Турската военна операция в Североизточна Сирия е спряна за пет дни - Анкара и Вашингтон "се сметнаха за победители" и наред с кюрдите заявяват, че са постигнали успех, пише "Комерсант" по повод прекратяването на огъня, договорено снощи между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и вицепремиера на САЩ Майк Пенс, предаде БТА.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу специално отбеляза, че е необходим диалог с Русия, тъй като по време на операцията "Извор на мира" част от зоните, от които се изтеглиха американските сили, минаха под контрола на Дамаск и на руските военни, посочва вестникът.
"В различни райони, включително в Манбидж, присъстват войски на режима. Вчера в Кобане влязоха подразделения на режима и на Русия. Ние ще обсъдим тези региони с Русия", каза Чавушоглу и добави, че въпросът ще е сред темите на визитата в Сочи, която предстои да направи на 22 октомври президентът на Турция Реджеп Ердоган. Точно тогава изтича петдневният срок, договорен между САЩ и Турция, за да се изтеглят кюрдските сили.
Чавушоглу опроверга изявление на Майк Пенс, че Анкара е давала на Вашингтон обещания във връзка с Кобане. "Не сме обещавали да не влизаме в Кобане или другаде", подчерта той.
"Комерсант" изтъква, че преговорите на американската делегация в Анкара бяха предшествани от визита на висши руски дипломати, обсъдили операцията "Извор на мира" с турски държавни дейци. "Цялата седмица руските военни не бяха спирали диалога с турските си партньори в Североизточна Сирия", добавя изданието.
"Москва продължава битката за петролните ресурси на воюващата страна, но победата в нея не е сигурна", пише "Независимая газета" и се пита "ще стане ли Сирия втори Афганистан за Русия".
САЩ не изоставят стратегическите си планове в Сирия и Близкия изток като цяло. Вашингтон действа не толкова против режима на сирйския президент Башар Асад, колкото срещу военноикономическите и геополитическите интереси на Москва, подкрепяща този режим. За жалост още са малко предпоставките Русия да постигне успехи в Сирия, се казва в статията.
Първо, американците не си отиват от Сирия, значи ще подкрепят и занапред терористи, враждебни на Асад. Съответно ще контролират петролни находища и рафинерии в региона, ще държат под прицел и отворения от шиитски формирования граничен пункт между Сирия и Ирак, което ще рече пътя от Техеран до Дамаск.
Второ, кюрдите, пуснали сирийски правителствени войски на своя земя, нямат с тях политически и икономически договорeности. И почти всички петролни находища южно от тези райони ще бъдат извън контрола на Дамаск.
По споразумение с американците Русия пое контрола над някои бази на САЩ, летище, язовирни стени и ВЕЦ на река Ефрат, вероятно защото Пентагонът се е страхувал обектите да не бъдат превзети или взривени от бойци на групировката "Ислямска държава". Американците обаче унищожават важни промишлени обекти в Сирия, които би могъл да получи режимът на Асад, твърди всекидневникът.
След изтеглянето на САЩ правителствените сили ще трябва да контролират далеч по-голяма територия. Ще нарасне и опасността от въоръжени сблъсъци с турските войски и с бандите от ИД. И въпреки изявлението на Москва, че е приключила военната фаза от своята операция в Сирия, още е рано да се говори, че страната започва мирен живот. Подкрепян от Русия, Дамаск постига само локални победи. А политическите проблеми ще се решават едва тепърва. Ситуацията напомня Афганистан, когато Москва помагаше на Кабул в борбата с неговите противници и все повече затъваше в тамошната война, заключава "Независимая газета".
Турците оживено гадаят в социалните мрежи каква е същинската цел на посещението в Русия, което планира техният президент. Едни предполагат, че Владимир Путин "ще издърпа ушите" на Ердоган, други са убедени, че след визитата си в ОАЕ руският лидер готви заговор срещу Анкара, трети смятат, че Ердоган е твърде ценен от Кремъл. Как стоят нещата всъщност? - пита се "Свободная преса".
Турският президент е в крайно трудна ситуация, затова се налага да разчита на Русия, която може да му съдейства за решаване на многобройните му проблеми. Въпросът е какво ще получи самата Москва, коментира ориенталистът Станислав Тарасов.
"Турция водеше политика на двойни стандарти - разиграваше своята карта и в отношенията с Вашингтон, и с Москва", и Ердоган се сблъска с няколко крайно неприятни за него изненади, казва политологът.
Първо, сирийските кюрди се прехвърлиха на страната на Дамаск; второ - Ердоган не успя да се разбере с американците. Излиза, че американците са подмамили Ердоган в капан, принуждавайки го да подпише примирие с кюрдите във връзка с планираната от Анкара зона за сигурност, което го прави "баща" на кюрдския проект в Сирия. Освен това Ердоган подцени възможностите на руско-американското сътрудничество в Сирия - той "всъщност е второстепенна фигура", "хваната в психологически капан", разсъждава аналитикът.
Но алиансът на Анкара с Москва не означава, че Турция ще води проруска политика, прави уговорка той. Съюзът между Русия, Иран и Турция по сирийското направление сам по себе си е нещо безпрецедентно, добавя руският експерт. Успехите на руската дипломация и по-специално на президента Путин според него вдъхват надежда, че Москва "ще успее да се договори с турците, без да ги унижава и да подронва авторитета на Ердоган".
Президентът на САЩ Доналд Тръмп си оставя възможността отново да засили натиска върху Турция, ако ситуацията в Сирия се влоши. Или ако просто се появи повод да направи ефектна външнополитическа стъпка и покрай това да засили протекционистките мерки в полза на американските производители. За разлика от действията против Китай тук едва ли ще могат или ще искат да му попречат лобистите и опозицията в Конгреса, пише "Известия".
Американците имат доста сериозен потенциал, с който съществено да навредят на Анкара, отбелязва всекидневникът.
Първите мерки на САЩ срещу Турция бяха "учудващо скромни" в сравнение с антикитайските и антируските, наложени веднага след присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. Освен това обемът на двустранната търговия е само 20 милиарда долара, няма и голям търговски дефицит - значи при турски контрасанкции американските производители ще пострадат, колкото и тези в Турция. Днес обаче дори тези малки суми ще бъдат твърде осезаеми за "прегрятата турска икономика ( . . .), изключително уязвима за външни шокове". А САЩ имат и друг мощен инструмент за въздействие - долара. Всички сделки в долари минават клиринг в Щатите, затова Америка може да блокира на практика цялата външноикономическа дейност на коя да е страна - и Турция не е изключение, обяснява изданието.
По-любопитно е нещо друго. За разлика от САЩ Европа има далеч по-тесни връзки с турската икономика. През 2018 г. ЕС достави в Турция стоки за 77 млрд. долара и купи стоки за 76 милиарда. Общият стокообмен стигна над една четвърт от турския БВП. Но ЕС не наложи изобщо никакви санкции на Турция, при все че европейските столици осъдиха режима на Ердоган дори по-силно от Вашингтон. Това сочи, че и при най-страховита риторика Европа не смята да използва икономически санкции като оръжие, освен в съвсем вече критични ситуации, добавя "Известия".
Източник: https:www.24chasa.bg
