потенциалните коалиционни партньори могат ще се подчинят на антимиграционната програма на ХДС, или мигрантите могат да продължат да навлизат и нито една от традиционните партии няма да бъде на власт за много дълго.

Часове след интервюто на Линеман, ръководството на ХДС проведе среща. На тази среща се съобщава, че Мерц е казал „Влизам докрай“ и „Не ме интересува кой друг участва. Вече няма да се ръководя от тактически съображения.“ Думите изглежда са препратка към ангажимента за спазване на санитарния кордон.

След тази среща е било изпратено следното съобщение до всички представители на ХДС в Бундестага:

“Имахме още една среща на президиума снощи.

Имайте предвид следното:

Фридрих Мерц ще представи някои много ясни предложения по отношение на миграционната и бежанската политика на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага. Ако тези предложения бъдат гласувани (процедурно е малко сложно да се гласува веднага), ще влезем в това гласуване без да се съобразяваме с това кой подкрепя тези предложения. Това важи дори и ако само АзГ​​​​​​​​​​​​​​ подкрепя нашите предложения. (В този случай две неща: 1. Искаме да внесем всички необходими текстове сами и да търсим подкрепа за тях, и затова няма да влизаме в дебати по текстове предложени от други парламентарни групи. 2. ХДС и АзГ​​​​​​​ нямат мнозинство в Бундестага).

Относно представените вчера точки: посланието на лидера на партията е ясно. Никаква коалиция с никого без изпълнението на тези точки.”

Мерц потвърди новата линия в петък в изявление пред журналисти, обещавайки да внесе предложенията в Бундестага следващата седмица и да търси гласуване „независимо кой се съгласи“, като обяви, че „сега е краят на всички тактически игри.“ Кандидат-канцлерът на ХДС, който само преди две седмици заяви, че ще „заложи [своята] съдба като лидер на ХДС”  на спазването на санитарния кордон, вече е отписал цялата тази работа като „тактически игри.“ Това показва колко голям е натискът върху него през последните дни.

Изявлението му беше забележително, защото наруши най-важното табу в германската политика, а именно това срещу постигането на каквито и да било резултати с гласове от АзГ​​​​​​​​​​​​​​.

Обратите, повторните обрати, вдиганията на залозите и противоречията, които излизаха от Мерц и неговата партия през уикенда, бяха много. Стана ясно, че ръководството на ХДС се е паникьосало и отчаяно иска да спре отлива на дефекти към АзГ​​​​​​​ и отчаяно да отслаби преговорните позиции на левите SPD и Зелените. Санитарният кордон все по-ясно се очертава като клин, забит в десницата, който позволява на все по-непопулярната левица да упражнява влияние, далеч надвишаващо електоралната ѝ тежест, за да поддържа контрол върху германската миграционна политика. От ХДС вече са разбрали това.

В отговор на нарастващите вълнения от левицата, първоначално Мерц реагира предвидимо – като се оттегли. Той настояваше, че не желае подкрепата на АзГ​​​​​​​, а на „политическия център“ за своето антимиграционно законодателство. В странно изявление в събота той обяви: „Изпратихме на SPD, Зелените и FDP всички текстове, които искаме да приемем следващата седмица, така че да можем... да се съгласим как ще гласуваме.“ Той добави още по-озадачаващата реплика: „АзГ​​​​​​​ няма да получат тези текстове.“ Тези „текстове“ бързо изтекоха; оказа се, че са резолюции, призоваващи правителството на Зелените и SPD да затегне граничния контрол и да увеличи депортациите.

Те съдържат пасажи като този:

Борбата с нелегалната миграция... лишава популистите от тяхното политическо основание. АзГ​​​​​​​ използва проблемите, притесненията и страховете, възникнали в резултат на масовата нелегална миграция, за да разпалва ксенофобия и да разпространява конспиративни теории. Те искат Германия да напусне ЕС и еврото и вместо това да се обърне към Евразийския икономически съюз на Путин. Всичко това застрашава стабилността, сигурността и благосъстоянието на Германия. Затова тази партия не е партньор, а наш политически опонент.

Очевидно, че АзГ​​​​​​​ ще имат проблем с гласуването на такава резолюция (тя сякаш е написана, за да ги изпъди), освен това то би било безсмислено, защото резолюциите не са обвързващи и малцинственото правителство на SPD-Зелените просто ще ги игнорира и ще продължи да приема маси мигранти в Германия, както винаги обичайно.

И тъкмо всички се отчаяха, че това е поредният нерешителен блъф на ХДС, когато Мерц уточни, че проекторезолюциите са само две от трите точки, които той също възнамерява да внесе в Бундестага. Третата точка, каза той, ще бъде реален законопроект. Така Мерц отново се отметна и нещата се върнаха там,, където бяха в петък. Осъзнавайки, че вече е отишъл твърде далеч, Мерц може би си е дал сметка, че трябва да избира между само два сценария: такъв, в който запазва санитарния кордон и все пак бива атакуван от левицата и медиите, или такъв, при който поне получава нещо в замяна за всички атаки, които ще понесе.

„Това, което е правилно, не става грешно, само защото грешните хора се съгласяват с него,“ каза Фридрих Мерц в понеделник, повторно заявявайки намерението си да повдигне въпроса за миграцията в Бундестага, независимо от възможните поддръжници на мнозинството. „Стоя зад моята ясна позиция.“

„АзГ​​​​​​​ не е проблемът – проблемът е, че двегодишно дете беше убито, докато седеше в количка, че притекъл се на помощ плати с живота си, че сега на други места има нападения срещу спешните екипи,“ изригна в неделя генералният секретар на ХДС Карстен Линеман. Такова изречение може да изглежда безпроблемно и логично за обикновения гражданин, но в политическия жаргон на Берлин то беше доскоро неприлично.

Междувременно лидерът на FDP Кристиан Линднер вече е ясно заявил, че ще подкрепи предложенията на ХДС/ХСС за затягане на миграционната политика в Бундестага, дори ако те минат само с гласовете на АзГ​​​​​​​. Линднер подчерта, че „не му пука дали АзГ​​​​​​​ гласуват в полза.“

АзГ​​​​​​​ и Алис Вайдел призоваха ХДС да внесат стария си проект от миналата година (който бяха предложили докато бяха в малцинство и в опозиция) и обещаха своята подкрепа. Те дори се ангажираха да го възобновят сами. Става дума за „Закона за ограничаване на притока“ от миналия септември.

Съдържанието на „Закона за ограничаване на притока“ почти не е от значение; то отстъпва на заден план пред рухналия санитарен кордон. АзГ​​​​​​​ буквално избутват ХДС/ХСС вдясно, като ги преследват със собствените им законопроекти“. Те уточниха, че ще подкрепят дори незадължителните резолюции, в които се говори против тях, ако ХДС ги внесе в Бундестага. „Ще гласуваме за Германия“, заяви пред пресата Бернд Бауман.

Заслужава да се отбележи, че Мерц има твърдата подкрепа на общественото мнение зад себе си, въпреки че не се радва на одобрение в германската преса. Неговите пет точки за спиране на нелегалната миграция и депортиране на нелегалните мигранти се радват на подкрепата на 66% от германците, включително мнозинството от избирателите на SPD и 30% от Зелените - това пише в проучване, публикувано от Билд в понеделник.

Утре се очаква да мине законопроекта, но снощи беше успешно прокарана резолюцията срещу миграцията, предложена от ХДС и подкрепена от "Алтернатива за Германия". Гласуването завърши с 348 гласа "за" и 345 "против", с 10 въздържали се.

Санитарният кордон, който от миналата седмица бере душа, беше свален за първи път. Това е епохален момент. Въпреки, че самата резолюция не е правнообвързваща, ХДС и ХСС постигнаха парламентарен резултат с гласовете на АзГ​​​​​​​, което досега не се беше случвало. Както кандидат-канцлерът от Зелената партия Роберт Хабек каза в речта си снощи: , „Ако гласувате с АзГ​​​​​​​ по този много важен въпрос, по кой въпрос няма да гласувате с АзГ​​​​​​​?“ Това е същността на въпроса. Това гласуване подсказва, че Законът за ограничаване на притока, който ще бъде гласуван в петък, също ще мине през Бундестага (ако не и през Бундесрата), отново с мнозинство, формирано с АзГ​​​​​​​. Ако Мерц не се сгъне, санитарният кордон ще бъде пробит не веднъж, а два пъти в рамките на същата седмица.

Разбира се, след тези избори няма да има коалиция между ХДС и популистката опозиция. Настоящото ръководство на ХДС, включително техният кандидат за канцлер Фридрих Мерц, са заклети врагове на АзГ, колкото и да са готови да се представят като твърди противници на миграцията.

Възможно е ХДС дори да подкрепят плановете за забрана на АзГ след изборите, за да се изкупят и да станат отново достойни да ухажват SDP и Зелените, които сега са възмутени, а утре ще трябва да се прави коалиция с тях. Но след днес, ще бъде много трудно за политиците от ХДС да обяснят на своите избиратели защо не могат да използват гласовете на АзГ за каквото и да било. Тази възможност ще стои надвиснала върху всяка бъдеща коалиция с левицата. Зелените и СДП ще продължат да се възмущават, и ако се възмутят достатъчно, една или и двете партии може да откажат изрично да управляват със съюзните партии, правейки като българските си колеги, т.е. ще блъфират докрай като кажат на Мерц “прави тогава коалиция с АзГ, да те видим” и той може да вземе да направи някакво малцинствено правителство в конфигурация с FDP и некоалиционна парламентарна подкрепа от АзГ. СДП вече са поискали от Мерц да промени курса си по отношение на миграцията, ако ги смята за потенциален партньор. Видимо, те не са в час и Мерц може да ги изпусне на цимента, въпреки честното си желание да управлява с тях.

• Автор: Тончо Краевски за "Гласове"