Икономическият растеж през 2023 г. се е забавил до 1.8%,. Това има сериозно отражение върху реалния растеж на БВП, продиктувано е основно от по-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови натиск.
Износът на стоки отбелязва спад, което се отразява на промишленото производство и продажбите. Изправени пред намалено външно търсене, българските фирми намаляват покупките от чужбина и инвестициите в стоково-материални запаси.
Годишната инфлация се забавя значително и възлиза на 5% в края на м.г. Въпреки антиинфлационното действие на международните фактори, изразяващи се в намаляване на цените на основните енергоизточници, суровините и селскостопанските стоки, както и рестриктивната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), редица фактори от вътрешната макроикономическа среда продължават да оказват проинфлационен натиск.
Какво следва да се предприеме от страна на политиците?
1. Структурни промени в заетостта съответства на общото състояние на забавяне на икономическия растеж и ниската инвестиционна активност.
2. Преструктуриране, което да води до промени в разпределението на заетите и активизиране на населението в трудоспособна възраст.
3. Структурните промени в работните заплати за стимулиране на движението на заетите между различните групи икономически дейности.
Купуването и продаването на гласове е престъпление. Платена публикация.
