Аз предупредих Ескенази, че ще му издадат смъртна присъда, искаше да конфискува 1 млрд. 533 млн. долара на 705 души
Луканов ме извика през нощта и ме помоли да започна ревизията на ВТО-тата
Ако бе успял да замине в САЩ, щеше да свали Жан по-рано и щяхме да въведем валутния борд с по-скъп лев
- Г-н Парамов, една от последните снимки на Илко Ескенази е с вас. В предишния брой разговарях с негови приятели и близки и те не вярват, че е загинал случайно с джета. Вие имахте ли подозрение?
- Тази снимка е от 22 юли 1994 г. в парламента. Всъщност именно в този разговор аз го предупредих, че ще го убият.
- Заради желанието му да разкрие червените милиони?
- Да. Малко по-сложно е, но ще ви опиша ситуацията, а вие си направете изводите. Тогава аз бях депутат и внесох Законопроекта за ратификация на споразумението за преструктуриране на външния дълг към чуждестранните банки кредиторки.
На 20 юли вечерта в 17,55 ч. подадох заявление в Народното събрание , с което предлагам на следващия ден това да се гледа като точка първа в дневния ред. Така се случи, че бяха отложени за 22 юли.
Илко бе член на парламентарната икономическа комисия, а аз на бюджетната комисия. По спорни въпроси спазвах условията, които ми бе поставил Андрей Луканов -
джентълменско отношение към представителите
на СДС
и да проявявам разбиране към тях. Затова на тези заседания нямаше партийни и спонтанни изблици, а само държавническо поведение. Съдете сами - ако не бях внесъл това искане и не настоявах за това, на 28 юли 1994 г. изтичаше срокът, в който трябваше да платим още 500 хил. марки лихви. При това излишно. Август - парламентът излизаше във ваканция и щяха да се платят още 500 хил. марки. Тогава още не знаехме, че премиерът Любен Беров е планирал да подаде оставка на 1 септември. От тази гледна точка тези дни на юли са били последните възможни дати да приемем този закон и да предоговорим една огромна сума от дълга, която да ни бъде опростена. Към 10 ноември 1989 г. той бе на стойност 10 млрд. и 550 млн. долара към 396 банки кредиторки. Сумата е установена веднага след като приключва пленума на БСП на 10 ноември 1989 г. Бях задължен от Луканов да фиксирам точната сума и за целта работих 202 календарни дни. Мога спокойно да заявя, че ако бяхме пратили магаре да договаря тези заеми, със сигурност щеше да постигне по-ниски лихви от 18-19%.
- Кога са теглени тези кредити?
- В периода от 1985 до 10 ноември 1989 г. Най-интересното е, че са сключвани заеми от по 2-3 млн. долара примерно от швейцарска банка, но парите не постъпват в БНБ за разпореждане, а отиват директно във външнотърговското дружество, което получава сумата и я реализира по направление. След 10 ноември тези фирми отказват да погасят заемите си и тъй като държавата е гарантирала тези кредити, те стават част от споразумението с Лондонския клуб. С въпросното гласуване успяхме да намалим тези 10 млрд. на 5 млрд. и по този повод Илко Ескенази дойде да ме поздрави. Каза, че не е очаквал, че един член на БКП ще прояви такова държавническо разбиране. Тогава каза нещо, което ще цитирам горе-долу по памет: "Ние ще направим всичко възможно и аз подготвям една много сериозна среща в Лондон, която ще ни даде отговор на втория, по-особен въпрос - къде са изтеклите пари към външнотърговските дружества."
Илко ме попита за валутните сметки, защото водех и отчета им. Казах му, че към 10 ноември 1989 г. в тях има
1 млрд., 533 млн.
и 200 хил. долара
на 388 фирми,
а разпоредителите с тях са 705 души, по 1-2 лица от дружество. От тези пари в българската държава са постъпили обратно само 2 млн. и 50 хил. долара, останалите 1,531 млрд. са присвоени от разпоредителите - външнотърговски дружества и от тези 704 души.
Обясних на Илко Ескенази, че именно тези пари са причината и за 10 ноември 1989 г., но неговата идея бе да ги конфискува. Затова аз много спонтанно му казах: "Внимавайте, защото само заради това ще получите смъртна присъда. Ще ви убият. Няма да доживеете да констатирате течовете. При тях нещата са по-сложни и ако искате да свършим цялостно работа, не бързайте, защото времевият план за разкриване на остатъците във външнотърговските дружества е 10-годишен. Всички банкови документи се пазят 10 години." Той се замисли и аз отново го предупредих, че както е тръгнал, ще го убият.
- Но тогава Ескенази е бил депутат, в какво качество е искал да търси тези пари?
- В СДС имаше идея Илко Ескенази да промени стила на Филип Димитров в следващия син кабинет. Смяташе се, че той е най-грамотният и най-подготвеният за министър-председател. На него се разчиташе да наложи демократичен и прозрачен подход при предстоящата приватизация. С отстраняването му
умря и идеята да
се наложи контрол над тези пари
Така се стигна до най-лошия сценарий - до най-подлото и брутално раздържавяване, което удължи агонията, заложена от Жан.
Защо Ескенази е имал реален шанс да открие тези пари и реформите да се проведат по честен начин, четете тук - в "168 часа".
Източник: https:www.24chasa.bg
