Общините ще разполагат с по-значителна свобода да разходват средства
Защо пощенските служители получават едва 5% увеличение на заплатите?
След известно забавяне на разглеждането на втория удължителен бюджет чрез проваляне на кворума във водещата комисия по бюджет и финанси, най-после ден преди да се разпусне, пленарният състав на 52-ото Народното събрания успя да го приеме на второ четене. Вариантът, който бе приет доста се различава от този, внесен от служебното правителство. Ето защо, може би, за да се презастрахова, министърът на финансите Георги Клисурски предупреди, че вдигането на разходните лимити на общините може да повиши бюджетния дефицит с 1% от БВП. Той призова депутатите „да не правят данъчна политика през удължителния закон, а да оставят новото Народно събрание да направи редовен бюджет“. Опасенията му са излишни, тъй като с новите поправки на удължителния бюджет, които бяха направени от народните представители между първо и второ четене, е възможно да се повиши дефицита с не повече от 0,5%, а повечето от поправките бяха крайно наложителни.
В крайния му вариант се предвижда общините ще разполагат с по-значителна свобода да разходват средства в месеците, в които държавата ще продължи да работи с удължителен бюджет. Най-съществените промени, които депутатите одобриха, на практика бяха предложени именно от общините, чрез Националното им сдружение, които бяха припознати и внесени в НС от ГЕРБ, ДПС - Ново начало и БСП. Доста спорове породи приетото им искане да могат да ползват останали налични средства над заложения лимит за разходи (т. нар. преходни остатъци). Във внесения от кабинета удължителен бюджет общините можеха да правят разходи до размера им в съответния месец предходната година. Още в Бюджетната комисия лимитът беше вдигнат, като се предоставя повече свобода на общините, които в момента не могат да изготвят собствени бюджети заради липсата на държавен.
Народните представители предоставиха възможност на служебното правителство да предоставя на общините целеви субсидии за капиталови разходи в размер 1/12 част от миналогодишната субсидия. Новите поправки бяха приети, независимо от предупреждението на служения министър на финансите Георги Клисурски, че ако бъдат похарчени натрупаните досега преходни остатъци на общините, това може да повиши бюджетния дефицит до 4% от БВП или с 1% над Маастрихтския критерий от 3%. Според информация от Министерство на финансите (МФ) тези преходни остатъци възлизат на 1.120 млрд. евро, като от тях - 582.6 млн. евро са за местни дейности и 537.5 млн. евро за държавно делегирани дейности. Някои депутати изтъкнаха, че от тях реално могат да бъдат похарчени едва около 100-200 млн. евро от тази сума. Дори тази сума да е два или три пъти по-голяма, то тя в никакъв случай няма да е 1% от БВП. НС прие на общините да се позволи да разходват капиталови средства за текущи ремонти, но основателно е опасението, че подобна практика основни ремонти да се извършват като текущи преди е водела до това те да излизат значително по-скъпо. Ето защо контролните органи следва да следят това да не се случва.
Приет бе от НС и механизъм за финансиране на увеличените разходи заради гласуваната 5% индексация на бюджетните заплати, ръста на минималната работна заплата, както и заради увеличението на социалните плащания. Това важи и за трансферите към общините, като се дава възможност финансирането да става за сметка на наличности от предходни години. Вдигането на заплатите с 5% ще се реализира и в държавни фирми като „БДЖ“, „Български пощи“, НКЖИ и др., на които незнайно защо не бяха повишени възнаграждения, независимо, че те са държавни или общински структури?!? Вероятно това е защото са стопански предприятия и част от издръжката им е от дотации от бюджета. Същевременно не стана ясно дали вече е редуцирана заплатата на директора на „Български пощи“ ЕАД, която е около 4000 евро?!? Основателен е въпросът защо бе необходимо пощенските служители, които получават заплати малко над минималната работна заплата, а също и шофьорите от градския транспорт в няколко големи градове, следваше да излязат на протест, за им се повишат възнагражденията при това едва с 5%. Не бе отчетено, че до 30. юни 2026 г. служителите на „Български пощи“ ЕАД за задължени, в населените места, в които няма клонове на банки, да обменят безплатно левовете на граждани в евро, което е допълнителна за тях дейност - твърде отговорна и високорискова, тъй като следва се заделят и разходи за по-засилена охрана.
В крайния вариант на удължителния бюджет бяха направени и още промени, в сравнение с варианта, внесен от кабинета, в различни сфери на икономиката ни. Прието бе МС да изработи програма за компенсиране на нарасналите разходи от скъпите горива на транспортните фирми, училища, детски градини, болници и земеделски стопани. Няма оценка засега на каква стойност може да е тази програма, което може да се отчете като недостатък, тъй като е под формата на пожелание и се надявам да не е валиден принципа „Няма пари - действайте“?!? На банките се предоставя улеснен достъп до Регистъра на НАП за трудовата заетост, който да използват за проверка на кредитоспособността на клиентите при предоставяне на заеми, което е правилно и се очаква т. нар. лоши кредити да бъдат редуцирани. Прието бе и предложението на председателя на Комисията по бюджет и финанси за предоставяне на държавни гаранции за около 92 млн. евро за финансиране на разширяването на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ във връзка с реализацията на Вертикалния газов коридор, свързващ Гърция и България с Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.
От предложенията, които не успяха да се гласуват от депутатите в пленарната зала, най-негативно впечатление прави неприетата т. нар. формула за определяне на заплатите на медицинските работници, които за пореден път бяха излъгани от правителството. Не бе приет и предложения трансфер към Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) в размер на 6.5 млн. евро за „извършване на експертизи на уредите за електро- и газови измервания на потребителите“. Известно е, че който потребител на електричество, поиска да му се провери електромера следва да заплати 60 евро, което е твърде висока сума от една страна, но друга е съществува възможност да се злоупотребява с това искане, без това да е крайно належащо?!? Необходимо бе да се намери компромисно решение, а и щатът на КЕВР е недостатъчен за осъществяване на десетки хиляди подобни проверки.
В заключение следва да се отправи препоръката служебният финансов министър да изготви и да внесе в още в края на м. април след откриването на 52-рото НС проектозакон за редовен бюджет за 2026 г. (след консултации с ръководствата на партиите, избрани в него). Така ще се елиминират неудобствата, които произтекоха от оставката на редовното правителство на 11.12.2025 г., което бе поправило по искане на протестиращите, своя проектобюджет, а той бе одобрен и от работодателските и синдикалните организации, членове на Тристранния съвет. Следва обаче да се направят и най-належащите корекции в проекта и най-вече да се редуцират поне с 3-4 млрд. лв. разходите, в т. ч. тези, които са за сметка на рекордния дълг. По този начин ще се постигне увеличение не с 5%, а с 10% на заплатите на заетите в бюджетната сфера, които не само държавни чиновници, а и стотици хиляди учители, лекари, дейци на културата, науката и на социалното дело, които са на бюджетна издръжка, в т. ч. и на младите лекари (преди да са напуснали България), да се стимулират майките през втората година на майчинството им, да се обезпечи с бюджетен ресурс националното съфинансиране на европроектите ни по Оперативните програми, Плана за възстановяване и устойчивост, програма „Свързана Европа“ и др.
Автор: Доц. Йосиф Аврамов, финансов експерт
trud.bg
