Той се намира от страната на Италия и заплашва град в долината
През последните няколко седмици всеки ден ледникът Планпенсьо (Planpincieux), който се намира в италианската част на връх Монблан в Алпите, се хлъзва надолу с 35 см. Някои експерти обаче твърдят, че смъкването достига даже до 60 см на ден. Ако в един момент топящият се ледник се свлече, това означава, че 250 000 кв.м лед, или колкото обема на 100 олимпийски басейна, ще се стоварят върху намиращата се отдолу Вал Ферет. Това е долината до град Курмайор в Италия.
От тези дни топящият се ледник се наблюдава директно и непрекъснато чрез радар, който беше поставен в предната му част с помощта на хеликоптер на Гражданска отбрана. Чрез тази система могат да се регистрират от километри разстояние и при всякаква видимост движения дори от милиметри на ледника. Досега тази дейност се извършваше от фотокамери.
На 24 септември кметът на Курмайор Стефано Мизероки издаде заповед, забраняваща преминаването по пътя, който води към Вал Ферет, заради мотиви за сигурност.
“Долната част на ледника ще поддаде. Не знаем кога, но част от него ще се откъсне,
фрактурите му
са необратими”,
каза на жителите на долината експертът по ледници Фабрицио Троило.
И ако фактът за предстоящото срутване е повече от сигурен, не е ясно как точно ще стане това. Експертите все още не знаят дали огромната маса лед ще рухне цялата наведнъж, или пък чрез серия от няколко срутвания. Само за два дни например се срутиха 2500 куб. м ледена маса.
Има и трети вариант – през зимата с първите студове и снегове ледената маса може да стане отново компактна, но това ще бъде само за известно време, тъй като срутването просто ще се отложи за бъдещето. От ледника Планпенсьо до Курмайор разстоянието е 4,3 км, затова и жителите на тази зона бяха евакуирани.
Лигата за защита на околната среда също не стои със скръстени ръце – тя
организира нощни
“погребални”
бдения за
ледниците
Всяка нощ нейни представители бдят до един от ледниците на Италианските Алпи – като се започне от тези във Вал д’Аоста и се стигне до намиращите се в Пиемонт и Фриули-Венеция-Джулия.
Ледникът Планпенсьо заема повърхност от 1,33 кв. км и е дълъг 2,45 км. Той се намира на надморска височина между 2345 и 3660 м, като наклонеността му е от 30 градуса.
От 30 г. Лудовико Коломбати от Курмайор е собственик на планинска хижа, която се намира точно под ледника, където започва гората. На практика Планпенсьо е над главата му на 1000 м по-нагоре. Затова и сега
хижата му е
нещо като
преден фронт
и наблюдателен пункт. В градината ѝ се свличат непрекъснато повалени от ветровете и довлечени от високо борове, както и ледени късове. “Отдръпването на ледниците освободи маси от намиращите се отдолу отломки и това е фактор за нестабилността му. Достатъчен е един проливен дъжд и всичко ще се срути”, казва пред в. “Кориере дела сера” Коломбати. Той се страхува повече от бури и лавини, отколкото от топящия се ледник.
“Дори всичките 250 000 куб. м лед да паднат едновременно, ще се разбият на късове в скалните морени отдолу. Една лавина се движи със 100-200 км в час, а счупеният лед – не.”
Коломбати допълва, че
може да се
смята за живеещ
в окоп или като
пострадал от
земетресение,
но че дъщерите му са родени на това място и че семейството му е научено да обича планината.
“Всичко тук наоколо беше пометено от лавина през 1952 г. – тя унищожи 13 000 дървета. От 30 г. тези феномени са се увеличили, по-малко вали дъжд и сняг, но валежите за сметка на това са по-интензивни. Климатичните промени ние ги виждаме тук всеки ден”, казва още Коломбати.
Дни след приключването на срещата на високо равнище за климата в Ню Йорк Междуправителственият панел за климатичните промени публикува третия си доклад за годината, концентрирайки се върху състоянието на океаните и криосферата – онази част от земната повърхност, която е покрита с вода в твърдо състояние. Заключенията са, че здравословното им състояние е тежко.
Като цяло
ледниците ще
загубят по една
трета от
масата си,
ако се реализира най-песимистичният сценарий за повишени емисии на парникови газове. В планинските вериги със средна височина като Алпите ще изчезнат голяма част от ледниците. Това ще доведе до промени в наличието и качеството на водата в долините с тежки щети за земеделието и енергията от водноелектрически източници, от които зависят местните селища.
Топенето на постоянно заледената част от земята на големи височини, както и на ледовете в Гренландия и Антарктида вече освобождава над 400 млрд. тона вода годишно. На север арктическата част, покрита със сняг през лятото, вече се е свила с над 13% за десетилетието. Опасенията са, че ще бъдат изпуснати десетки или стотици милиарди тонове въглероден двуокис до края на века, което означава още по-голямо затопляне на климата.
Планинска хижа във Вал Ферет, до Курмайор
Източник: https:www.24chasa.bg
