С “Щурците” сме свирили във всички соцстрани. Навсякъде можехме да пеем на английски, само тук не разрешаваха
На 30 октомври в зала 1 на НДК ще има голям концерт “Кирил Маричков на 75 години”. Датата не е избрана случайно, тогава е рожденият ден на популярния български изпълнител. Във връзка с годишнината на страниците на вестник “24 часа” публикуваме поредица интервюта с вокала на “Щурците”. В предишните издания той разказва за своето детство, за първите си музикални изяви, спомени за група “Бъндараците” и създаването на “Щурците”.
- Г-н Маричков, навремето трудно ли ставаха пътуванията за концерти извън страната?
- Зависи, в соцстраните не беше трудно, имали сме турнета във всички, само в Югославия не сме били.
- Колко дълго продължаваха?
- В Съветския съюз бяха най-дълги. Обикновено най-малко месец, там сме били три пъти. В ГДР сме ходили много пъти. Имахме и концерти, и записи сме правили на наши песни, представете си, на немски! Две от песните се класираха много добре в техните класации, това бяха парчетата “На прага” и “Дай ми малко нежност” на Пеци Гюзелев, с която бяхме доста време на първо място. На концертите в ГДР ги пеехме на немски. Много се мъчех, като изпълнявах “На прага”, беше нещо такова:
“Мьохтест ду ден нихт ин ди ауген миъ зе-ен” (Пее и се смее.)
- Как се справяхте с произношението?
- Бая се мъчехме, седяхме в студиото и репетирахме дълго време. Един наш приятел българин, който беше написал текстовете и знаеше немски май по-добре от български, ни помагаше. В студиото бързо записахме музиката,
но като трябваше
да пеем,
започнаха мъките,
спираха ни записа, за да оправим произношението. В крайна сметка всички парчета станаха много добре и както вече казах, едно от тях се класира на първо място. Много турнета имахме там, обикаляхме и с групата “Карат”, с музикантите имахме приятелски отношения. След това ги поканихме в България, те пък тук направиха много успешно турне.
Като ходехме навън, пеехме доста песни на английски, особено в Полша. Никой не ни спираше и ни беше много кеф, защото тук не разрешаваха. Имахме и наши песни на английски, пели сме например в такъв вариант “XX век” и “Вълшебен цвят”.
- А имали ли сте концерти в скандинавските държави?
- И там сме били, но за да си купим инструменти. Там почти никой не е имал концерти. Свирят по клубове, ресторанти, както правехме и ние. Лесно е да се върнем тук и да казваме, че сме правили концерти. Не е вярно! Но ние не сме свирили по ресторанти, бяхме в клубове.
- Колко дълго изкарахте там?
- Пет месеца. Със спестените пари си купихме инструменти.
- Как издържаха семействата ви да отсъствате толкова време?
- Не им беше добре. В този период - петте месеца, когато бяхме в Норвегия, аз тъкмо се бях развел, така че нямах този проблем. Като се върнах, след известно време се ожених за втората си жена.
- У дома имаше ли ревност заради фенките?
- Нямам такъв имидж като други рокзвезди.
- Имате син, който обаче тръгна по различен път от вашия, не се занимава с музика. Къде е сега?
- Живее си в Италия, където работи като адвокат, съпругата му Микела е италианка. Внучката ми Виктория стана на 14 години. Вторият ми внук Александър е на 10 г. За съжаление, той не е Кирил, според мен направиха грешка.
- Каква?
- Дядо ми, баща ми, аз и синът ми, всички носим името Кирил, трябваше той също да се казва така - номер 5. Но нищо, Александър е хубаво име.
С Виктория имаше интересен случай преди 4-5 години. В училище на една родителска среща казали на баща ѝ, че е много добра ученичка, изключително дете, но от време на време си фантазира някакви странни неща и ги разказва на децата.
Обяснявала им, че
дядо ѝ е рокзвезда
Синът ми започнал да се смее и казал на учителите, че ще им даде името ми и да отворят ютюб, където могат да ме видят и чуят.
Виктория знае български, но когато си пишем, го прави с латински букви. Малкият обаче не може добре да говори.
- Често ли си идват?
- По празниците. Обикновено за Великден, но не само тогава, а и по други поводи.
- Какъв дядо сте?
- Добър (смее се). Никога не съм глезил сина си така, както сега глезя внуците. Нямам възможност да ги възпитавам, защото не са тук и в редките случаи, когато са при мен, ги глезя.
- А вие ходите ли в Италия?
- Не сме ходили от две години, но доста пъти сме били там.
- Оставят ли ви да гледате внуците?
- Като сме там, се случва да ни ги оставят за ден, тук също. Но повече сестра ми и жена ми се занимават. Аз имам своята работа и не мога много да влизам в ролята на дядо, който гледа внучета. Мога да им се радвам, да им говоря смешки, да им свиря на пианото, но не си представям да се занимавам с тях цял ден.
- Кога замина синът ви?
- Още когато баща ми беше посланик там. Синът ми замина и започна там да следва, завърши право. Тук също взе някакви изпити, за да има право и в България да работи като адвокат. А Италия е много хубава държава, Господ я обича. Има изключително красива природа. Пейзажите на великите италиански художници не са измислени.
Източник: https:www.24chasa.bg
