Хонконгското правителство е приклещено между решителните демонстранти и непримиримите китайски власти. То няма нито властта, нито опита да сложи край на политическата криза, която разтърсва бившата британска колония от близо пет месеца, смятат анализатори.
От юни Хонконг е обхванат от почти ежедневни демонстрации и други акции. Протестното движение критикува намаляването на личните свободи, но и растящите намеси на Пекин в делата на полуавтономния регион.
През последните седмици насилието от всички лагери нарасна.
Досега никоя от мерките на пропекинската шефка на хонконгската изпълнителна власт Кари Лам не успокои гнева на демонстрантите, а някои дори доведоха до обратния ефект.
Забраната да се демонстрира с маска, която местните власти наложиха въз основа на закон за извънредни ситуации от 1922 г., предизвика в началото на месеца безпрецедентни вандалски прояви, които парализираха голяма част от града.
"Правителството на Хонконг страда от дълбок проблем на легитимност. То няма демократичен мандат и не е дало достатъчно предимства на населението, за да оправдае авторитарния път, по който е поело", каза Бен Бланд, директор на отдела за Югоизточна Азия в института Лоуи.
Подобно на предшествениците си, Лам беше посочена от изборен комитет от 1200 члена, които като цяло се подчиняват на Пекин.
Китайската централна власт от години отказва да даде на Хонконг истински общи избори, за каквито настоява част от населението.
"Една страна, две системи"
Съгласно принципа "Една страна, две системи", по който британската колония беше върната на Китай през 1997 г., Хонконг има независима съдебна система и свобода на словото.
В изтекъл миналия месец аудиозапис Лам обяснява как служи на "двама господари", Пекин и Хонконг, и разполага със "съвсем ограничена" възможност за маневриране, за да реши кризата.
"Тъй като нямат политическата компетентност и легитимност, които идват от свободни избори, хонконгските чиновници очевидно изпитват затруднения да управляват", каза Бланд.
Миналата седмица една парламентарна сесия илюстрира дълбокото обществено недоволство от Лам, която отказва да подаде оставка.
В сряда и четвъртък шефката на изпълнителната власт беше прекъсната с викове и дюдюкания от продемократични депутати в парламента и бе принудена да прекъсне програмната си политическа реч.
След това тя прибягна до Фейсбук, за да се изкаже пряко, но страницата й бързо беше засипана от възмутени емотикони.
"Кари Лам сега е толкова широко мразена, че всичките й публични изказвания предизвикват ирационален гняв независимо от съдържанието им", написа в публикуват преди тази реч доклад Стив Викърс от Ес Ви Ей Риск кънсълтинг.
Мобилизацията се зароди от отпора срещу законопроект, който искаше да разреши екстрадициите към Китай. Той беше оттеглен в началото на септември, но демонстрантите междувременно разшириха исканията си.
Политически и културни проблеми
Когато Хонконг беше британска колония, територията също не беше управлявана демократично.
Тази липса на демокрация обаче се усили, особено след идването на власт на китайския президент Си Цзинпин.
"Замразяването на политическата система през 1997 г. води до това, че населението не вярва, че неговите тревоги и оплаквания могат да бъдат решени от едно ефикасно или отговорно хонконгско правителство, защото го смята за подчинено до голяма степен на Пекин", писа неотдавна Джефри Бейдър от института Брукингс.
Китайският режим неколкократно осъди демонстрациите, които според него са резултат от заговор на западняците,, целящ да наложи силово демокрация на автономната територия.
Той обаче никога не се намеси пряко, за да ограничи щетите над международния му имидж, и вместо това предпочита да заложи на западането на движението, смятат анализатори.
Лам и правителството й нямаха друг избор, освен да наредят на полицията да действа твърдо срещу демонстрантите.
Макар и лидерката на Хонконг и Пекин да признаха, че населението има икономически проблеми, те отхвърлят политическите му искания.
А всъщност "истинските проблеми са политически и културни", заяви неотдавна във видеокоментар Найджъл Инкстър от Международния институт за стратегически изследвания.
"В обобщение, Хонконг се бои да не бъде подложен на една китайска система, която изглежда все по-авторитарна, все по-репресивна. Това естествено е проблем, който Пекин не знае как да реши", каза той.
(БТА)
Източник: https:www.24chasa.bg
