Когато гражданският протест е трамплин към политиката

https://mreja.bg/novini/kogato-grazhdanskiyat-protest-e-tramplin-kam-politikata/86837 Mreja.bg
Когато гражданският протест е трамплин към политиката


ПРОФ. ИВАН ТОДОРОВ*

Страхотно е, че има хора, които защитават правата на гражданите. Още по-впечатляващо е, когато тази защита се прави, без да се целят лични ползи. Такива хора има във всяка държава. Има ги и в България.

Когато се защитават определени права на гражданите, без да се цели постигането на политическа власт, т.е. лична полза, гражданите създават неправителствени организации в обществена полза. Естествено е в тези случаи широк кръг от живеещите в една държава или в един град, или в един район на града да са впечатлени и да подкрепят неправителствените организации. Или поне тези от гражданите, чиито интереси се заявява, че се защитават.

Лошото става, когато се използва тази подкрепа, за да се тръгне към преследване на политически цели. Струва ми се, че става леко подло - казваш на гражданите, че ще се бориш за определени техни права, а след това искаш да се възползваш и да управляваш много неща извън това, за което си казал, че се бориш.

Защото

който има

политическата

власт, управлява

всичко,

т.е. стотици видове неща, а не само градинките или застрояването. А и политическата власт дава права на тези, които първоначално са заявили, че не искат нищо за себе си.

Много мои познати подкрепяха това, което искаше “Спаси София”. А и кой редови гражданин не иска да има повече зелени площи в София.

И когато “Спаси София” издигна Борис Бонев за кандидат за кмет на София, се видя, че нещата са вървели в друга посока - към политическата власт. Аргументът, че като имаш политическа власт, ще реализираш ограничения кръг цели на едно гражданско сдружение, не е сериозен. Защото целите на една политическа формация извън задачите на сдружението са стотици пъти повече. Т.е. има съвсем малко препокриване между целите на едно сдружение с нестопанска цел и едно политическо образувание.

Оставам с впечатление, че подобно нещо се случва и с Инициативния комитет (ИК) “Лозенец”. И там информацията оставя и за мен, и за много от познатите ми - граждански ангажирани жители на София, че

ИК “Лозенец”

започва да служи

като платформа

за партия

“Нормална

държава”

Чудесно е една държава да е нормална в смисъл, че прилича на цивилизованите държави.

Но не мога да разбера връзката между наличието на няколко небостъргача и нормалността на държавата. Защото съм забелязал, че в много от цивилизованите държави има доста повече небостъргачи, отколкото в София.

Естествено е да има хора “за” и “против” небостъргачите по принцип. Може да има хора “за” и “против” небостъргачите в София или на определено място.

Това е въпрос на гражданска позиция, но когато става въпрос за конкретна сграда - в огромния брой случаи става дума за конкретни лични интереси. А използването на личните интереси за конкретна сграда за глобализирането им до политически интереси в крайна сметка служи за реализиране на лични политически интереси.

Въобще ангажирането на политици, като например Никола Вапцаров - бившия зам.-кмет на бившата кметица на “Младост” - към неправителствени организации като ИК “Лозенец” - според мен

в крайна сметка

се свежда до

един конфликт

с Конституцията:

“Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.” (чл.12, ал.2 от конституцията).

В нормалните държави не се смесва дейността на гражданските сдружения с идеална цел с политическите образувания. Най-малкото защото политическите интереси и идеалните цели са доста разнородни понятия.

В една нормална цивилизована държава на първо място се спазва конституцията. А както се вижда от цитирания текст според българската конституция смесването на политически цели и дейността на граждански сдружения с идеална цел е недопустимо.

* Проф. Иван Тодоров е специализирал в Университета в Южна Каролина и в правителствената Association for Overseas Technical Scholarship в Токио. Почетен гражданин е на гр. Колумбия – столица на щата Южна Каролина. Автор на 4 монографии, една от които е издадена в САЩ. Иван Тодоров е бил член и докладчик на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс. Участва и в работата на правната комисия на НС при приемането на промените в АПК през 2018 г. Бил е неколкократно национален докладчик на Програмата на ООН за административна модернизация на Централна и Източна Европа.

Източник: https:www.24chasa.bg


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.