На 5 януари в Централния военен клуб в София ще се проведе церемонията по обявяването и награждаването на най-добрия български футболист за миналата година.
Напоследък наградата не се радва на популярност сред феновете, което е правопропорционално следствие от хроничните неуспехи на националния отбор и скандалите във вътрешното първенство.
Тази церемония трябва да излъчи 59-ия официален победител, защото се смята, че първият футболист на годината е избран през 1961 г. и това е вратарят на ЦСКА (тогава ЦДНА) Георги Найденов. Но за началото на допитванията се спори от много време.
За първи път анкета за най-добър играч се организира през 1931 г. от тогавашния в. “Спорт”. В един от броевете е отпечатан специален талон, който читателите трябва да изрежат, попълнят и изпратят в редакцията. Победител е нападателят на “Левски” и националния отбор Асен Пешев-Капуй.
През 1942 г. отново читателите определят най-добрия футболист, но в рамките на анкетата за спортист №1. През 1948 и 1949 г. анкета между читателите си прави в. “Свят”, а през 1955 и 1956 г. организатори са в. “Народен спорт” и радио “София”. И тук се избират най-добрите спортисти, а съответно класираните на най-високо място футболисти определят класирането за този спорт.
В. “Народен спорт” продължава традицията да прави класация от футболистите, получили точки в анкетата за спортист на годината, от 1958 до 1971 г. През 1960 г. обаче нито един футболист не получава гласове, а след 1961 г. вече такъв случай няма. Именно затова се води официалното летоброене на анкетата “Футболист на годината”.
Истински самостоятелно и автономно допитването става едва през 1972 г. Три години то се провежда от специализания в. “Футбол”, а от 1975 до 1998 г. неизменен организатор е ИСС (илюстрован спортен седмичник) “Старт”. От 1999 до 2005 г. “Старт” продължава да излъчва футболиста на годината, макар че вестникът не излиза. Съорганизатор е в. “Футбол”.
От 2006 г. до днес правата на анкетата принадлежат на фирма “ДАКС Медия” на великата шампионка по стрелба Весела Лечева. Само през 2013 и 2014 г. те са преотстъпени на “Футбол Про Медия”, но след това “ДАКС Медия” продължана да избира най-добрия български футболист, но вече с подкрепата на Българската асоциация на спортните журналисти.
Разбира се, дългата история на анкетата провокира доста скандали и обвинения в пристрастност, както е при всички подобни допитвания.
Интересно е, че чак до 2012 г. всички победители са представители на софийски клубове. С едно-единствено изключение, но какво - Христо Бонев от “Локомотив” (Пловдив) е първият и дълго време единствен трикратен победител в анкетата (1969, 1972, 1973). Чак 39 години след последната му победа за №1 отново е определен играч на провинциален клуб - Георги Миланов, който тогава е играч на ловешкия “Литекс”. Третият представител на отбор извън София е вратарят на “Лудогорец” и националния отбор Владислав Стоянов през 2014 г.
През 2001 г. за футболист №1 на България е избран Георги Иванов-Гонзо, който тогава блести в “Левски”. “Сините” обаче нямат никакви успехи на международната сцена, а през същата година Стилиян Петров печели требъл (титла, купа на страната и купа на лигата) в Шотландия със “Селтик” и е избран за най-добър млад играч в първенството. Това очевидно не впечатлява достатъчно журналисти.
Малко по-различен скандал избухва през 2006 г., когато победител е Мартин Петров, вкарал два гола на Румъния и един на Нидерландия при равенствата 2:2 и 1:1 в европейските квалификации. Втори остава рекордьорът в анкетата Димитър Бербатов (общо 7 победи), а на излизане агентът му Емил Данчев обвинява двама известни журналисти в манипулация на резултатите.
Георги Аспарухов и Христо Стоичков са единствените двама футболисти, които са били избирани и за спортисти на годината.
Гунди става №1 през 1965 г., когато дни преди края на гласуването вкарва два гола в баража срещу Белгия за победата 2:1 и класира България за втори път на световни финали.
Камата пък логично е спортист №1 през 1994 г., когато взема и “Златната топка”.
През 2010 г. Димитър Бербатов затвърди рекорда по спечелени първи места в анкетата за футболист на годината - 7 срещу 5 за Христо Стоичков.
На церемонията нападателят, който тогава беше играч на “Манчестър Юнайтед”, къде сериозно, къде на майтап помоли журналистите повече да не гласуват за него.
Повечето се съобразиха, но не бяха малко и онези, които още в следващото издание игнорираха молбата му и той зае третото място през 2011 г.
От самото създаване на анкетата тръгват и споровете за големи футболисти, които така и не са били никога победители.
Голямата болка на цесекарите се казва Димитър Якимов (на снимката). Уникалният техничар никога не е бил дори №2, но пък на трето място е поставян цели четири пъти, включително и в първата анкета през 1961 г. Особено обидно за него е гласуването през 1970 г., когато го изпреварват защитниците на “Левски” Стефан Аладжов и Добромир Жечев.
Другата “червена” липса сред победителите е Петър Жеков, който има пълен набор от голмайсторски европейски обувки - златна, сребърна и бронзова.
Левскарите пък се оплакват, че един от най-големите им идоли - Наско Сираков, също остава недооценен. През 1986 г. остава в подножието на върха, но губи съответно от Боби Михайлов и Христо Стоичков.
Сред клубовете най-учудващо е, че няма победител, който да е от “Ботев” (Пловдив). Миналата година мнозина залагаха на Тодор Неделев, но той остана трети.
Източник: https:www.24chasa.bg
